Идеологията на Идиотизма – Съвременният Заместник на Идеологията На Патриотизма

България Над Всичко! България За Българите! Бъди Горд Българин!… Призиви за родолюбие или за нещо друго? В днешно време масово можем да срещнем хора с фланелки носещи лика на Васил Левски гордо на гърдите си, а едновременно с това установяваме, че огромна част от тези хора свързват Левски единствено с футболен отбор и борец срещу турците. За тяхно изумление искам да вметна, че уважаеми дами и господа псевдо-патриоти, Васил Левски е личност с идеали далеч надхвърлящи футбола, дребното хулиганство и етническата омраза. Ще отбележа, че той не е тормозил цивилното население по никакъв начин, а само неговата пасивност, неговото иго и невежество. Историята, която искам да разкажа се отнася за точно едни от тези “родолюбци”, които редом до Левски и Ботев поставят Хитлер и Мусолини, и смятат за най-голям проблем на съвременното българско общество присъствието на различни хора- различни по отношение на раса, вид, идеология, позиция, прическа и т.н.

Какво се случи на 02.07 тази година на булевард Витоша до градинката на НДК на мен и моите приятели?

Започвам неприятния разказ с леко облекчение от факта, че може би някой ще разбере важността от това да имаме дребни, герои на деня, но и с плахост, че ще бъде подмината като поредната незначителна, малка и никаква случка.

Сряда вечер, булевард Витоша кипи от живот, в модният център на столицата се разхождат всякакви хора, хора с различни идеали, хора с различни мисли и проблеми, хора различни, хора еднакви. Аз и моите приятели бяхме поредните такива, които минаваха по оживената улица. Аз, Пепи, Павката, Глория и Пламен (имената са променени от любов към здравето, всички на възраст между 14 и 17 години)), които в този ден имаше рожден ден и беше решил да го отпразнува в заведение близо до булеварда, вървяхме по “Витошка” в посока бул.Патриарх Евтимий. Приближавайки бавно и спокойно, с моя късоглед поглед видях някаква улична свада. На пръв поглед видях хора, които си крещят озлобено и опасност това да прерасне в сблъсък. Благодарение на не толкова късогледите си приятели, разбрах с по-голяма точност какво се случва. А именно 10-на момчета с бръснати глави( на видима възраст около 15-20 години) са обградили група от 3 тъмнокожи момчета и едно тъмнокожо момиче (18-20 годишни). Вървейки натам не знаех, защо се карат и защо си крещят. Доближавайки до мястото все повече чувствах необходимостта от това да се намесим в името на мира, спокойствието и приятната вечер.Неизбежното се случи когато бяхме вече на около 10-15 метра, изведнъж започна юмручен бой, в този момент след съвещание продължило секунда или две ние скочихме в боя и се опитахме да разделим агресивните групи. В тези моменти на нечовешка диващина и ужасяваща неправда ми се губят основните събития може би страничен човек би казал най-добре какво се случи. За себе си знам, че просто бях повалил един от най-агресивните “скинари”, които видях първи. Другите ми приятели също бяха застанали пред агресорите и не им позволяваха да подновят побоя. Чуваха се множество обиди, ругатни, заплахи като всичките от тях бяха на расистки основи. Чужденците крещяха на английски и се стремяха да се отскубнат от “новите ни национални герои”. За щастие боят бе приключил, поне за сега. “Патриотите” се видяха принудени да спрат нападението когато ги бяхме притиснали и парализирали. В мелето се включи един-единствен възрастен човек, които също като нас застана между враждуващите групи и не им позволи контакт. Впоследствие човекът се оказа, че е чужденец, доколкото разбрах гръцки гражданин. Най-гнусното в тази история е , че всички останали хорица си минаваха покрай нас хвърляйки по един максимум два бързи погледа на учудване и на отегчение. В тези мигове на жалко човешко съществуване чувствах, че в техните очи съм един гладиатор-роб, които се бие за тяхно зрелище, а не за тяхното спокойствие и за правото да не бъдеш пребиван от хора, които просто друго не могат. Помолихме чужденците (чернокожите) да отидат напред и да избягат докато имат възможност, за да не се разраства конфликта. През това време се опитвахме да успокоим “бръснатите”, които видимо изненадани от нашата светкавична намеса спряха с крайно агресивните действия, но пък започнаха отново да преследват негрите и да заплашват нас. Бутаха ни и ни се “репчиха” докато ние им обяснявахме, че в момента за всички е най-важен мирът и мигновено да помогнат на ранения си приятел. Един от тях беше получил тежък удар по тила в момент от някой от чернокожите, който в момент на самозащита бе използвал колана си. От тила му течеше кръв и раната изглеждане наистина лоша. Вместо дори за момент да обърнат внимание на своя “другар” останалите напредваха към отдалечащите се чернокожи. Тогава ние тръгнахме след негрите и пред “патриотите”, като вървяхме с лице към “истинските българи” и се стремяхме да не им позволяваме да се приближават до негрите, които освен да се отдалечават на моменти се опитваха да ни помогнат ако някой се опиташе да ни удари. В задните редици на ксенофобите имаше и момичета и невключили се в боя момчета , които подвикваха и насъскваха своите хора срещу нас и чужденците. Напредвайки вече по булевард Витоша в посока НДК се оказах точно зад чернокожите, но да кажем с метър-два разстояние, пред мен с решителен и злобен поглед напредваше момчето с разбитата глава- дошло да търси мъст. С цел хем него да предпазя хем да спра агресията, застанах пред него със скръстени ръце и реших да него пускам каквото и да става. Тогава той ме изпсува звучно и се засили да ме ритне. Ритна ме силно в ребрата, но противно на очакванията аз не мръднах, докато той се строполи. Явно загубил равновесие от кръвозагубата, той се оказа напълно беззащитен в краката ми. Естествено не му направих нищо и го оставих да си стане, казахму да се разкара. Тогава от мястото където започна всичко- пешеходната пътека се чуха викове”Ушеви, ушеви”. След тези предупредителни писъци голяма част от нападателите се разбягаха, а една малка част от останалите просто спря на място объркано. Само момчето с разбитата глава, което очевидно не беше добре, нито физически нито психически, продължаваше да ни следва. Тогава полицаите дойдоха при нас, спряха ни и започнаха да ни разпитват. Като основните групички станаха две- 4-та негри, аз и моите приятели, както и момчето с разбита глава и един от „скинарите”, които беше най-отпред, в другата групичка бяха останали друга част от нападателите, както и някои хора, които не бях виждал преди това, вероятно техни приятели. Разпитите, на които бях свидетел, бяха доста интересни. “Патриотите” се опитаха да се изкарат невинни родолюбци, които защитавали “българският род”. Един от двамата, които бяха покрай нас, играеше хитро като твърдеше, че не е участвал, че нищо не е правел. Почна да се мазни пред полицаите и да се ръкува с тъмнокожите, докато другия започна да обяснява, че познавал хора от районното и извика баща си по телефона. Полицаите се оказаха наистина интелигентни, опитни и разбрани хора. Въобще не се заинтересуваха от думите му. Разпитаха всички като не демонстрираха никакви предразсъдъци макар наглед ситуацията да е поредната расистка проява.

Разбрахме и какъв по-точно е бил повода за свадата. Това ни разказаха тъмнокожите, с които вече се бяхме запознали и по един странен начин дори побратимили, защото когато защитаваш правдата всеки, които е с теб ти е брат. Разказаха ни, че те са си седели в градинката до НДК, слушали са музика, пиели са бира и са пушели цигари. Тогава при тях са дошли “бръснатите”, които са поискали не особено любезно да им дадат цигари. Нашите нови приятели им отказали, защото им се сторило доста нахално.Видели такава “наглост” в това някои да си позволи да не им се подчини и доброволно да им даде цигари, “ултрасите” решили да им откраднат бирата. Естествено, не се и съмнявам, че един истински патриот и родолюбец, който се смята за пряк наследник на делото на Левски и Ботев, трябва да краде бира от съвсем невинни чужденци, седнали на спокойствие да се видят с приятели. Чернокожите решили все пак да не се занимават, дори след тази случка, но това не било достатъчно на патриотите. Отивайки към магазина да си купят още нещо, част от негрите били обградени от нашите “приятели“ на пешеходната и от там започнало всичко. Чужденците се оказаха напълно редовни по отношение на документите си, оказа се, че някои от тях имаха и българско гражданство. Никой от тях не беше имал , каквито и да е, криминални прояви, говориха доста добре английски, а някои вече поназнайваха и български. Докато нашите “родолюбци” не знаеха нито думичка английски.

След всички разпити и изяснявания на ситуацията, полицайте извикаха линейка за раненото момче, голяма част от “ултрасите” се разотидоха. Останаха няколко от тях (вече спокойни) и нашите чернокожи другари. Днес трудно мога да мина по центъра на София спокоен. Същите тези момчета са си там и сега нападат, крадат и всяват ужас, а аз и моите приятели сме в един затвор в собствения си град. Днес нападенията стават, защото си с дълга коса, тъмна кожа, различна прическа или защото просто не ги кефиш. Това са законите на”защитниците на народа”, не им ли допадаш те имат право да те нарекат турчин, комунист, гей и да те пребият. Полицията си призна този проблем, тя не може да го разреши, нито за ден нито за два. Водят ги в районното и ги пускат след малко. Закона ги защитава, властта също, а както се видя и обикновените граждани нямат нищо против. Вероятно, за да се намеси българина, трябва проблема да засяга лично него или неговите лични интереси по пряк начин. Отново гледаме само себе си и само за момента да оцелеем. Вместо да се борим с проблемите си, просто ги заобикаляме, псувайки и гледайки безучастно. Събитията се случват тук и сега, ако не искате те да застигнат вас и да ви дойдат изненадващо, може би е време да ги настигнете вие, и да се включите в живота, защото проблемите не са на негрите, гейовете, дългокосите, хората, които носят жълти дрехи или т.н. , те са на всички. Ако продължаваме да приемаме цялата тази омраза, която ни засипва отвсякъде, ни очаква една бърза и брутална смърт. Погледнете Украйна, Сирия и други. Навсякъде, благодарение на омразата, се извършват брутални престъпления, ако не спрем тукашната омраза в зародиш, ще сме поредните жертви на терора. Трябва да съборим тази стена, тази стена в главите на хората, тази стена, която не им позволява да живеят, мислят, чувстват, а не просто да съществуват, която ги прави безучастни зрители на събитията, тази стена, която от незнайни времена се изгражда в съзнанията ни от всякакъв вид диктатури и робства, тази стена, която не ни позволява да бъдем човеци. Моля те, не бъди поредната тухла в стената.

Георги