Разговор с Ники Данеш, проведен преди няколко месеца на анархисткия панаир на книгата в Сидни, Австралия.
Казвам се Ники, аз съм от Близкия Изток. Нарочно казвам Близкия Изток, а не Иран, защото не вярвам в национализма и смятам, че целият Близък Изток се намира в една обща катастрофална ситуация.
Както се забелязва от заглавието, моето участие е различно. То се отнася до най-бруталната страна на капиталистическата система – чистата форма на поробване на жени и момичета, съобразно жестоките закони на ислямския фундаментализъм. Ислямският фундаментализъм е част от капитализма и империализма. По-точно – той е създаден от империализма не без помощта на ционисткото правителство на Израел. Причината за неговото създаване е унищожението на всяка поява на прогресивни движения в целия регион, във всички страни на Близкия Изток. И целта му е почти достигната. Бяха изтребени стотици хиляди хора, умове на прогресивни активисти: леви; леви радикали; радикални феминистки и прогресивни феминисти. Между тях бяха майка ми, дванадесет члена на моето семейство, познати… А аз съм само една капка, една малка капка в океана от осемдесет милиона иранци.
Тези, които искат да знаят на какво се позовавам и къде споменатото от мене може да се провери, за да се докаже, че всеки вид ислямски фундаментализъм: ислямският режим на Иран, бруталните Хамас и Хизбула, престъпните салафити, ханафити и хамбалити – всички те са част от кървавия американски империализъм – има стотици източници на персийски език, на арабски и на други близкоизточни езици, но най-добрият източник на английски език е книгата „Играта на дявола”, чийто автор е Робърт Драйфус. Макар, че много неща са пропуснати в нея, тази книга може да се счита за най-добрият източник на английски език за произхода на ислямския фундаментализъм.
В основната на ислямския фундаментализъм стоят класовото и половото разделение. Това е една свирепа идеология на използване на жени и момичета в семейството и в обществото, за облагодетелстване на една жестока управляваща класа. Тя превръща жените в машини за продукция. И трагедията на жените е в това, че нямат абсолютно никакво, дори естествено право върху онова, което „произвеждат” – нямат права върху собствените си деца!
Жените биват заставяни да имат деца, заставяни да си стоят вкъщи, заставяни да бъдат изолирани от обществото и да не взимат участие в никакви социални дейности. След което им бива отнето и последното право – естественото право върху собствените им деца.
Жените нямат никакво право на взимане на решения. Задължителното покриване на главата и тялото представлява затвор в затвора. Временният брак е чисто насилие върху женските тяло, съзнание и социално положение. И това са само част от стотици подобни ограничения и унижения.
Тук вероятно се питате: Каква е причината, поради която ислямският фундаментализъм расте толкова бързо? Какво стои зад това? За да отговоря на този въпрос, трябва да се върна няколко десетилетия или дори няколко века назад: Революциите в модерните европейските страни, от Френската до Октомврийската, те всички оказаха своето благотворно влияние върху иранското общество и доведоха до Персийската конституционна революция. Между 1911 и 1924 жените излязоха на улицата и настояха за равни права, право на образование и др. Последва голяма вълна на иранската литература, в която изпъкваха множество поетеси с прогресивни идеи. И стигаме до основната причина, поради която днес властва ислямският фундаментализъм и неговата идеология се разпространява така бързо, за разлика от прогресивните сили. Ключовият отговор се крие във факта, че за всяко обществено развитие и за всяка новост, преди всичко е нужна политическа свобода. И именно това е, което ние нямахме. Нямахме никаква политическа свобода в последвалите години на управление на Реза Шах Пахлави и Мохамед Реза Пахлави, нито по времето на бруталния режим на Хоймени, който представлява ислямски фундаментализъм. Така че, когато няма политическа свобода, прогресивните идеи не могат да растат и не могат да се развиват. Единственото, което им остава е да съществуват нелегално или подмолно.
В продължение на стотици години хората имаха свободата да практикуват религиозните си обичаи (даже и по времето на Хоймени), но биваха арестувани, измъчвани и убивани дори и за най-малкия признак на политическа активност. Това е причината, поради която прогресивната Иранска революция (известна още като Ислямска революция) от 1979 бе превърната в катастрофа, не без помощта на ЦРУ, британските служби за разузнаване и службите на някои европейски страни. Моментално след тази катастрофа, подлият ислямски фундаментализъм атакува първо жените, като започна да практикува убиване с камъни – един варварски обичай, в който първият камък следва да бъде хвърлен към жената от нейния син, нейния съпруг с наранена чест, нейния баща или нейния брат. Появиха се също детски екзекуции и всичко това – веднага след Иранската революция.
С приемането на закони, ограничаващи правата на жените ни беше отнето всичко, което бяхме постигнали като резултат на вековни борби. Но жените в Иран не останаха в домовете си, а продължиха борбата. Тяхното първо действие беше кампания за един милион подписа, която не постигна целите си, защото бе предприета от реформистки, вярващи в промяна, записана в ислямското право. Ала на света няма нито една религия, която да предлага истинско равенство между мъжете и жените.
Паралелно с това се появиха най-разнообразни движения, свързани с най-различни организации участнички в революционното движение, пращащи момичетата и жените на работа в провинцията или във фабриките, като същевременно ги образоват и възпитават срещу ислямския фундаментализъм.
Дойде ред да спомена имената на големи близкоизточни революционерки като Ашраф Дегхани от Иран и Лейла Халед от Палестина, които заедно се учиха да използват „Калашников” и да се противопоставят на ционистите, империализма и ислямския фундаментализъм. Ашраф Дегхани защитава силно своите идеи и до ден днешен.
Лейла Халед
В Афганистан – Малалай Джоя; Науал Ел Са’адауи в Египет – една прогресивна египетска писателка; в Кюрдистан и Иран – Лейла Касим; в Бангладеш – Таслима Насрин и още много други.
Преди да зъварша участието си, искам да кажа, че ние сме ужасно разочаровани от западните леви и феминистки движения, които ни оставиха съвсем сами. Когато се говори например за най-прогресивните жени-революционерки, повечето от които са анархистки, никога не се споменава името дори и на една жена от движенията в Иран, Афганистан, Бангладеш… За нас това е шокиращо. И ние виждаме, че западните леви и феминисти са ни изоставили. Много сме разочаровани сме и затова ви моля, нека разбием мълчанието помежду си и тръгнем заедно.
Ники Данеш е иранска анархистка, феминистка, политически активист и борец за човешки права, живееща в Сидни, Австралия. След Иранската революция емиграцията на близкоизточната държава е толкова голяма, че днес иранската диаспора наброява около пет милиона души.
Преводачът и сайтът не носят отговорност за „политическата коректност” на гледната точка на авторката.
Превод: Самуел
I „Thank You“ so much for your work / time and making it possible, other voices to be heard.
We Middle Eastern activists / anarchists believe at this difficult situation when our Governments are trying to oppress people in such a terrible way, when we are facing corrupt ruling systems who have left people in poverty, it is very important to stay connected and in support of each other!!
United we will win!!
Love and Solidarity
Nicky
Anarchist Network:
http://asranarshism.com/ ; https://www.facebook.com/WNABI
Here is a Google link, it may help for translation:
https://translate.google.com