Опасното пътешествие на феминистките от Близкия Изток

images

Разговор с Ники Данеш, проведен преди няколко месеца на анархисткия панаир на книгата в Сидни, Австралия.

Казвам се Ники, аз съм от Близкия Изток. Нарочно казвам Близкия Изток, а не Иран, защото не вярвам в национализма и смятам, че целият Близък Изток се намира в една обща катастрофална ситуация.

Както се забелязва от заглавието, моето участие е различно. То се отнася до най-бруталната страна на капиталистическата система – чистата форма на поробване на жени и момичета, съобразно жестоките закони на ислямския фундаментализъм. Ислямският фундаментализъм е част от капитализма и империализма. По-точно – той е създаден от империализма не без помощта на ционисткото правителство на Израел. Причината за неговото създаване е унищожението на всяка поява на прогресивни движения в целия регион, във всички страни на Близкия Изток. И целта му е почти достигната. Бяха изтребени стотици хиляди хора, умове на прогресивни активисти: леви; леви радикали; радикални феминистки и прогресивни феминисти. Между тях бяха майка ми, дванадесет члена на моето семейство, познати… А аз съм само една капка, една малка капка в океана от осемдесет милиона иранци.

Тези, които искат да знаят на какво се позовавам и къде споменатото от мене може да се провери, за да се докаже, че всеки вид ислямски фундаментализъм: ислямският режим на Иран, бруталните Хамас и Хизбула, престъпните салафити, ханафити и хамбалити – всички те са част от кървавия американски империализъм – има стотици източници на персийски език, на арабски и на други близкоизточни езици, но най-добрият източник на английски език е книгата „Играта на дявола”, чийто автор е Робърт Драйфус. Макар, че много неща са пропуснати в нея, тази книга може да се счита за най-добрият източник на английски език за произхода на ислямския фундаментализъм.

В основната на ислямския фундаментализъм стоят класовото и половото разделение. Това е една свирепа идеология на използване на жени и момичета в семейството и в обществото, за облагодетелстване на една жестока управляваща класа. Тя превръща жените в машини за продукция. И трагедията на жените е в това, че нямат абсолютно никакво, дори естествено право върху онова, което „произвеждат” – нямат права върху собствените си деца!

Жените биват заставяни да имат деца, заставяни да си стоят вкъщи, заставяни да бъдат изолирани от обществото и да не взимат участие в никакви социални дейности. След което им бива отнето и последното право – естественото право върху собствените им деца.

Жените нямат никакво право на взимане на решения. Задължителното покриване на главата и тялото представлява затвор в затвора. Временният брак е чисто насилие върху женските тяло, съзнание и социално положение. И това са само част от стотици подобни ограничения и унижения.

Тук вероятно се питате: Каква е причината, поради която ислямският фундаментализъм расте толкова бързо? Какво стои зад това? За да отговоря на този въпрос, трябва да се върна няколко десетилетия или дори няколко века назад: Революциите в модерните европейските страни, от Френската до Октомврийската, те всички оказаха своето благотворно влияние върху иранското общество и доведоха до Персийската конституционна революция. Между 1911 и 1924 жените излязоха на улицата и настояха за равни права, право на образование и др. Последва голяма вълна на иранската литература, в която изпъкваха множество поетеси с прогресивни идеи. И стигаме до основната причина, поради която днес властва ислямският фундаментализъм и неговата идеология се разпространява така бързо, за разлика от прогресивните сили. Ключовият отговор се крие във факта, че за всяко обществено развитие и за всяка новост, преди всичко е нужна политическа свобода. И именно това е, което ние нямахме. Нямахме никаква политическа свобода в последвалите години на управление на Реза Шах Пахлави и Мохамед Реза Пахлави, нито по времето на бруталния режим на Хоймени, който представлява ислямски фундаментализъм. Така че, когато няма политическа свобода, прогресивните идеи не могат да растат и не могат да се развиват. Единственото, което им остава е да съществуват нелегално или подмолно.

В продължение на стотици години хората имаха свободата да практикуват религиозните си обичаи (даже и по времето на Хоймени), но биваха арестувани, измъчвани и убивани дори и за най-малкия признак на политическа активност. Това е причината, поради която прогресивната Иранска революция (известна още като Ислямска революция) от 1979 бе превърната в катастрофа, не без помощта на ЦРУ, британските служби за разузнаване и службите на някои европейски страни. Моментално след тази катастрофа, подлият ислямски фундаментализъм атакува първо жените, като започна да практикува убиване с камъни – един варварски обичай, в който първият камък следва да бъде хвърлен към жената от нейния син, нейния съпруг с наранена чест, нейния баща или нейния брат. Появиха се също детски екзекуции и всичко това – веднага след Иранската революция.

С приемането на закони, ограничаващи правата на жените ни беше отнето всичко, което бяхме постигнали като резултат на вековни борби. Но жените в Иран не останаха в домовете си, а продължиха борбата. Тяхното първо действие беше кампания за един милион подписа, която не постигна целите си, защото бе предприета от реформистки, вярващи в промяна, записана в ислямското право. Ала на света няма нито една религия, която да предлага истинско равенство между мъжете и жените.

Паралелно с това се появиха най-разнообразни движения, свързани с най-различни организации участнички в революционното движение, пращащи момичетата и жените на работа в провинцията или във фабриките, като същевременно ги образоват и възпитават срещу ислямския фундаментализъм.

Дойде ред да спомена имената на големи близкоизточни революционерки като Ашраф Дегхани от Иран и Лейла Халед от Палестина, които заедно се учиха да използват „Калашников” и да се противопоставят на ционистите, империализма и ислямския фундаментализъм. Ашраф Дегхани защитава силно своите идеи и до ден днешен.

leila khaled

Лейла Халед

В Афганистан – Малалай Джоя; Науал Ел Са’адауи в Египет – една прогресивна египетска писателка; в Кюрдистан и Иран – Лейла Касим; в Бангладеш – Таслима Насрин и още много други.

Преди да зъварша участието си, искам да кажа, че ние сме ужасно разочаровани от западните леви и феминистки движения, които ни оставиха съвсем сами. Когато се говори например за най-прогресивните жени-революционерки, повечето от които са анархистки, никога не се споменава името дори и на една жена от движенията в Иран, Афганистан, Бангладеш… За нас това е шокиращо. И ние виждаме, че западните леви и феминисти са ни изоставили. Много сме разочаровани сме и затова ви моля, нека разбием мълчанието помежду си и тръгнем заедно.

Ники Данеш е иранска анархистка, феминистка, политически активист и борец за човешки права, живееща в Сидни, Австралия. След Иранската революция емиграцията на близкоизточната държава е толкова голяма, че днес иранската диаспора наброява около пет милиона души.

Преводачът и сайтът не носят отговорност за „политическата коректност” на гледната точка на авторката.

Превод: Самуел

Етикети: , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

2 коментара

  1. Pingback: Nicky Danesh

  2. Pingback: Nicky Danesh

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40