Демонстрация против войната, Тел Авив, 26 юли 2104

След Демонстрацията

Репортаж на Мориел Ротман-Зехер

Това се случи след като над 6000 демонстранти, участници в най-голямата демонстрация срещу войната в Тел Авив (26 юли 2014г) вече се разпръскваха. Познатата ни групата десни контрадемонстранти силно се бе разярила от изказванията на членовете на парламентарната левица, опечалени родители и от призивите за край на войната; прекратяване на обсадата; край на окупацията и прекратяване на насилието.

Десните крещяха: „Предатели!“; „Смърт на арабите и левите“ и „Всички ще ви чукаме отзад!“ Обичайното! Все пак двете демонстрации бяха плътно обградени и разделени от полиция, както повреме, така и след събитието.

Заради собствената ни безопасност повечето от нас се разотиваха в обща група. Но изведнъж започна бутане, викане и крешене. Незнам кой започна всичко това, но знам, че като погледнах настрани, видях как десните удрят хората по главите с палките на собствените им знамена, синьо-белите знамена се чупиха на две. Хукнах, за да се опитам да успокоя нещата, говорейки спокойно и гледайки право в очите нападателите, което изглежда проработи с няколко от момчетата, които се разколебаха, когато ме гледаха.

И след това:

Псссссссссссссссссссст.

И очите ми загоряха.

Започнах да примигвам. Дали това не беше военен сълзотворен газ? Не. Гърлото ми беше чисто. Попитах брадат мъж до мен, който също мигаше зачестено какво се е случи, а той каза: „Спрей“. Незнам дали това беше дело на ултра-десните или на полицаи под прикритие. Но следващото нещо, което видях беше друг демонстрант, ударен по главата с алуминиева патерица. Кръвта му започна да тече и всичко стана сериозно, стана страшно…

Няколко активиста, някои от които познавам като анархисти, имащи опит да се справят в ситуации на насилие, помолиха всички да стоят заедно и вървят бързо, в група. След една-две пресечки приятелят ми Коби ме помоли да придружа няколко човека, които трябваше да се отделят. И така, петима се отцепихме, а останалата част от групата започна да се стопява също в различни посоки. Вървяхме, като у нас се редуваха шок, смях и мълчание. А очите ми още бяха размътени, но болката отминаваше. И тогава, група от около шест човека, някои от които носиха кипи, всички приличащи на евреи от близкоизточен произход (изумителен елемент в подобни сблъсъци е етническото противопоставяне – много от левите са ашкеназим/бели, а много от десните са мизрахим/мургави. Моята приятелка Дария, която е лява и мизрахит каза, че на друга подобна демонстрация е носила фланелка, на която е била написана някаква фраза за това да си от марокански произход, което е смутило и объркало хората и от двете страни на барикадите) ни видя и разпозна. Чуха се викове „Всички ще ви чукаме отзад!“; „Всички да го духате!“ и „Ще ви убием, предатели!“. Държахме си главите сведени, не отговорихме на подвикванията и групата отмина.

След това пихме по едно питие, защото имахме нужда да се успокоим и защото останалата част от Тел Авив се забавляваше, както обикновено с пиене, чатене, опъване на знамена и тн.

И после се прибрахме.

Демонстрацията беше сравнително добра. Беше голяма, беше сериозна. Броят на участниците в нея беше най-големият от началото на настоящите прояви на насилие и създаваше впечатлението, че към нея постоянно се присъединяваха още и още хора. Ето и няколко от моите визуални впечатления от нея:

Това е всичко за тази вечер. Фейсбук и Туитър съобщават за още ранени демонстранти, което е ужасно, но съвсем не е същината на проблема, а малка част от него. Газа! И всички хора там. Не мога да си го представя дори. Нервен съм. И пълен с тъга. 1:00 сутринта е. Моля, достатъчно.

Мориел Ротман-Зехер е американо-израелски писател, модерен поет и активист срещу окупацията, отказал да служи в израелската армия. Този и други негови репортажи и анализи на английски език може да прочетете на неговия „блог”, на адрес http://thelefternwall.com/„

Превод: Самуел