Човекът с дебелия портфейл седеше зад бюрото си и зяпаше захласнато в мигащите светлинки на огромният екран на стената пред него, върху който бе изобразена картата на света. Мигащите светлинки представляваха горещи точки, където все още имаше хора, които не споделяха неговите ценности, а издигаха лозунги за солидарност, взаимопомощ и социална политика, за любов, чиста природа и други алабализми.  Всъщност самият той нямаше ценности, но имаше нещо, което искаше да превърне във всеобща водеща ценност, защото знаеше, че ако имаш нещо което всички останали смятат за ценно, то ще можеш да ги контролираш. Разбира се, той бе научил уроците на историята и знаеше, че ако имаш нещо само ти, то често ставаш обект на омраза, затова е нужно да споделяш това което имаш с останалите, ако искаш те да те уважават, почитат и най-важното да ти се подчиняват.

А той имаше пари, много пари, които сами по себе си бяха безполезни, но подплатени с вярата на хората в тях, се превръщаха в насъщна нужда и всеобща ценност. Идеята за съсредоточаването на материалните и духовните ценности в едно нещо, което да е лесно преносимо и лесно контролируемо, отначало изглеждаше невъзможна за реализиране идея, но днес бе на прага да я осъществи. Днес всичко се измерваше с пари, а той създаваше парите, с едно натискане на клавиша можеше да създаде милиарди, но за да бъдат ценни, парите трябваше да са в недостиг за огромната част от населението на планетата. Какво представляваха парите? – Нищо, заблуда, прах и пепел, но тази заблуда даваше власт на този който ги контролира. Най важното бе, всичко в този свят да се случва благодарение на парите, без значение война или мир, добро или зло, полезно или вредно, прекрасно или ужасно, важното бе за всичко да са нужни пари, а не идеи, доброволен труд, безкористна взаимопомощ или вяра в нещо различно от парите. Пари, пари и пак пари.

Една от светлинките на картата започна да мига сигнално червено и го извади от унеса му. Някой явно бе решил да прави нещо безплатно, от сърце, някой не вярваше в силата на парите и си мислеше, че идеите се осъществяват само с гол ентусиазъм. Пфу, докога ще се бори с тези сърца. Ще се наложи да отиде на място и да оправи проблема. И човекът с дебелия портфейл се надигна от стола, качи се на самолета и се пренесе в критичната точка. Разбира се човекът с дебелия портфейл бе много зает за да оправя сам бъркотиите които му пречеха да осъществи плана си за господство над света, затова там където имаше проблем намираше някой който да цени парите и го наемаше на работа.

Пред погледа му попадна младеж, който излъчваше едновременно надменност и страх, самочувствие и неувереност,самодоволност и угриженост, замисленост и безмислие. Този щеше да му свърши идеална работа:

– За какво сте се замислил младежо? – попита човекът с дебелия портфейл.
– Не е ваша работа – сопна му се младежа.
– Извинете, че ви досаждам, но винаги когато видя в този забързан свят младеж като вас, който да мисли, си мисля, че не всичко е изгубено. Светът винаги се е крепял на младите мислители, ковачи на идеи, защитници на истината и правдата.
– Да, но светът никога не ги е оценял, нима не знаете, че днес парите са в основата на всичко и ако нямаш пари си принуден да работиш за да ги изкарваш, а така нямаш време да реализираш идеите си. А аз нямам пари и ще трябва да се слея с простото забързано множество за да ги изкарам, и цялото ми време, целият ми живот ще мине в унизителен за моята интелигентност труд, а най-унизителното е, че тъй като не притежавам някакви специфични умения, освен дарбата да мисля, за която разбира се никой не плаща, ще бъда принуден да изкарвам прехраната си с неквалифициран, ниско заплатен труд.
– Аз мога да ви помогна млади човече, аз търся хора като вас, хора които ценят парите и знаят, че всичко на този свят се постига с пари. Хора способни да мислят, хора различни от сивата маса. Виждам, че вие сте такъв човек, ще работите ли за мен?
– Ъ-ъ-ъ-ъ, не разбирам, аз такова, разбира се, но все още идеите, мислите ми не са се избистрили, а бих искал да получавам достойна за моята интелигентност заплата. И всъщност какво ще работя?
– Не се притеснявайте за парите млади човече, аз ги създавам, аз ги раздавам, но само на личности като вас. А колкото до идеите, не се напъвайте, не е необходимо, аз имам готови идеи, достатъчно е да ги прегърнете и да ги защитавате, да ги осмислите и да ги популяризирате, а вярвам, че човек с вашия умствен потенциал няма да се затрудни в тази задача.
– Но все пак, не ми е ясно, какво точно ще работя?
– Виждате ли тези хора около нас, забързани, угрижени, щастливи и нещастни, умни и прости, слаби и силни, но рядко мислещи. Те нямат време, животът ги е хванал и прогресът ги блъска към бъдещето. Раждат се, живеят, умират, но за разлика от вас не мислят. Те формират обществото, а ние формираме мисленето на обществото. Това е нашата работа, това ще е вашата работа. Вие заедно с други хора като вас, които работят за мен, ще формираме тяхното мислене, вие ще бъдете „Гласът на гражданското общество“.
– Но това е голяма отговорност – стреснато каза младежа – ако нещо объркам, ще ми се нахвърлят.
– Няма такава опасност – успокои го човекът с дебелия портфейл – тези, които работят за мен не носят никаква отговорност пред обществото,а само пред мен, защото вас не ви избира обществото, аз ви избирам. Вие не се явявате по избори, не давате обещания и не поемате задължения, вие просто им казвате какво да мислят. Кое е правилно, кое е грешно, кое е добро за обществото, кое зло, какво да правят и какво да не правят, в какво да вярват и какво да отричат, кого да обичат и кого да мразят, как да живеят и за какво да умират. Вие сте гласът на гражданското общество, неговата будна съвест, неговото сърце, вие сте умните и красивите, които винаги си плащат сметките, защото аз ви давам парите за да ги платите.
– Мисля, че ще се справя – неуверено каза младежа.
– Разбира се, че ще се справите – уверено каза човекът с дебелия портфейл – вашата интелигентност личи от далеч. И ако познавате други като вас, може да сформирате екип. При мен е добре дошъл всеки, чиято единствена способност е да мисли. За разлика от останалия свят аз ценя именно това, а не разни специфични знания и умения. И още веднъж ще ви повторя, не се притеснявайте, аз ще ви давам идеите, аз ще ви казвам всичко което трябва да знаете и най-важното парите ще са в изобилие. Единствената ви задача е да мислите от името на всички останали забързани хора и да споделяте мислите си толкова усърдно и ясно, че те да проникнат в съзнанието на всеки отделен член на обществото и той да ги приеме като свои.
– Това си е голямо предизвикателство, готов съм да го приема, но все още не ми е ясно как ще го постигнем?
– С пари, с много пари, не се притеснявайте младежо, пари има. Времето е ваше, вашата работа е да говорите на глас мислите които споделяме заедно, така че да стигнат до всички хора, а това става чрез медиите. Ще обикаляте от сутрин до вечер всички обществени медии и ще споделят нашите общи мисли, идеи и възгледи. Дали ще слушат радио, дали ще гледат телевизия или ще разгръщат страниците на вестника, всички членове на обществото ще се потопят в лавината на нашите възгледи и ще запълнят празнината в собственото си неспособно на интелигентно мислене съзнание. Разбира се и в социалните мрежи в интернет, ще пускате статуси, ще споделяте, ще лайквате, ще туитвате, все нашите и наши идеи.
– Но, ако някой има различно мнение? – измънка младежа.
– Ще го заглушим, неговото мнение е вредно за обществото, щом е различно от нашето, а и той няма пари, парите са в мен, аз ги правя, буквално. Парите са в нас, вие ще бъдете модерен,известен, ще се чеквате от различни готини места, ще ходите добре облечени, ще имате последните технически джаджи, ще бъдете самото олицетворение на успешния млад мъж, всички ще ви завиждат и ще искат да приличат на вас, да са до вас, да общуват с вас, да говорят като вас, да мислят като вас, да приличат на вас. Кой ще обърне тогава внимание на някой, който няма пари, а тръгнал да раздава акъл. Всеки днес знае, че акълът е там където са парите, те вървят заедно.
– Тази работа все повече и повече ми харесва – ентусиазирано каза младежа.
– Че как няма да ви харесва – лукаво се усмихна човека с дебелия портфейл – тази работа ви прави всесилни, с вашата личност ще се съобразяват всички, политици, депутати, министри, премиери и президенти. Щом ние сме гласът на гражданското общество, щом ние контролираме мислите му, разбирането му за света, за правилно и грешно, за добро и зло, кой ще посмее да застане срещу нас? Нашата задача е отговорна и трудна, но отговаряме единствено пред себе си и пред никой друг. Ние не правим нищо, ние казваме на другите какво да правят и как да мислят и ако нещо се обърка, грешката никога не е в нас, а в тези които не са ни разбрали правилно.Ние направляваме бъдещето на човешката цивилизация и контролираме собственото си настояще. И най-важното, парите са в нас, а щом парите са в нас, няма начин да бъркаме.