Съвсем наскоро, регулаторът ДКЕВР, зарадва българския данъкоплатец с новината, че ще трябва да спасява енергийния сектор за сметка на и без това изтънелия си джоб.
Загрижените за бизнеса на енергийните монополисти управници обаче пропускат да обяснят каква е причината за дефицитите на НЕК, които ще бъдат запълвани чрез поредното поскъпване на тока. Проблемът не е във високата себестойност на производството или друга „пазарна” причина, а в натрупването на огромни задължения за изкупуване на ненужен ток, поети от поредица услужливи към енергийните лобита правителства.
Независимо кой е на власт, държавата продължава да изсипва пари в скъпите когенерации на ТЕЦовете на Ковачки. Така на практика ние, обществото, издържаме олигархът, който многократно е показвал, че обича да третира работниците си като роби.
Мислите, че парите ще отидат за модернизиране на мощностите или поне за изплащане на забавените заплати на миньорите? Не, те се инвестират в далеч по-важни цели като спонсорирането на уродливи политически проекти.
С цялата си мъдрост „управниците“ са подписали и дългосрочни договори с „американските” ТЕЦове в „Марица“, които предвиждат сериозни плащания за „студен резерв”, дори когато електричеството от тези мощности не се ползва.
Черешката на тортата обаче са „възобновяемите енергийни източници” – мащабна далавера, прикрита под чаршафа на европейската политика за стимулиране на „зелената” енергия. ВЕИ-тата дават 13% от използваното електричество, но отговарят за 36% от общата цена.
Всеки опит да се коригира този дисбаланс среща мощна съпротива, тъй като почти няма политическа или бизнес групировка в страната, която да няма преки интереси в сектора. Така на раменете на българския потребител е стоварено робското обслужване на всички вътрешни и външни енергийни лобита, огрижвани старателно от цялата политическа класа.
Забележителното е, че дори на фона на неминуемия колапс на системата, творенето на нови безумства продължава. Докато над главите ни тегне заплахата от изплащане на огромни неустойки по договора за ненужната АЕЦ Белене, гениалните ни властимащи се готвят да извадят от джобовете ни още неизвестен брой милиарди левове за също така ненужния 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй – така че да може и щатската „Уестингхаус“ да ни се увеси на врата, тъй като явно всички останали не са ни достатъчни….
И всичко гореописано е още преди да се стигне до схемите на „електроразпределителните дружества“, които са си „разпределили“ потребителите като крепостни селяни.
Всички ние, дружно ще трябва да „спасяваме” този сектор, все повече приличащ на група паразити, засмукали вече отдавна пресушен гостоприемник.
А.Р.С.
28.09.2014г.