Девет хиляди починаха. В това число 20 медицински сестри и 5 лекаря. При 70% смъртност се очаква, ако вирусът не бъде овладян скоро, да имаме смъртност по 7000 души на седмица.

В днешно време човек не може да каже „Това е далеко от мене“. Преди две седмици, първият случай на американска земя почина в Далас. Днес, две от медицинските сестри които се грижиха за него са също вече болни.

Президент Обама направи изявление, че при посещението си, за да добие представа за ситуацията се е ръкувал, прегръщал и целувал със сестрите там. Той счита че е в безопасност, но стои в Белият дом под наблюдение.

Случаят с Ебола повдигна фундаментални социални въпроси. Ясно е че за вируса няма „там“ нито „тук“, и че трябва да се бори на всяко място, където се прояви. За това е необходима такава световна здравна система която да може да реагира в момента на получаването на първият сигнал. Сегашната очевидно не работи. Изминаха вече десет месеца откакто ясно се знае с какво е борбата, но все още няма решителни действия. Куба е социална страна и е позната на света с бързата си реакция на помощ при природни бедствия. Този 11 милионен народ изпрати 160 медицински сестри на място. Първоначалната реакция на здравеопазването в Америка представи случаят със заразените две сестри като лично пренебрегване на правилата. Профсъюзът на Американските сестри обаче разкри, че всъщност няма план, оборудване и средства за борба с епидемии. Сестрите не са тренирани и оборудвани за работа при подобни условия. Социалната структура в САЩ е неподходяща за реагиране на епидемия като тази. Ваксина вече е създадена, дори няколко вида. Фармацевтичната промишленост в днешният си вид обаче няма интерес да реагира бързо за проучване, създаване, произвеждане и разпространение на ваксина. Учените наричат това „Морален крах на капитализма“. Ваксината се прилага еднократно и толкова – няма печалба. А лекарство или оборудване за диабет например се произвежда непрекъснато и има печалба на инвестицията.

След като протестът затихна, правителството изпрати преговорите с представителите на протеста в задънена улица.

Протестиращите излязоха отново на улицата. Правителството свали кадифената ръкавица. Протестиращите са разпръсквани с бой и сълзотворен газ. Арестувани са 50 души. Стотици анти-протестиращи се нахвърлиха върху протестиращите за да ги разпръснат.

Във Фергюсън (Мисури) се събра голяма демонстрация по повод двата месеца от убийството на Дейвид Браун. Осемнадесетгодишното невъоръжено момче беше убито и оставено четири часа на улицата точно преди два месеца. 38 души от протестиращите са арестувани. Протестът бе срещу набелязване и набеждаване на жители на района само защото са черни. Събрали са се протестиращи от цялата страна – от Чикаго до Тексас. Не са малко белите активисти. Част от организаторите на „Народният марш за климата“ в Ню Йорк също са там. Полицията застреля миналата седмица черно момче на улицата. Полицията твърди че са го застреляли защото е бил въоръжен и е отвърнал на стрелбата с три изстрела. В него са стреляли 17 пъти и седем куршума има в тялото. Свидетели на момчето твърдят, казва адвоката му, че той не е държал пистолет, а сандвич, който тъкмо си е купил. Аутопсията обаче показва, че момчето има барутен прах на пръстите си.

Ноам Чомски казва за глашатаите че в едно нормално общество те трябва да бъдат провъзгласени за герои вместо да бъдат преследвани. Джулиан Асанж, Едуард Сноудън, Челси Манинг и Джеймс Райсън са американски герои. ДН! излъчи едночасово интервю с Джеймс Райсън, което си струва да се чуе дума по дума, за да знаем с какво тези хора се сблъскват, какво жертват, и какво очакват. За да сме ние информирани за незаконните действия на правителство и корпорации, за да знаем кой къде стои, някой трябва да плати цената. Това интервю бе излъчено на 14ти октомври, вторник, и може да го намерите на страницата на ДН! или качено тук с български текст.