„Кобани не падна и няма да падне!

Много хора са на границата в Суруч в знак на солидарност. Хора от цяла Анадола и Месопотамия са по улиците. Всички кюрдски хора и революционери направиха така, че Кобани да бъде навсякъде. Ако Кобани падне, огънят на Кобани ще пламне още по-силно.

Навсякъде е Кобани и навсякъде е съпротива!

Да живее революцията в Рохава!“

Този текст получихме от другарите от „Революционно анархистко действие“ , които помагат на Революцията в Кобани. По последни сведения (късно вечерта на 6 октомври) бойците на ИДИЛ са навлезли в града и боевете се водят по улиците. Същевременно САЩ и техните „партньори“ бомбандират  ИДИЛ в Северен Ирак, където „кюрдската автономия“ в голяма степен е под техен контрол.

За да разберат по-добре читателите какво се случва в Кобани, защо той е трън в очите както на ИДИЛ, така и на турската, иракската, сирийската и американската власт в региона, бързаме да публикувам в суров вид превод на свидетелството на анархист от Англия, посетил Кобани. Оригиналният текст е тук.

Експериментът в Западен (Сирийски) Кюрдистан доказа, че хората са способни да правят промени
автор Захир Бахер –  Анархистки форум на Кюрдистан/ Солидарна група в Харингей (Великобритания)

Това, което ще прочетете по-долу е опитът, натрупан по време на посещението ми през май 2014г, в североизточна Сирия или Сирийски Кюрдистан, заедно с близък мой приятел. По време на посещението си имахме пълна свобода и възможност да гледаме всичко и разпитваме който си искаме. Това включва мъже, жени, младежи и членове на политически партии.

Има повече от 20 партии, от кюрдски, до християнски, някои от които са в „Демократичното СамоУправление“ (ДСУ) в региона на Ал Джазира. Ал Джазира е един от трите региона (кантона) в Западен Кюрдистан. Срещнахме се също с кюрдски и християнски политически партии, които не са в ДСУ. В допълнение, се срещнахме с хора от върховете на ДСУ, членове на различни комитети, местни групи и комуни, както и с бизнесмени, магазинери, работници, хора от пазара и хора, които просто си ходеха по улицата.

Предисторията

В Кюрдистан живеят около 40 милиона души, разделени между Ирак, Сирия, Иран и Турция след Първата световна война. В последствие кюрдите са понесли кланета и геноцид от ръцете на различни режими, особено в Ирак и Турция. Оттогава те непрекъснато биват тормозени и потискани от  централните правителства на страните, към които е придаден Кюрдистан. В Иракски Кюрдистан, по време на режима на Саддам Хюсеин, кюрдите са атакувани с химически оръжия по време на „Операция Анфал“ в края на Ирано-Иракската война. В Турция доскоро кюрдите нямаха дори елементарното право да говорят на собствения си език. Исторически те бяха разглеждани като турци, които живеят в планините (планински турци, препратка към региона на Кюрдистан, в които има много планини). В Сирия положението на кюрдите беше малко по-добро отколкото в Турция. В Иран те имат някои основни права и са признати за различен народ от персите, но нямат автономия.

След първата Война в Залива през 1991г, кюрдския народ в Ирак успя да установи свое собствено местно правителство, Кюрдистанското регионално правителство (КРП). След американското нахлуване и окупацията на Ирак през 2003г, кюрдския народ се възползват от това, за да засили своята местна власт. Успяха да извоюват право на своя собствена администрация, бюджет, парламент и армия. Всички те сега са признати от централното иракско правителство и до някаква степен, са поддържани от него. Това даде кураж и надежди и в другите части от Кюрдистан, особено в Турция и Сирия.
В годината на нахлуването в Ирак (2003г), кюрдския народ в Сирия създаде своя собствена партия, „Партия на демократичното обединение“ (PYD), въпреки че вече имаше и други кюрдски партии и организации, които съществуваха в този район. Някои от тях са съществували още през 60-те години, но те са неефективни в сравнение с PYD, която се разви и разпространи сред кюрдския народ там.

Арабската пролет

Арабската пролет достигна Сирия в началото на 2011г, и за кратко време, се разпространи в кантоните на Сирийски Кюрдистан – Ал Джазира, Кобани и Африн. Протестът на кюрдите в тези кантони беше много силен и ефективен. До някаква степен той предизвика оттеглянето на сирийската армия от някои региони на Ал Джазира, което ще обясня по-нататък.

Междувременно хората там, с помощта на КРП и ПКК (Кюрдска работническа партия) образуваха „Движение за демократично общество“ (Tev-Dem, от Tevgera Civaka Demokratîk). Това движение бързо стана много силно и популярно сред населението в региона. След като веднъж сирийската армия и администрация се бяха оттеглили, ситуацията стана много хаотична (ще обясня защо). Това принуди Tev-Dem да приложи своите планове и програми без никакво изчакване, защото ситуацията се влошаваше.

Програмата на Tev-Dem беше всеобхватна и покриваща всеки въпрос от обществено значение. Много хора от различни обществени позиции и с различно минало, кюрди и араби, мюсюлмани и християни, сирийци и язиди, се включиха. Първата задача беше да се създадат различни групи, комитети и комуни по улиците на кварталите, селата, провинциите, малките и големите градове, навсякъде. Ролята на тези групи беше да се включат във всички проблеми, стоящи пред обществото. Бяха създадени групи по различни въпроси, включително:  жените, икономиката, околната среда, образованието, здравеопазването, взаимопомощта, центрове за семейни проблеми, търговия и бизнес, дипломатически отношения с чужди страни и много други. Има дори групи, създадени, за да изглаждат отношенията между различни хора или фракции, да предотвратяват достигането на споровете до съд, освен ако няма друг начин.
Тези групи обикновено имат срещи всяка седмица, за да обсъждат проблемите, които се срещат в живота. Те имат свои представители в основната група в селата или градовете, наречена „Къща на хората“.
Tev-Dem, според мен, е най-успешния орган в това общество и може да се справи с всички задачи, които си е поставило. Вярвам, че причините за този успех са:

– Волята, разбирането и силата на хората, които вярват, че могат да променят нещата.
– Мнозинството от хората вярват, че като работят доброволно в различните етапи на работата, ще постигнат успех.
– Те са създали армия за защита, състояща се от три различни части – Народните отбранителни звена (НОЗ-YPG), Женските отбранителни звена (ЖОЗ) и Асаиш (смесени групи от мъже и жени, които съществуват в градовете и всички контролни пунктове извън градовете, за да защитават цивилните от външни заплахи). В допълнение към тези сили има специално звено само ot жени, което се занимава с  изнасилванията и домашното насилие.

Според това, което видях, Сирийски Кюрдистан е поел различен път (правилен, според мен) от „Арабската пролет“ и двете не могат да бъдат сравнявани. Има няколко значителни разлики между тях.

1. В страните, които бяха част от „Арабската пролет“ се случиха големи неща и много от тях се отърваха от тиранията. „Арабската пролет“ в случая с Египет създаде ислямска държава последвана от военна диктатура. Други страни се справиха малко по-добре. Това показва, че хората са силни и могат да бъдат творци наисторията в даден момент, но им е много трудно  да постигнат това, което искат в дългосрочен план. Това е една от основните разлики между „Арабската пролет“ и „Кюрдската пролет“ в Сирийски Кюрдистан, където народа успя да постигне целта си в дългосрочен план – или, поне засега.

2. В Сирийски Кюрдистан хората бяха подготвени и знаеха какво искат. Те вярваха, че Революцията трябва да започне от основата на обществото, а не от върха. Тя трябва да бъде социална, културна и образователна, както и политическа революция. Тя трябва да бъде срещу държавата, силата и властта. Хората в общностите трябва да са тези, които поемат окончателната отговорност за вземането на решения. Това са четирите принципа на Tev-Dem. Трябва да бъдат признати заслугите на онези, които стоят зад тези велики идеи, били те Абдулах Йоджалан и неговите другари или някои други. В допълнение, хората в Сирийски Кюрдистан установиха много местни групи под различни имена, за да направят своята революцията работеща. В другите страни с „Арабска пролет“ хората не бяха готови и знаеха само, че искат да се отърват от съответното правителство, но не и от системата като цяло. Също така, голямото мнозинство от хората мислеше, че революцията непременно трябва да започне от върха. Местни групи не се създаваха, освен сред малки групички от анархисти и свободомислещи.

Демократичното СамоУправление (ДСУ)

След много здрава работа, обсъждания и размисли, Tev-Dem е достигнало до извода, че се нуждаят от ДСУ, във всеки от трите района на Кюрдистан (Ал Джазира, Кобани и Африн). В средата на януари 2014г, Народното събрание избира свое собствено автономно ДСУ, което да реализира и изпълни решенията на „Къщата на народа“ (главната комисия на Tev-Dem) и да поеме някои от административните функции на местните власти, общини, образователни и здравни институции, търговски и бизнес организации, отбранителна и съдебна система и т.н. ДСУ се състои от 22 мъже и жени, като всеки от тях има по две длъжности (и за всяка длъжност – по един мъж и една жена). Почти половината от представителите са жени. Така е организирано, че могат да участват хора от всякакъв произход, националност, религия или пол. Това е създало много хубава атмосфера на мир, братство, удовлетворение и свобода.

За кратко време това управление е свършило твърде много работа и е представило Обществен договор, Транспортен закон, Закон за партиите и програма на Tev-Dem. Първата страница на Обществения договор гласи „местата на демократично самоуправление не приемат концепцията за държавен национализъм, военен или религиозен, или за централизирано управление и централно ръководство, но са отворени към форми, съвместими с традициите на демокрация и плурализъм, към всякакви социални групи и културни идентичности…“ Има много наредби в Обществения договор. Някои са изключително важни, включително:

– Разделение на държавата и на религията.
– Забрана за брака под 18 години.
– Жените и децата имат право да бъдат защитавани и подкрепяни.
– Забрана на обрязването на жените.
– Забрана на полигамията.
– Революцията трябва да започне от основата на обществото за да бъде устойчива.
– Свобода, равенство, равни възможности за всички.
– Равенство между мъже и жени.
– Позволение да се използват всички езици, арабския, кюрдския и сирийския са официалните езици в Ал Джазира.
– Достоен живот за затворниците и превръщане на затвора в място за реабилитация и поправяне.
– Всеки човек има правото да търси убежище и бегълците не могат да бъдат връщани без тяхно съгласие.

Икономическата ситуация в региона Ал Джазира

В региона живеят над един милион души – кюрди, араби, християни, чеченци, язиди, туркмени, асирийци, халдейци и арменци. 80% от населението е кюрдско. Има много арабски и язидски селища и 43 християнски.
Територията на Ал Джазира е по-голяма от Израел и Палестина взети заедно. Пред 1960г, сирийския режим въвежда политиката на „зелен пояс“, който партията БААС продължи, когато дойде на власт. Според тази политика условията за кюрдите трябваше да бъдат по-лоши в сравнение със сирийците по отношение на икономическия, политическия и обществен живот, а също и на образованието. Основната точка в „зеления пояс“ е привличането на араби за да се заселват в кюрдските области и изземването на кюрдски земи, разпределяни между новозаселените араби. Накратко, при Асад гражданите от кюрдския народ бяха на трето място след арабите и християните.

Друга политика бе да се произвежда само пшеница и петрол в региона. Правителството искаше да няма фабрики и друга промишленост. Ал Джазира произвежда 70% от сирийската пшеница и е много богата на петрол, природен газ и фосфати. Затова мнозинството от хората бяха ангажирани в земеделието в села и малки градове и като търговци и магазинери в по-големите градове. В допълнение, много хора работеха в държавния сектор, в образованието, здравеопазването и местните власти, или бяха в армията като войници или дребни изпълнители на поръчки за общините.
От 2008г,  ситуацията се влоши, когато режимът на Асад издаде специален декрет за забрана на строежите на големи сгради, оправдан със ситуацията на война и с това, че районът е близо до границата. В момента (лятото на 2014г) икономическата ситуация е лоша. И Турция, и Кюрдската автономия в Иракски Кюрдистан , налагат санкции. Животът в Ал Джазира е много прост и стандартът на живот е много нисък, но там няма бедност. Хората, като цяло, са щастливи, като придават значение най-вече на уменията си, за да успеят.

В Сирийски Кюрдистан някои нужди, които са въпрос на оцеляване за всяко общество, поне засега са задоволени дотолкова, че хората мога да избегнат глада и да се изправят срещу бойкота и санкциите от страна на Турция и иракската Кюрдска автономия. Като резултат от това, цената на хляба е почти без пари. Другото нещо е, че петролът също е евтин и както хората казват, „цената му е като цената на водата“. Хората използват петрола за всичко – у дома, за автомобилите и за малкото оборудване, нужно за някои производства. За да задоволи тази зависимост от петрола, Tev-Dem отвори отново някои от петролните кладенци и рафинерии. В момента те предлагат повече петрол от нужния за региона, така че остава за износ и за попълването на запаси.

Електричеството е проблем, защото по-голямата част от него се произвежда в съседни региони под контрола на ИДИЛ (Ислямска държава на Ирак и Леванта). Затова хората имат електричество само по 6 часа на ден. Но то е безплатно, хората не плащат такси за него. Този проблем отчасти е решен от Tev-Dem чрез продажби на нафта на много ниски цени за всеки, който има собствен генератор, при условие, че той продава електричеството на близките потребители на много ниска цена.
Колкото до комуникациите, всички мобилни телефони използват или мрежи на Кюрдската автономия или на Турция, в зависимост от това къде се намират. Стационарните телефонни линии са под контрола на Tev-Dem в ДСУ и  работят добре… Отново, те са безплатни.
Магазините и пазарите в градовете са отворени от рано сутрин до 11 часа вечерта. Много от стоките от съседните страни са вкарвани нелегално в региона. Други стоки идват от други части на Сирия, но са скъпи поради големите такси, плащани на сирийските сили или терористичните групи, които контролират достъпа до Ал Джазира.

Политическата ситуация в Ал Джазира

Както споменах, по-голямата част от армията на Асад се оттегли от региона, но отделни части останаха в няколко града на Ал Джазира. Режимът все-още държи контрол над половината от главния град (Ал Хасак), докато другата половина е в ръцете на НОЗ-YPG. Правителствени сили остават и във втория по-големина град в региона (Камишли), където те контролират малка част в центъра на града. Но в окупираната част голямото мнозинство от хората не използват офисите или центровете за услуги. Броят на войниците на режима в този град е между 6 и 7 000 и те имат контрол само над летището и пощата.

И двете страни изглежда припознават позицията и властта на другата и се въздържат от сблъсъци и конфронтация. Аз наричам тази ситуация „нито мир, нито война“. Това не значи, че няма сблъсъци между тях в Aл-Хасаках или Камишли. Сблъсъци се случват и предизвикват смъртта на много хора от двете страни, но, засега, заплахата от арабските племена прави така, че да съществуват едновременно.
И двете страни, Асад и кюрдите, спечелиха от оттеглянето на сирийската армия и примирието – така правителството няма нужда да защитава района от другите опозиционни сили, след като кюрдските сили така или иначе правят това. Освен това Асад е освободил военни сили, които могат да бъдат използвани другаде срещу други противници.

Второ, след като силите на Асад напускат Кюрдистан, той е защитаван от кюрдския народ. И наистина, военните звена от мъже и жени защитават своя народ от всяка атака и всяка сила, включително Турция, много по-добре от сирийската армия.
От примирието с правителството в Дамаск Кюрдският народ спечели :
Спирането на огъня с правителството спаси много животи, запази земята и собствеността на хората Това създаде възможност за всички да живеят в мир и без страх, докато си вършат всекидневната  работа.
Правителството все-още плаща заплати на всички свои стари служители, въпреки, че те в момента, работят под контрола на ДСУ. Очевидно това помага на икономическата ситуация.
Това положение позволява на хората да си оправят живота и да вземат сами решения. Това значи също, че могат да живеят под властта на Tev-Dem и ДСУ. Колкото по-дълго съществува това, толкова повече шанс има да се установят добре и да съберат сили.
Примирието дава на Народните отбранителни звена и на Женските отбранителни звена възможността да се борят с терористичните групи, конкретно с ИДИЛ, когато и където е нужно.

В Ал Джазира има повече от 20 политически партии сред кюрдите и християните. Мнозинството от тях са опозиция на PYD, Tev-Dem и ДСУ поради свои собствени причини и не искат да се включват нито в Tev-Dem, нито в ДСУ. Но те имат пълна свобода да извършват своята дейност без никакви ограничения. Единственото, което не могат да правят е да създават милиции под техен контрол.

Жените и тяхната роля

Без съмнение жените са напълно равнопоставени и  заемат позиции от всякакъв ранг в Tev-Dem, PYD и ДСУ, които имат система наречена Свързани лидери и Свързани организации. Това значи, че ръководния орган на всяка служба, административна или военна секция, трябва да включва жени. В допълнение, жените имат свои собствени въоръжени сили. Има пълно равенство между жени и мъже. Жените са основна движеща сила  във всяка дейност на „Къщата на хората“, комитетите, групите и комуните. Жените в Западен Кюрдистан не са просто половината от обществото, но са по-ефективната и по-важната половина от това общество, до степен, че ако жените спрат да работят или се оттеглят от гореспоменатите групи, кюрдското общество може да се срине. Има много професионални политици и военни сред жените, които са били с ПКК в планините дълго време. Те са много твърди по характер, много целенасочени, много активни, много отговорни и изключително смели.

Въпросът за равноправното участие на жените в създаването на новото общество е бил взет изключително насериозно от Абдула Йоджалан и останалите лидери на ПКК/PYD, така, че жените в Сирийски Кюрдистан са нещо като „свещени“. Това е мечта на Йоджалан,  ако някой иска да види най-доброто от човешката природа, обществото трябва да се върне към матриархата , но, разбира се, в една по-напреднала фаза.

Въпреки това, темите за любовта, секса и и други лични проблеми на жените участващи в борбата, не са първостепенни. Жените и мъжете, с които говорихме, вярват, че тези неща не са актуални на този етап, тъй като хората са част от Революционния процес и трябва да дават всичко за Революцията, за да успее тя. Когато попитах какво ще стане ако двама души на отговорни военни позиции се влюбят един в друг, беше ми отговорено че, разбира се, не може да бъде предотвратено, но трябва да бъдат преместени на по-подходящи места.

Това може да бъде трудно разбираемо за европейците. Как може хората да живеят без любов, секс и взаимоотношения? Но за мен това е лесно разбираемо. Вярвам, че това е техният избор и тъй като хората са свободни да избират, този избор трябва да бъде уважен. Обаче направих едно интересно наблюдение извън военните подразделения, Tev-Dem и другите партии. Не видях нито една жена работеща в магазин, бензиностанция, пазар, кафе или ресторант. Но женския въпрос в Сирийски Кюрдистан е на километри пред положението в Иракски Кюрдистан, където от 22 години имат самоуправление и толкова много възможности за промени.

Комуните

Комуните са най-активните клетки в „Къщата на хората“ и са разпространени навсякъде. Те имат свое собствено седмично събрание за обсъждане на проблемите пред тях. Всяка комуна има свой представител в „Къщата на хората“ както и в предградието, селото или града, където се намира.

Ето дефиницията на Комуна според манифеста на Tev-Dеm, преведен от арабски:

„Комуните са най-малките и най-активни клетки на  обществото. Те са интегрирани в обществото и гарантират свобода на жените, екологичен начин на живот и Пряка демокрация.“
Комуните са формирани на принципа на прякото участие на хората във функционирането на селата, предградията и градовете. Те са местата, където хората доброволно се организират, изразявайки своето мнение и свободна воля, дискутират всички проблеми и техните решения.
Комуните… обсъждат и търсят решения на социалните, политическите, образователните, отбранителните въпроси, сами, със своите собствени сили, а не чрез държавата. Комуните създават организации от земеделски комуни в селата, кооперативи и сдружения в кварталите на градовете.
Комуните се създават на площадите на селата и градовете, чрез участието на всички жители. Комуните трябва да имат среща всяка седмица. На срещата комуните вземат своите решения открито, от хората, които са в комуната и са по-възрастни от 16 години“.

Ние ходихме на среща на една от Комуните, базирана в предградието Корниш в град Камишли. На срещата имаше 16-17 човека. Мнозинството бяха млади жени. Ангажирахме се в сериозен разговор за тяхната дейност и задачи. Те ни казаха, че в техния квартал има 10 комуни от по 16 души. Казаха ни „ние действаме по същия начин както работниците от другите комуни – срещи с хора, седмични събрания, обсъждане на проблемите по места – военна защита на хората в Комуната и решаването на различни всекидневни въпроси, като събиране на боклука в района, защита на околната средата и присъствие на общото събрание на Комуните, за да отчетем какво се е случило през седмицата“

В отговор на един от моите въпроси, те потвърдиха, че никой, включително политическите партии, не се меси във вземането на решения и че всички решения се вземат колективно. Те споменаха няколко неща, които са решавали напоследък: „Едно от тях засягаше голямо парцел земя в жилищна площ, на което искахме да направим малък парк. Отидохме при кмета на града и му казахме за своето решение и поискахме финансова помощ. Кметът ни каза, че би било чудесно, но могат да ни предложат само 100 долара. Ние взехме парите, събрахме още 100 от местните хора и построихме чудесен малък парк.“ Те ни показаха парка и добавиха „много от нас, колективно работят в парка, за да го довършим, без да даваме повече пари“. Друг пример: „Кметът искаше да започне проект в квартала. Ние му казахме, че не можем да го приемем, докато не чуем мнението на всички. Имахме среща и го обсъдихме. Срещата открито го отхвърли. Имаше хора, които не успяха да участват, така че ние отидохме в домовете им, да ги попитаме. Всички казаха „Не“ на проекта.“

Те ни попитаха за местните групи и комуни в Лондон. Аз им казах, че имаме много групи, но за съжаление не са като тях – обединени, прогресивни и просветени. Казах им, че те са на километри пред нас. По техните лица прочетох изненадата им, разочарование и гняв от моя отговор. Можех да разбера чувствата им, защото те не разбират как могат в толкова изостанал свят като техния, да бъдат пред нас, които сме започнали индустриална революция преди векове!!!

Кюрдските и християнските опозиционни партии

Писах вече, че има повече от 20 кюрдски политически партии. 16 от тях не се присъединиха към ДСУ. Някои се оттеглиха от политиката, докато други се обединиха, за да създадат по-голяма партия. Сега има 12 партии под чадъра на Патриотично обединение за Кюрдистан в Сирия. Те, повече или по-малко, споделят обща цел и стратегия. Мнозинството от партиите под този чадър поддържат Масуд Барзани, президент на КРП, който е и лидер на Кюрдската демократическа партия (КДП) в Иракски Кюрдистан. Кървава история лежи между КДП и ПКК от 1990-те. Имаше сериозна борба между двете групи в Иракски Кюрдистан, която доведе до хиляди убити между двете страни и до все още зееща рана. Трябва да кажа, че турското правителство беше замесено, тъй като беше близко с КДП и помогна за атаката срещу силите на ПКК на границата на Ирак и Турция. Има и друг спор между Барзани и неговата фамилия с бившия лидер на ПКК Абдула Йоджалан, за позицията на национален лидер на кюрдите. Докато кюрдите в Сирийски Кюрдистан успяха колективно да организират обществото си, защитавайки го от войната и установявайки свое ДСУ, те все още не са в добри отношения с КДП. ПКК и ПДО силно поддържат промените, които се случват в Сирийски Кюрдистан. Но това със сигурност не е изгодно на Турция или КРП. Същевременно Турция и КРП остават изключително близки. Горното обяснява защо КДП в Иракски Кюрдистан не е доволна от случващото се в Западен Кюрдистан и се противопоставя и на ДСУ и на Tev-Dem. КДП гледам на случващото се там като на голям бизнес и следователно, този бизнес трябва или да не се случва, или, ако се случва, тогава КДП трябва да има най-голям дял в него. КДП все още помага на някои кюрди в Западен Кюрдистан с пари и военно обучение в опит да създаде милиции на някои от политическите партии, за да дестабилизира района и неговото бъдеще. Патриотично обединение за Кюрдистан в Сирия, съставено от 12-те политически партии, споменати по-рано, е много близко с КДП. Нашата среща с опозиционните партии продължи повече от два часа и мнозинството от тях бяха представени. Започнахме с въпроса как се разбират с ПДО, ДСУ и Tev-Dem. Имат ли свобода? Има ли сред техните членове и поддръжници арестувани от НОЗ и ЖОЗ? Имат ли свобода да организират хората, да демонстрират и организират свои акции? И много други въпроси. Отговорът на всеки един въпрос беше положителен. Не е имало арести, няма забрани за свободата или организирането на демонстрации. Но всички те споделях виждането, че не искат да участват в ДСУ. Те имат три различния с ПДО и ДСУ. Те вярват, че ПДО и Tev-Dem са предали кюрдския народ. Аргументите им включват факта, че половината от ал-Хасаках е под контрола на правителството и че правителствените сили са все още в град Камишли, въпреки че признават тяхната неефективност и слабост. Но според тях това е голям проблем и ПДО и Tev-Dem правят лоши компромиси със сирийския режим. Ние им отговорихме, че политиката на ПДО и Tev-Dem е „Нито мир, нито война!“, за да балансират ситуацията. Тя наистина е била успешна и изгодна за всички в региона, включително и опозиционните партии и поради другите, вече споменати причини. Казахме също, че трябва да знаят по-добре от нас, че ПДО лесно биха изгонили армията на Асад и от двата града, като пожертват неколцина от своите бойци, но какво ще стане след това?!! Казахме им, че знаем, че Асад е иска да сдаде Ал Хасаках и, следователно, войната ще започне отново с убийства, преследвания, бомбардировки и всичко това. Има вероятност армията на Асад, Свободната сирийска армия и други терористични организации да започнат да воюват една срещу друга в региона и да бъде загубено всичко, постигнато дотук. Те нямаха отговор на това. Опозицията не иска да се присъедини към ДСУ и следващите избори на този орган ще се случат през идните месеци, ако ситуацията остане същата. Техните причини а това са, първо, че обвиняват ПДО в сътрудничество с режима, но нямат никакво доказателство в подкрепа на това. Второ, следващите избори няма да бъдат демократични, тъй като ПДО не е демократична, а е бюрократична партия. Но ние знаем, че ПДО има почти толкова участници и позиции в ДСУ, колкото и която и да е друга партия, така че това не е вярно. Казахме им, че ако вярват в изборния процес, трябва да участват, ако искат да видят в администрацията повече демокрация и по-малко бюрокрация. Те казаха, че ПДО се е оттеглила от Кюрдското национално събрание на КРП, което се проведе тази година в град Ибрил, за да обсъди кюрдския въпрос. Но когато по-късно сверихме това с хора от ПДО и Tev-Dem, те ни казаха, че имат доказателство под формата на писмен документ, който показва, че те са участвали, а опозицията не е. Опозицията иска да създаде своя собствена армия, но ПДО не им позволява. Когато повдигнахме този въпрос пред ПДО и Tev-Dem ни казаха, че опозицията може да има свои бойци, но те трябва да бъдат под контрола на звената на Народната защита и Женската защита. Че ситуацията е много чувствителна и много тънка. Че може да запали война между партиите и че това е тяхното голямо опасение и че не могат да позволят това да стане. ПДО казаха просто, че не искат същия провал в Западен Кюрдистан. Под провален експеримент те имаха предвид Иракски Кюрдистан през втората половина на 20 век, където в края на века имаше толкова много войни между различните кюрдски организации. Накрая, ПДО и Tev-Dem ни помолиха да се върнем при опозиционните партии с предложението, от страна на ПДО и Tev-Dem, да направят каквото и да е, но да не правят свои армии под свой собствен контрол. Няколко дни по-късно имахме друга среща за почти три часа в Камишли с главите на трите кюрдски партии – Кюрдистанската демократическа партия на Сирия (KDPS – Partiya Demokrat a Kurdistanê li Sûriyê), Кюрдистанската демократическа партия на равенството в Сирия (Partiya Wekhevî ya Demokrat a Kurdî li Sûriyê) и Кюрдистанската патриотична демократическа партия в Сирия. На срещата те, повече или по-малко, повториха причините на своите колеги, от предишната среща, за да не се включат в ДСУ и Tev-Dem, за да строят и развивт кюрдското общество. Ние имахме дълга дискусия с тях, опитвахме се да ги убедим, че, ако искат да бъде решен кюрдския въпрос, да установят сериозна сила в страната и да предотвратят война и объркване, трябва да бъдат независими от КРП и КДП и да работят в интерес на никой друг, освен да хората в Западен Кюрдистан. През повечето време те мълчаха и не ни отговаряха. Няколко дни по-късно ние също срещнахме представители на няколко християнски политически партии и християнски младежки организации в Камишли. Никоя от тези партии не се е присъединила към ДСУ и Tev-Dem, поради свои собствени причини, но признаваха, че те се справят при ДСУ и Tev-Dem и нямат проблем с тяхната политика. Те също оценяваха, че сигурността и защитата от сирийската армия и терористичните групи е поради силите на Народната защита и Женската защита, които жертват живота си, за да постигнат всичко това за всеки в региона. Обаче, хората от Християнската младежка организация в Камишли не бяха доволни от ДСУ и Tev-Dem. Техните оплаквания бяха, че няма достатъчно електричество и младежите няма какво да правят и как да се включат в живота на града. Поради това те казаха, че ще търсят алтернативи на ДСУ и Tev-Dem, така че, ако положението остане същото, те нямат избор, освен да емигрират в Европа. Водачът на една от политическите партии, присъстващи на срещата, им отговори с думите „За какво говориш, сине? Ние сме сред война, можеш ли да видиш какво се случва с останалите големи градове в Сирия? Можеш ли да видиш колко жени, мъже, старци и деца загиват на ден?!!! Има неща, които са важни в живота. Токът в тази ситуация не е толкова важен; ние можем да използваме други неща вместо него. Това, което е важно, е да можем да седнем у дома без да се страхуваме, че ще бъдем убити, да оставяме децата си да играят на улицата, без да се страхуваме за живота и свободата им. Да си вършим работата както обикновено, без да ни ограничават, без да ни нападат… да има мир, свобода и социална справедливост…“ Членовете на другите политически партии се съгласиха и признаха тези неща. Преди да напуснем района решихме да говорим с магазинери, бизнесмени, продавачи на сергии и на пазара, за да чуем тяхното виждане, което беше твърде важно за нас. Всеки от тях, изглежда, имаше положително мнение за ДСУ и Tev-Dem. Те бяха доволни от мира, сигурността и свободата, въртейки своя бизнес без намеса от някоя партия или страна.

Ровът на срама

Миналата година КРП и правителството на Ирак се споразумяха да изкопаят ров дълъг 35 километра, повече от 2 метра дълбок и широк около метър на границата между Ирак и Сирия в Кюрдистан. Ровът разделя Ал Джазира и Западен Кюрдистан от Иракски Кюрдистан на юг. Реката Тигър заема 5 километра от тази граница, така че там няма нужда от ров. Следващите 12 километра, са построени от КРП и последните 18 – от иракското правителство. И КРП и иракското правителство казват, че ровът е необходим поради страха за мира и сигурността в Ирак, включително и в кюрдския район. Но има големи въпроси, които хората задават за тези страхове. Какъв страх? От кого? От ИДИЛ? Невъзможно е групи като ИДИЛ да влязат в Ирак през тази част от Сирия, тъй като тя се пази от силите на НОЗ и ЖОЗ, освен това Ал Джазира бе напълно изчистен от ИДИЛ. Обаче мнозинството кюрди знаят, че има други причини за изкопаването на рова. Първо, той спира сирийците, бягащи от войната, да достигнат иракски Кюрдистан. Също, водачът на КРП Масуд Барзани, както обяснихме по-горе, е разтревожен от ПКК и ПДО и, следователно, той и КРП искат да ги спрат тях и всеки друг от ДСУ да влезе в тази част на Кюрдистан. Второ, ровът ще увеличи активността на санкциите срещу Западен Кюрдистан и увеличи напрежението върху него, за да се преклони пред КРП. Но пред избора да гладуват или да се предадат, изглежда кюрдите в Сирийски Кюрдистан ще изберат глада. По тази причина мнозинството от кюрдите, където и да живеят, наричат рова „ровът на срама“… Няма съмнение, че санкциите осакатяват живота на кюрдите в Ал Джазира, тъй като хората се нуждаят от всичко, включително лекарства, пари, лекари, учители, техници и експерти в промишлеността, особено в областа на петрола и рафинирането му, за да ги накарат да работят. В Ал Джазира има хиляди тонове пшеница, които биха били щастливи да продадат за $200-$250 на тон на правителството на Ирак, но то плаща по $600-$700 за пшеница отвън. Има хора в Западен Кюрдистан, които не разбират защо КРП, като правителство на кюрдско самоуправление, и неговият президент, Масуд Барзани, (който сам се нарича Велик кюрдски лидер) искат да гладуват техните собствени хора в друга част на Кюрдистан. В Камишли Tev-Dem свика голяма мирна демонстрация в неделя, 9 май 2014. Няколко хиляди хора взеха участие срещу онези, които изкопаха рова на срама. Имаше много силни речи от различни хора и организации, включително и Къщата на хората и много други групи и комитети. Никоя от техните речи не създаде напрежение между тях. Хората основно се концентрираха върху братството, добрите отношения и коопериранто между двете страни на границата, помирението между всички партии и мира и свободата в техните речи. Накрая стана купон на улицата, където хората танцуваха и пееха, най-вече химни.

Очаквания и страхове

Много е трудно да знаем каква посока ще вземе движението на масите от хора в Западен Кюрдистан, но това не трябва да ни ограничава в очакванията и анализите на факторите, действащи върху посоката и бъдещето на движението. Пълната победа или загуба на такова голямо движение, каквото регионът не е виждал от много време, зависи от толкова много фактори, че трябва да ги разделим на вътрешни (в самото движение и с КРП) и външни. Каквото и да се случи накрая ще трябва да го приемем, но важни са съпротивата, защитата, предизвикателството, увереността и вярата в промените. Отхвърлянето на настоящата система и сграбчването на възможностите са по-важни, според мен, от временната победа, защото всички те са ключови за постигането на крайната цел.

Външните фактори

Насоката на войната и баланса на силите в Сирия

Беше пределно ясно в началото на народните бунтове в Сирия, че, краят на режима на Асад ще дойде лесно, ако хората са обединени, с голяма поддръжка отвътре и отвън. Но скоро се включиха терористичните групи и промениха насоката на бунтовете, както всички видяхме и продължаваме да виждаме в медиите. Това стана, защото Асад много умно промени няколко неща, които директно повлияха на насоката на бунтовете и подсилиха режима. Първо, той изтегли всичките си войски от трите кюрдски региона Африн, Кобани и Ал Джазира, освен неколцината хиляди в Ал Джазира, както обясних по-рано. Очевидно, част от причините за това оттегляне е натискът на кюрдските протести. Второ, той отвори сирийската граница за терористичните организации. Всички знаем какво се случи тогава. Като направи това, Асад успя да отслаби и изолира протестиращите срещу режима и да прати съобщение на така наречената „международна общност“, че няма друга алтернатива на него и режима му, освен терористичните групи. Наистина ли САЩ, Кралството, западните страни и останалите искат това? Разбира се, до някаква степен, отговорът е Не. Всичко зависи от техните интереси. Това поведение на Асад сработи доста добре и напълно промени посоката на войната. Така че, има потенциал Асад да остане на власт, поне за кратко време след преговори със САЩ, ООН, Великобритания и техните агенти, до следващите избори. В такъв случай той може да се е научил как да променя политиката си към кюрдския народ, но според своите собствени условия, а не по начина по който кюрдите искат. Ако Асад беше победен във войната от терористичните групи с подкрепата на САЩ, Великобритания, ЕС и „международната общност“, и те дойдеха на власт, със сигурност не би имало никакво бъдеще нито за ДСУ, нито са Tev-Dem. Ако съвременните сили, като партиите и организациите изграждащи Свободната сирийска армия (ССА) не са на власт, то има шансове за кюрдския народ, тъй като те нямат позитивно мнение или добро решение на кюрдския въпрос, да не говорим, че са властници. Разбира се, има други възможности за край на режима на Асад, включително убийство чрез военен преврат…

Ролята и влиянието на съседните страни в региона

Пределно ясно е, че обикновените хора в Сирия започнаха да се бунтуват поради потисничеството, липсата на свобода и социална справедливост, корупцията, дискриминацията, липсата на човешки права и на права на малцинствата като кюрди, туркмени и други. Животът на мнозинството от хората беше ужасен – ниски доходи, непрекъснато нарастваща цена на живот, мнозината бездомни хора и безработицата послужиха за вдъхновение на „Арабската пролет“. Обаче, протестите, демонстрациите и навдигането бяха превърнати от съседните управници в неявна война между Саудитска Арабия, Катар и Турция с подкрепата на САЩ и западните страни от една страна и режима на Асад, Иран и Хизбула от друга. Иракското правителство не е обявило поддръжката си за режима на Асад, но те искаха и още искат Асад да остане на власт, заради близките връзки между шиитите и алауитите и защото Иран е иракския най-голям съсед, а Иран е изключително близък със Сирия. Остава отношението на КРП към Сирия, водено от близостта на КРП и по-специално на неговия президент Масуд Барзани с Турция. Те обявиха още в началото своята поддръжка за сирийската опозиция срещу режима на Асад, докато в същото време застанаха срещу народното движение на кюрдите в Сирия, което беше една от основните и конструктивните сили срещу Асад. Очевидно, всяка страна има голямо влияние, някои поддържат режима на Асад, а други – сирийската опозиция. Важното да се знае тук е, че никоя от тях не е приятелска или близка на кюрдския народ в никоя част от Кюрдистан – сирийска, иракска, иранска или турска. Те никога не са имали положително виждане по кюрдския въпрос и никога искрено не са искали да решат този въпрос, но те имат положително отношение към кюрдските националистически партии, когато тези партии работят и се борят в техен интерес.

Ролята на Китай и Русия

Въпреки че Русия е много по-малка и по-слаба от преди, тя все-още има тежест и значение в състезанието със САЩ и западните страни за своите интереси. Не е учудващо, че Русия не може да постигне споразумение със Запада за режима на Асад. Има го и това, че Сирия, докато беше на власт бащата на Асад, беше винаги в съветския лагер. В допълнение Русия е близка с Иран, който е основния съюзник на Сирия. Що се отнася до Китай, той също има свои интереси в региона, особено в Иран. Съответно Китай се опитва да защитава тези интереси и падането на Асад не е полезно за тях, защото знаят, че следващият би бил Иран. Така интересите на Русия и Китай и поддръжката за Сирия правят войната по-дълга, отколкото се очакваше. От горното имаме две силни държави, които имат отношение към кюрдския въпрос за Сирия, особено по въпроса за ДСУ и Tev-Dem. Според мен бизнесът и печалбите решават, в края на краищата, дали ще подкрепят кюрдският народ в бъдеще или не. Засега няма поддръжка за ДСУ и Tev-Dem от Китай, Русия или от САЩ и западните страни, въпреки че кюрдите в Сирия са основната опозиция и борци срещу терористичните сили като ИДИЛ, чрез НОЗ и ЖОЗ.

Можем да видим двойните стандарти и лицемерието на САЩ, западните страни и останалите. Те започнаха война с тероризма, докато кюрдския народ в Сирия са единствените, борещи се сериозно с терористичните организации, но тези държави не помогнаха на кюрдите. Основните причини за това, според мен, са:

– Те не се борят наистина с тероризма и терористите, защото те самите или техните съюзници го създадоха и поддържат.

– Те се борят с хората, вярващи в исляма, вместо със самата религия и нейната свещена книга – Корана.

– Те може да се нуждаят от ИДИЛ за в бъдеще.

– Те не искат да променят или обновяват външната си политика.

 – В САЩ и Великобритания, финансово и морално, всичката реакция се бори под флага на равните възможности, свободата и разпознаването на различните култури. Можем да видим вече повече от 100 шериатски съдилища във Великобритания.

Основната причина е, че масовото демократично движение в Сирийски Кюрдистан, включително ДСУ, не води ислямисти или националисти, или либерали на власт. Те знаят, че хората в тази част на света са създали народна власт, че са показали, че могат да се управляват чрез пряка демокрация без правителство и поддръжка от САЩ, западните страни и глобалните финансови институции като МВФ, Световната Банка и Централната Европейска Банка.

Вътрешните фактори

Под вътрешни фактори разбирам случващото се в самия Западен Кюрдистан. Това включва

Гражданската война между самите кюрди.

Тук нямам предивд само войната между политическите партии в Западен Кюрдистан, но също между КРП в Иракски Кюрдистан и силите на НОЗ, ЖОЗ и ПКК. Има много близка връзка между ПКК и ПДО, които стоят зад експеримента в Западен Кюрдистан. Както споменах по-горе, има история на кръвопролитие между ПКК и КДП и остър спор между тях за лидерството в Кюрдистан. От известно време, Абдула Йоджалан, в последните си книги и текстове, отрече и осъди държавата и властта. Но досега не съм чул да е отрекъл своята собствена власт и да осъди хората, които го наричат велик водач и които работят здраво, за да го издигнат до позиция на светец. Становището на Йоджалан не може да бъде точно, освен ако не се отрече от собствената си власт и лидерство. За момента, ситуацията става по-лоша и отношенията между КРП и ПКК и ПДО се влошават, така че има възможност да се стигне до битка между тях, особено както КРП ден след ден се приближава до Турция. Ако тази война веднъж започне, няма съмнение, че ИДИЛ и другите ще вземат страната на КРП и Турция. Единственият начин да се спре това са масовите протести, демонстрации и масовите окупации в Иракски Кюрдистан и от приятелите на сирийските кюрди по света.

Tev-Dem отслабва

Както е обяснено по-горе, Tev-Dem с неговите групи, комитети, комуни и Къщата на хората са душата и ума на масовото движение. Tev-Dem беше основната сила зад ДСУ. Като цяло съществуването на Tev-Dem е това, което води до разликата в начина на живот и вдъхновява хората в останалата част от региона. Трудно ми е да видя баланса между властта на Tev-Dem и на ДСУ в бъдеще. Впечатлението ми е, че докато силата на ДСУ расте, силата на Tev-Dem намалява, но може и да е обратното. Повдигнах въпроса пред другари от Tev-Dem. Те не се съгласиха с мен, тъй като вярваха, че колкото по-силно става ДСУ, толкова по-силно ще е и Tev-Dem. Защото гледаха на ДСУ като на изпълнителен орган, изпълняващ и реализиращ решенията на Tev-Dem и на неговите органи. Обаче аз не мога да взема отношение, защото бъдещето ще покаже насоката, която цялото движение и обществото ще поеме.

ПДО и нейните партийни структури

ПДО, Обединената демократична партия и ПКК са зад масовото демократично движение там и са политически партии, с всички характеристики, типични за една политическа партия в тази част на света – йерархична организация, лидери и подчинени хора и всички нареждания и команди на лидерите слизащи към низините на партията. Няма много обяснения с членовете когато се вземат решения от голямо значение. Те са много добре дисциплинирани, спазват правила и заповеди, имат тайни и тайни връзки с различни партии, на власт или не, в различни части от света. От друга страна мога да видя, че Tev-Dem е точно обратното. Много хора в движението не са били членове на ПКК или ПДО. Те вярват, че революцията трябва да започне от дъното на обществото, а не от върха, те не вярват в държавната власт и се събират заедно на срещи, за да вземат свои решения какво искат и дали е в най-добър интерес на местните хора. След това, те изискват от ДСУ да изпълни нарежданията им. Има още много различия между партиите и Движението за демократично общество, Tev-Dem. Въпросът е: Докато това е задачата и природата на Tev-Dem и това е структурата на ПКК и ПДО, как може да се случи компромис? Дали Tev-Dem следва партиите или те следват него и кой кого контролира? На този въпрос не мога да отговоря и трябва да почакаме и да видим. Обаче аз вярвам, че отговорът е някъде в близкото бъдеще.

Страхът от идеологията и идеолозите, които стават свещени.

Идеологията е поглед върху нещата. Да гледаш или да виждаш нещо през идеологическа переспектива може да бъде катастрофа, тъй като ти дава готово решение или отговор, което може да няма връзка с реалността. През повечето време идеолозите търсят решения в стари книги, писани преди много време, а тези книги не са валидни за днешните проблеми и ситуации. Идеолозите могат да бъдат опасни, когато искат да наложат идеите си от старите книги, докато ни представят ситуацията. Те са много тясно скроени, много твърдоглави, държат се за идеите си и е трудно да докоснеш душите им. Не уважават хора, които не споделят мнение като тяхното. Идеолозите имат много общи неща помежду си, от религиозните до комунистите. Накратко, идеолозите вярват, че Идеологията, или мисълта, създава бунтовете или революциите, а за не-идеолозите, хората като мен, е вярно обратното. За голямо съжаление намерих много идеолози сред членовете на ПДО и Tev-Dem, особено когато ставаше дискусия за идеите на Абдула Йоджалан. Тези хора са заседнали на принципите на Йоджалан, в дискусиите ни използваха за аргументи препратки към неговите речи и книги. Имат пълна вяра в него и, до някаква степен, той е свещен. Ако това е вярата, която хората изпитват към водача си и ако се страхуват от него, това е много плашещо и последствията няма да бъдат добри. За мен, нищо не бива да бъде свещено и всичко може да бъде критикувано или отхвърлено, ако има нужда. По-лошо, в Къщата на децата и в Младежките центрове, децата са обучавани на тези нови идеи, революцията и много положителни неща, с които децата трябва да израстат, за да бъдат полезни членове на обществото. Обаче, освен това, тези деца са учени на идеологията и идеите и принципите на Йоджалан, и колко велик е той като водач на кюрдския народ. Според мен, на децата не трябва да се преподава идеология. Те не трябва да бъдат учени за религии, националности, раси или цветове. Те трябва да бъдат свободни от тях и да бъдат оставени сами, докато порастнат достатъчно, за да решават за себе си.

Ролята на Комуните

В предишните страници обясних за комуните и тяхното значение. Задълженията на комуните трябва да се променят, тъй като те не могат просто да бъдат включени в проблемите по места и да вземат решения за нещата, случващи се там. Комуните трябва да увеличат ролята, задълженията и силата си. Наистина, няма фабрики, компании, нито промишлени секции. Но Ал Джазира е земеделски кантон, много хора живеят в селата и малките градове и пшеницата е техният основен продукт. Този кантон е също много богат на петрол, газ и фосфати, въпреки че много петролни полета не се използват поради войната и недостига на поддръжка дори преди бунта. Това са насоки, в които комуните да се развиват, като придобиват контрол, като ги използват и разпределят продукцията сред хората според нуждите им. Отново те трябва да решават какво да правят с излишъка – да го продават, разменят за материали за хората или просто да го складират за по-късно. Ако комуните не настъпят в тази насока и продължат да се занимават само с това, което правят в момента, очевидно, тяхната задача ще остане неизпълнена.

Заключение и последни думи

Има толкова различни виждания и мнения от дясно, ляво, сепаратисти, троцкисти, марксисти, комунисти, социалисти, анархисти и либертарианци за бъдещето на експеримента в Западен Кюрдистан и, наистина, повечето заслужават да се пише за тях. Аз, като анархист, не виждам събитията в черно и бяло, нямам готово решение за тях и също никога не бих се върнал в старите книги, за да търся решение за днешните събития или за резултата от тях. Вярвам, че реалността, самите събития и ситуацията създават идеите и мислите, а не обратното. Гледам на тях с отворен ум и ги свързвам с много фактори и причини. Обаче, трябва да кажа няколко неща за всеки бунт и революция, тъй като са много важни според мен. Първо, революцията не е израз на гняв, не се създава по нареждане или заповед, не се случва за 24 часа и не е военен преврат, болшевишки преврат или конспирация на политици. Също, не е само разглобяване на икономическата структура на обществото и изоставяне на социалните класи. Всичко дотук са виждания и мнения на леви, марксисти и комунисти и техните партии. Това са техните дефиниции за революция. Те гледат на революцията по този начин защото са догматици и виждат отношенията между съществуващите класи по механичен начин. За тях, когато революцията се случи и класовото общество бъде разрушено, това е, края на историята, и Социализмът може да бъде установен. Според мен, дори ако революцията успее, все още има възможности и ще има желание за власт, в семействата, фабриките и компаниите, в училищата, университетите и много други места и институции. Това в допълнение към оставащите разлики между мъже и жени и властта на мъжете над жените в социализма. Нещо повече, ще остане една егоистична и алчна култура, която използва насилието и много други гадни навици, останки от капиталистическото общество. Те не могат да изчезнат веднага. Всъщност, те ще останат с нас за дълго, дълго време и ще застрашават революцията. И така, промяната на икономическата инфраструктура на обществото и постигането на победа над класовото общество нито може да гарантира, че се е случила революция, нито да я поддържа за дълго време. Аз, следователно, вярвам, че трябва да има революция в социалния живот, в културата, образованието, съзнанието на индивидите и личното поведение и мисъл. Революциите в годните области не са просто нужни, но непременно трябва да се случат преди или заедно с промяната на икономическата инфраструктура на обществото. Революцията трябва да проникне всички аспекти на обществото и членовете му. За мен, негодуванието на хората от настоящата система и вярата в промяната ѝ, споделянето на жаждата за бунт, на съзнанието, че са използвани и експлоатирани и, в допълнение, настройката за съпротива, са изключително важни за успеха на революцията.

Какво общо виждам между това и експеримента на хората в Кюрдистан?

Този експеримент е съществувал за повече от две години и има поколения, които са свидетели на това. Те са бунтовници или вече са настроени за бунт, живеят в хармония и свободна атмосфера и са привикнали към нова култура – култура на живот заедно в мир и свобода; култура на толерантност и даване, а не само на вземане; култура на увереност и дързост; култура на солидарност и живот за другите и култура на „ти си преди мен“. Междувременно, вярно те, че животът там е много труден, липсват много основни и необходими ресурси и стандартът на живот е нисък, но хората са приятни, щастливи и винаги усмихнати и бодри, много прости и скромни и разликата между бедни и богати е малка. Всичко това, първо, помага на хората да преодолеят трудностите в живота си. Второ, събитията, тяхната лична история и настояща среда са ги научили, че няма да им понесе една бъдеща диктатура, че ще се съпротивляват на потисничеството, че ще искат да постигнат онова, което вече са имали. Те имат дух на дързост и предизвикателство и няма да приемат отново друг да решават вместо тях. По всички тези причини хората ще се съпротивляват, ще станат отново на крака, ще се борят за правата си срещу връщането на културата, в която са живели преди. Някои казват, че докато това движение има Абдула Йоджалан, ПКК и ПДО зад себе си, тогава, ако хората се опитат да отклонят този експеримент, той ще приключи или диктатор ще вземе властта. Е, това е възможно и може да стане. Но дори в тази ситуация, не вярвам хората в Сирия или Западен Кюрдистан да толерират диктатура или правителство от болшевишки тип. Вярвам, че са отминали дните, когато правителството на Сирия може, както преди, да избие 30 000 души в град като Алепо за няколко дни. Светът също се е променил и не е какъвто беше. Остава само да кажем, че случилото се в Западен Кюрдистан не беше идея на Йоджалан, както много хора искат да ни го представят. Всъщност идеята е много стара и Йоджалан разви тези мисли в затвора, сближи се с тях след прочитането на стотици книги, непрекъстаното мислене и анализиране на опитана националистическите и комунистическите движения и техните правителства в региона и по света и защо те се провалиха и не успяха да постигнат това, което твърдяха. Основата на всичко това е, че той е убеден, че държавата, както и да се нарича, е държава и не може да изчезне, когато се замени с друга държава. Това трябва да му го признаем.

Захир Бахер, Кюрдски анархистки форум.

Превод от www.anarkismo.net

Списък на използваните съкращения:

• КРП (Кюрдско регионално правителство) – правителството на автономната област Иракски Кюрдистан, доминирано от КДП
• ПКК (КюрдскаРаботническа партия) – партия на кюрдите, бореща се за национално освобождение.Обявена за терористична организация в повечето западни страни.
• ПДО (Партия на демократичното обединение) – нова партия на кюрдите в Сирия, участваща в движението Tev-Dem заедно с ПКК.
• КДП (Кюрдска демократическа партия) – партия на кюрдите, бореща се за национално освобождение, активна предимно в Иракски Кюрдистан.
• ДСУ (Демократично Самоуправление) – административен орган (или, може би, структура от органи), служеща за организиране на обществото от движението Tev-Dem.
• Tev-Dem (Движение за демократично общество) – движение на активисти, зародило се в Сирийски Кюрдистан под влиянието на ПКК и ПДО.
• ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта) – организация, бореща се за създаване на Ислямски халифат в границите му през Средновековието, включително, Балканите и Испания.
• НОЗ и ЖОЗ (YPG, JPG, Народни и Женски отбранителни сили) местни милиции, занимаващи се с поддържането на установения ред срещу външни и вътрешни нарушители.