Този кратък текст беше изпратен за публикуване на турския анархистичен вестник „Meydan“. Редакторите на вестника, подготвят специален брой с писма на хора от цял свят до жителите на обсадения в момента град Кобани. Тиражът на този брой ще бъде разпространен сред стотиците хиляди кюрдски бежанци около турско-сирийската граница.

Българският поет и революционер Никола Вапцаров има цикъл от стихотворения, наречени „Песни за една страна“. Те са посветени на испанската Република от времето на Гражданската война 1936-1939г. Поетът Вапцаров беше убит през 1942г, от про-хитлеристкия режим в България по време на Втората световна война.

Ето откъс от едно от стихотворенията:

…“Сега за мене ти си участ.
Сега за мене си съдба.
И аз участвам неотлъчно
в борбата ти за свобода.

Сега горя, сега се радвам
на всеки боен твой успех
и вярвам в силата ти млада,
във нея свойта сила влех.“…

Всеки стих, дума, точка, запетайка, от горните редове олицетворява това, което, аз и моите другари анархисти, изпитваме към епичната борба, която се води в Кобани.

Кобани – до вчера, разстоянието, езиковата бариера и най-вече липсата на информация, те правеха нещо далечно и неясно, не само за нас.

Днес, ти, Кобани, си повече от кауза, ти си пулс, революционен, в който хиляди сърца бият в един и същи ритъм…

Живеем в свят, в който много от силните думи, които се изговарят, с повод и без повод, всъщност, са изпразнени от съдържание.

Но в случая не е така – когато казваме „солидарност с борбата в Кобани“, – това е истината – защото го чувстваме и защото Солидарността е единственото, което бойците от линията на фронта имат – обкръжени, първо, от варварските пълчища на „Ислямска държава“ (ИДИЛ-ISIS) и второ, от стената от лицемерие изградена от т.нар, „Международна общност“.

Откакто, преди няколко седмици, страните от НАТО започнаха въздушните си удари срещу „Ислямска държава“ какво е това, което реално се случи? Джихадистите поставиха в „клещи“ Кобани на север и започнаха настъпление към Багдад на юг… Странна работа, явно или в свръхмодерните оръжия на Западните държави има някакъв проблем, или както казваме по български, бомбардират „на баба си хвърчилото“…

Стоим пред компютрите и търсим информация. Турските ни другари, които са при вас, около границата, пишат. Имаме и социалните мрежи – новини, снимки и клипове достигат до нас. Гледаме картата на Кобани, сверяваме информацията от различни източници за последните сражения, как се защитавате или контра-атакувате, имаше нощи, в които не сме спали. Световните медии поне десетина пъти обявиха „Кобани падна!“ – ние не вярвахме и бяхме прави!

Защото Кобани никога няма да падне!

Ние сме с вас!

С вяра в неизбежната победа и с братски, революционен поздрав от България!

Да живее Социалната Революция на Кюрдския Народ!

Да живее Световната Социална Революция!

Веселин Николов

От България