“Народите срещу корпорациите“ – под този надслов граждани на повече от 15 европейски държави, сред които и България, излизат на протест на 11 октомври. Причина за протеста е готвеното Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции. Армия от лобисти иска да постави корпорациите (предимно американските) над суверенните европейски държави и граждани, и дори над общоевропейското законодателство, прокарвайки опасни проекти като ГМО, ACTA и добивът на шистов газ, въпреки националните забрани. България се присъединява към общоевропейски протест срещу ТПТИ.
Експлозивният характер на Споразумението личи и по тоталната непрозрачност на преговорния процес. Засега Брюксел се опитва да угаси назряващата буря от негодувание със серия срещи. Но и тук аритметиката е издайническа. Според Corporate Europe Observatory, ЕК е провела само осем открити обсъждания с граждански организации и цели 119 закрити срещи с корпорации и лобистки кабинети. Нямаме информация за това по какво преговаря, кога се преговаря или дори кой преговаря, предупреди още през май тази година за БГНЕС журналистът Иво Христов, който е сред първите поставили въпроса у нас. Странно е, че със споразумението, от което ще зависят доходите, прехраната, здравето и образованието на европейците, са запознати само големите концерни, но не и евродепутатите, еколозите, защитниците на потребителските права и широката общественост. ТТИП се смята за държавна тайна (както беше и при АСТА). А все пак става дума за бъдещето и интересите на повече от половин милиард граждани на Евросъюза. Но страните – членки на ЕС, решиха, че на хората не трябва да им се обясняват подробности. Ако икономическата мощ на ЕС и САЩ е съизмерима, то потребителската защита на европееца е значително по-висока. Разбира се, никой не очаква американският пазар да завиши своите критерии, което би противоречало на самото призвание на ТПТИ: да улесни и динамизира търговията през океана. Ясно става, че в името на икономическия растеж ЕС ще трябва да жертва високите си критерии. Ще рече да узакони ГМО, които вече са част от американската агрикултура и хранителни навици и от които САЩ и да искат, не могат да отстъпят. Дори само тази стъпка ще промени европейската флора и здравния статус на жителите на Стария континент.
Американските правила не са толкова строги – 70% от произвежданите хранителни продукти, продавани в САЩ, съдържат генномодифицирани съставки. За сравнение ЕС на практика не позволява продажбата на храни с ГМО. В САЩ правилата за употреба на пестициди също не са строги, използват се хормони на растежа в говеждото месо – нещо, което е забранено в Европа поради връзката на тези хормони с рака“, пише в.“Гардиън“. ТПТИ се оказва и начин изгонените през вратата да влязат през прозореца. Шистовият газ, обект на забрани и мораториуми из почти цяла Европа /без Полша и Великобритания/ ще прескочи националните законодателства като част от международен договор, дори без да бъде упоменат изрично. „Има вероятност и някои от разпоредбите на ACTA да бъдат инкорпорирани в ТПТИ“, признава Дамиен Леви, вторият по ранг в преговарящия екип на ЕС, на среща с граждански активисти в Брюксел. Личните данни на европейците, които могат да генерират пазар от 315 милиарда евро, според оценките на авторитетния френски сайт mediapart.fr, са обект на особен интерес. Трябва ли тогава да се изненадваме, че сред най-усърдните застъпници на ТПТИ са Фейсбук, Гугъл, Амазон и Майкрософт.
Стремително увеличаващата се съпротива срещу този проект не остана незабелязана в Брюксел, което предизвика сериозно безпокойство сред върхушката на ЕС. За това колко бързо понякога се променят настроенията в обществото, свидетелства печалната съдба на търговско споразумение за борба с фалшифицирането ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement). През лятото на 2012 г. беше публикуван работен документ на преговарящите, от който ставаше ясно, че интернет провайдърите ще могат да запазват и преглеждат всеки файл на потребителите, за да установят дали са нарушени дадени авторски права. Подобен начин на действие предизвика всеобщо възмущение и масови протести, след което огромна част от евродепутатите гласуваха против АСТА и го погребаха. Най-пагубните разпоредби, които рискуват да залегнат в ТПТИ са свързани с новия режим за уреждане на спорове между инвеститор и държава /ISDS – investor-state dispute settlement/. За него настоява едрият, мултинационален бизнес от двете страни на Атлантика. Новият режим предвижда учредяването на международни арбитражни съдилища, които да решават спорове между инвеститори и държави. Подобни режими съществуват и сега, в двустранни спогодби между държави с нефункциониращо правосъдие.
В страните от ЕС и САЩ обаче правовата държава е даденост и изземането на правомощия от националното правосъдие, за да бъдат прехвърлени на международен арбитраж, се явява грубо посегателство върху националния суверенитет. Ако новият режим бъде установен, той ще лиши правителствата от възможността да провеждат национална икономическа политика. Всички нейни инструменти, от митата, през данъците и акцизите, до санитарните норми ще могат да бъдат атакувани от „ощетени инвеститори“ пред международните съдебни инстанции. Всяка държава би могла да бъде изправена пред подобен трибунал, ако си позволи да въведе закон или наредба, която ограничава печалбата на дадена корпорация.
Ирена Борисова
Видин