Открито писмо до гръцката общественост на Никос Мазиотис, член на „Революционна борба“, писано по повод дискусия в Политехниката в Атина на тема: „Въоръжена борба, революционно движение и Социална Революция“ и саботажа от страна на властите на това събитие и предвиденото участие на Мазиотис в него, по телефона от затвора „Диавата“ в Солун.

В петък, на 17 октомври 2014г, в Политехническия университет в Атина, другарите от Социалния център „Вокс“ (К-ΒΟΞ), организираха провеждането на публична политическа дискусия на тема: „Въоръжена борба, революционно движение и Социална Революция“, в която трябваше да взема участие и аз, по телефона от затвора „Диавата“, като представител на „Революционна борба“.

Целта на това обществено-политическо събитие беше, да подчертае голямото значение на въоръжената борба, като неразделна част от общата борба за унищожаване на Капитала и Държавата и ролята на въоръжената революция в социални условия като днешните, когато Системата се намира в криза и е нелигитимна в очите на по-голямата част от народа. Позволявам си да припомня, че такова публично събитие беше организирано на 9 октомври тази година, от другари в Аристотелския университет в Солун, като тогава успях да говоря по телефона.

В навечерието на събитието в Политехниката, един от най-известните съвременни палачи на гръцкия народ, един от най-запалените „почитатели“ на транснационалния елит и международните кредитори и „фен“ на политиката на политически и социален геноцид, депутатът от „Нова Демокрация“, Адонис Георгиадис, се намесва за да забрани провеждането на събитието в университета и заповядва на управата на затвора „Диавата“, и по точно на директора Ставропулос и на сержант Валсамис, да изключат всичките 8 телефонни линии на партерния етаж на затвора, за да не успея да говоря. Телефоните бяха изключени на 17 октомври, още около обяд, към 14:15 часа и останаха така до вечерта, когато се затварят килиите, като по този начин, освен на мен, беше отнето и правото на повече от 200 затворници да говорят по телефон.

Първоначално ни казаха, че телефоните са развалени. Така ни отговори и началника на охраната, сержант Валсамис, когато делегация от четирима затворници, сред които бях и аз, му поставихме въпроса. Пред всички му казах, че лъже и че това, което правят е незаконно. Неговият отговор, беше под формата на заплаха към другите затворници „да не влизат в контакт с мен под никаква форма“.

В крайна сметка се оказа, че “демокрацията“ се плаши много от свободното изразяване на мнение, което е опозиционно за нея. Тяхната “демокрация“ налага политическа цензура, точно както правят и фашистките режими. Точно това казва и „Революционна борба“, режимът в който живеем е фашистки. Живеем във фашизма наложен от финансовия и транснационален елит.

Факта, че изключиха телефоните, означава че властта се страхува от „Революционна борба“ и това не е от днес, вече 12 години, гръцката държава, местния и транснационалния елит, се страхуват от „Революционна борба“. Страхуват се от нашите действия, от нашите публични позиции и от призивите ни към народа за промяна и революция, страхуват се , че може да се създаде революционно движение, което да свали Капитализма и Държавата. Страхуват се, че „Революционна борба“, може да дестабилизира финансовата система, страхуват се от задържаните членове на организацията, страхуват се от мен, един затворник с осакатена дясна ръка. Но както каза другарката Пола Рупа: „Колкото и куршума да изстрелят срещу нас, никога няма да ни пречупят!“.

Режимът си призна на два пъти, че се бои от „Революционна борба“. Първия път, през 2010г, когато ни арестуваха в навечерието на подписването на Първия Меморандум, заявиха дословно: „Една голяма терористична атака, ще срине икономиката в рамките на няколко часа“, и сега отново, след ареста на другаря Андонис Стамбулос, министъра на Обществения ред е заявил: „Националното усилие за излизането на страната от кризата изисква в значителна степен консолидация, климат на сигурност, както на местно, така и на международно ниво. Осигуряването на сигурността е наш дълг и приоритет на правителството“, свързвайки пряко, една евентуална „дестабилизация“ с дейността на „Революционна борба“. Същото се случи и през април тази година след нашето нападение срещу „офиса“ на постоянния представител на МВФ в Гърция (сградата на Гръцката национална банка, бел.ред.).

Събитието на 17 октомври в Политехниката, въпреки, че не можах да говоря, беше проведено успешно, с участието на много другари и другарки .

Каквото и да правят, няма да ни накарат да замълчим. Колкото и куршума да изстрелят, колкото и анти-терористични закони да приемат, само показват колко много ги е страх от нас. Дори и изолационните затвори от „тип C“ са доказателство за страх. Дори и да сме мъртви, пак няма да спрат да се страхуват…

Бъдете сигурни, че моето слово и политически послания. ще достигнат до другарите и другарките още на 31 октомври, когато ще се повтори събитието в Политехническия университет в Атина.

Никос Мазиотис, член на „Революционна борба“, затвора „Диавата“, Солун

След публикуването на този текст из гръцките масови медии, депутатът Адонис Георгиадис, заявява, че „анархистите са терористи и убийци“ и пр, подобни обиди и квалификации.

В нов отговор, конкретно до Георгиадис, другарят Никос Мазиотис заяви следното:

„Палачите на народа са винаги лицемери. Адонис Георгиадис е съучастник в масовото убийство на хиляди цивилни граждани на Гърция, загинали от глад, болести, липса на лекарства, самоубийства.
Справедливост, а не убийство, ще бъде момента, когато убиеца Георгиадис, ще бъде обесен с главата надолу на „Синтагма“, така, както италианските партизани обесиха Мусолини.“

По материали в гръцките медии: екип на Без Лого