Погребът България

Партийците забравиха за мъртвите

във Горни Лом нелепо изгорели,

а в Долни Цибър хората до урните

отказаха да идат поумнели.

И все така във погреба България

След ден на траур идва ден за песен.

А между тях самотен ден за размисъл,

но размисълът вятър го отнесе?

По-лесно е със чалга и кебапчета

на избори да идат неразумните,

отколкото да мислят за сираците

на петнайсетте не стигнали до урните.

Но Горни Лом е съдната ни истина

за нас, за всички – живи и умрели.

Въпрос на дни е злото и убийствата

да продължат след черната неделя,

в която всички мишцици дресирани

отидоха да изберат палача си.

25 години бавно си умираме,

и погледа си крием от децата си.

Превърнаха страната ни във гробище

и вият свойте вещерски хора

субсиите тъпчат в пълни джобове

и в ненаситни зейнали гърла.

Но Долни Цибър ни показа силата,

която си пробива път, едва

това е пътят, хора не унивайте,

ще изградим наново този свят.

Ще възродим с ръцете си България

без политици с гнусни пипала,

ний всички носим белег от изгаряне

но знаем, как се правят хвърчила.

7 октомври 2014 г.

25 години бедуховност

25 години принизяване,
25 години омаловажаване.
25 години отклоняване.
25 години онемяване.
25 години не прокопсване.
25 почти – разпарчетосване.
25 години надиграване.
25 години озлобяване.
25 години ненаяждане.
25 години се ограждаме.

25 години безхаберие.
25 години недоверие.
25 години на ридание.
25 години на страдание.
25 години бездуховност.
25 години под условност.
25 години развращаване.

25 години. НЕ ПРОЩАВАМЕ!

25. Отново не наяли се
след „изборите“ ще крещят: „Оправяй се!“
Нали и днес пак стигнахме до кокъла
Какво ни пука, глухи сме за вопъла
на този изтрещял електорат
отново ще го скубем до откат.
На този лош и куц матер`ял
на сбъркания чип недоразбрал,
че изборите са за наши хора,
каквото всъщност и да си говорим.
Щом ни се кланяш, ти ще си добре,
народът ли, народът да си мре.
Но все пак той е тук, за да заплаща,
разврата наш и алчността ни страшна.
От кой, кажете, ние ще крадем,
ако и хляб, и свободи дадем.
Сега е време, време без морал,
Ще погнем пак „брашнения чувал“,
че зима иде, зима, студове,
за нас народът лукса ще кове.
Чрез данъци и сметки комунални
То ясно е, не ставайте банални,
От тях най-много чисто се краде.
Народът ли – народът да си мре.

„Какво тук значи някаква си личност?“
Когато ние краднем за „Отличен“?
25 години на народа пада се
да носи на гърба си болен здравите.“

Така вървят последните години,
така без хляб, без дух и без поминък
народът все по-пагубно се срива
народът ни от низостта погива.
И пак не може да изригне с вопъла,
че време е да им изтръгнем кокъла.
Че тези чучела, ограбили, земите ни,
те нямат право да коват съдбите ни.

Че те са пътник, пътя си избрал
със шут отздад през втори терминал.

Да го направим и да възродим мечтите си,
духът да върнем силен на дедите си.
И в твойта гръд останали, Българийо,
да вдигнем пак от пепелта олтара ти!
за да отгледаме във твоя рай децата си,
и да възкръсне раят във сърцата им.

6 октомври 2014 г.

Люлия