Ейми Гудман (ЕГ): Джереми Скахил е съиздател на theintercept.org. Автор е на книгата „Блекуотър: изграждането на най-мощната наемна армия в света“.
Джереми Скахил (ДС): „Блекуотър“ е частна наемническа компания. Нейните командоси са тренирани в духа на „Дивия запад“. През 2007г, на площад Нисур в Багдад, те откриха огън и убиха 17 цивилни. Миналата сряда, 22 октомври 2014г, Съдът се произнесе и осъди четиримата командоси, извършители на това масово убийство. Семействата на убитите се бориха много години в граждански и криминални съдилища, за да получат справедливо възмездие за убитите си роднини.
Но за да сме наясно ще кажа: „Блекуотър“ е част от една незаконна война без граници, започната от Джордж Буш и Дик Чейни, с поддръжката на Демократическата партия в Конгреса. Президентът Обама продължава да използва наемни армии. И никой от хората на най-високо ниво, които пуснаха тези сили по света, не бяха подведени под отговорност. Дик Чейни няма да бъде подведен. Доналд Ръмсфелд няма да бъде подведен. Ерик Принс, милиардерът основател и собственик на „Блекуотър“, сега основа нова наемна компания с помощта на китайски капитал. Целта на тази компания е Африка. Той няма да бъде подведен под отговорност. Ниските чинове, които са непосредствените извършители на престъпленията, те ще бъдат подведени.
ЕГ: Опиши какво направиха командосите на площад Нисур!
ДС: Наричани са „Гарван 23“ (заради черните униформи). Те са елитната преторианска охрана (преторианците са охрана на римския император) на американската окупация. Охранявали са Пол Бремер, „вицекраля“ на Ирак, както сам се наричаше. Тогава са били повикани в другият край на Багдад, за да помогнат при възникнал инцидент. По пътя се натъкнали на задръстване на площад Нисур. Нещо обикновено за наемниците в Ирак е при задръствания да започнат да хвърлят замразени бутилки вода по колите за да ги принудят да се отдръпнат, а ако трябва и стрелят. Тези конкретно се опитали да приминат кръгово кръстовище, за да профучат към целта си.
Малка бяла кола с млад иракски студент по медицина и майка му не успяват да спрат достатъчно бързо за конвоя на „Блекуотър“ и командосите стигат дотам, че убиват тези хора. Убийство е, защото те са ги застреляли и после са взривили колата им. Тогава започнали стрелба наред, която продължила минути. 17 иракчани са убити, включително едно 9 годишно момче Али Кинани. 20 души са ранени. Този случай стана известен под името „кървавата неделя на Багдад“
Компанията Блекуотър заяви, че по тях било стреляно. Те имаха поддръжката на медиите. Един старши продуцент на CNN побърза да се покаже по телевизията и да заяви: „О, не,не, това не беше масово убийство. Това беше престрелка“. Очевидно съдът видя, че това беше непровокирано масово избиване на иракски граждани непредставляващи друга заплаха, освен, че не са направили достатъчно бързо път за колите на наемниците, помагащи за окупирането на тяхната страна.
ЕГ: Основателят на „Блекуотър“, Ерик Принс, беше във „Фокс Нюз“ миналият месец и отговори на предложението на домакина Бил О’Райли да воюва с Ислямска държава така:
Ерик Принц: Американските въоръжени сили създадоха най-скъпия начин за водене на война. Те доказаха това в Ирак и Афганистан. Те не бяха ефективни там. Така че трябва да се намери евтин и ефикасен начин за поддържане на напрежението в тези райони, напрежение върху ислямистите, поддръжка на приятелите и осъществяване на постоянно присъствие. Единственият начин за осъществяване на тези цели е нашият.
ЕГ: Какво каза той за борбата с ИДИЛ и какво отражение сегашната присъда ще даде на начина, по който тези наемни армии оперират?
ДС: Ерик Принс е радикален десен християнски фундаметалист, които от самото начало на така наречената „война срещу терора“ виждаше ролята на „Блекуотър“ по света като на нео-кръстоносци. Той също е радикален анти-мюсюлманин. Ненавижда исляма. На него и компанията му беше разрешено да оперират в среда, в която беше възможно да убиват мюсюлмани „за спорта“.
ЕГ: Какви доказателства имаш, че той мрази исляма?
ДС: В компанията е изградена култура, в която наричат хората от Близкият Изток „тюрбани“ или „пясъчни маймуни“. Описват хората от Ирак или Афганистан, или която и да е окупирана страна, като „изчанчени“. Самите „Блекуотър“ свидетелстваха, че хеликоптерите им са летели, буквално да ловуват хора, без значение дали имат нещо общо с „11 септември“ – „те всичките са врагове“.
Начина на говорене в Компанията, подаден от Ерик Принс, е с епични героични термини като „война между цивилизациите“ или „християнският свят срещу ислямският свят“.
Ако се вгледаш в семейството на Принс и историята им, ще откриеш, че те са се посветили на финансирането на радикални десни религиозни организации в САЩ. Един от най-близките на Принц е Чък Колсън, човекът за мръсни поръчки на Никсън по време на „Уотъргейт“. Той е авторът на Никсъновият „списък на враговете“. Той беше в затвора за тези неща и когато излезе се беше претворил в евангелист, воюващ с този „ислямски бич“ в американските затвори. Искам да кажа, че Ерик Принс е заобиколен от силно радикализирани десни християни. Когато той казва „О, ще отидем и разпердушиним ИДИЛ веднага“, ще рече, че той иска да отиде да направи пари от това. А и пасва на мирогледа му, че ислямът е врагът.