Барселона рядко попада в полезрението на международните медии, но бурните протести в Сантс през май месец тази година бяха отразени от “Гардиън”, “Ню Йорк Таймс” и дори “Фокс Нюз”. Става дума за надиганията в квартала Сантс, в отговор на опитите на властите да разрушат скуота Кан Биес и да изгонят обитателите му.

Още от самото начало общинските власти на Барселона, бяха на ясно че изгонването на скуотърите няма да е лесна работа, тъй като това е планиран удар право в корена на крайно левите движения, като цяло. Кан Биес е окупиран от 1997г, и до сега служи на местната общност, като неофициален социален център, а заповедта за разрушаване на сградата е издадена още през 2003г. Официалният собственик на сградата е фирмата за железопътен транспорт “Метрополитен Барселона”, която съвместно с градския Областен Съвет се опитва да проведе преговори със скуотърите, поне от няколко години. На последния кръг преговори през май месец тази година, скуотърите окончателно отказаха да предадат сградата, с аргумента че след 17 години окупация тя вече с право им принадлежи. По време на акцията, предприета от властите, говорителят на кметството, Йоаким Форн направи изказване:

“Като представители на местната власт, се опитахме да намерим разрешение за предотвратяване на възникналия конфликт с комуната в Кан Биес. Но окупаторите отхвърлиха всички варианти за мирно разрешение.”

Областният съвет взима решение акцията от изгонването на скуотърите да влезе в ход. Аргументите им са, че сградата построена през 1879г., вече е морално остаряла и е в архитектурен дисонанс с обкръжаващата среда. Изтъква се, че към окупаторите е отпавено алтернативно предложение, да се преместят в културния център Кан Батило, който се намира в същия район, и там да продължат своята дейност. Също така Общинският съвет обяви, че след разрушаването на Кан Биес и съгласно проектното решение, теренът ще бъде преустроен на зелена площ и пешеходна зона. Това щяло да генерира приходи от 7.8 млн. евро и да погаси загубите от разрушаването.

Отговорът на скуотърите е, че местната власт е мотивирана единствено от печалбарско-егоистични стремления, като единствената й цел е да покачи финансовия индекс на недвижими имоти в района. Жилищните сгради в квартала Сантс, дори в момента са на цена 3000 евро за кв.м., а цената на жилища под наем, обикновено надвишава 1000 евро за кв.м. Не става ясно защо има нужда тези цени да бъдат повишавани и дали това преустройство наистина има някакъв здрав смисъл.

След това акцията по изгонването започва. Специализираните части за борба с масови безредици “Мосос де Скуадра” нахлуват с взлом в сградата, със заповед да изведат на сила окупаторите. Но скуотърите са се заключили с белезници за тръбите на сградната инсталация, отказвайки да напуснат. Налага се да бъдат допълнително мобилизирани над 200 полицейски служители от съседните градове и села в Каталония, за да се потуши ескалиращия бунт. В стремежа си да приключат акцията по-бързо, властите нареждат на багер да започне разрушаването, докато в сградата все още има хора! Много от присъстващите стават преки свидетели на това безумие. Тук са и местни политици и управници, които видимо доволни от случващото се, сравняват разрушаването със санитарно премахване на “гнездо на оси”.

 След този дързък акт от страна на властите, ситуацията светкавично ескалира в бунт, сравним с анархо-протеста на “Движението на възмутените” от 15-ти май, 2011г. Околните квартали се надигат, строят се импровизирани барикади, а редиците на протестиращите се попълват с нови хора, прииждащи от целия район. С падането на нощта идват и сцените на хаос и насилие – полицията обстрелва предните редици на протеста с гумени куршуми, а протестиращите отвръщат с рейд от камъни и тухли, събрани от полуразрушената стена на Кан Биес. Багерът, който през деня разрушава сградата, е превзет и запален от протестиращите. Запален е и микробус на недолюбваната телевизия TV3, който е паркиран в близост за да предава събитията.

Според Пау Гурета, говорител на комуната в Кан Биес, действията на протестиращите са “пряк отговор на полицейската агресия и провокация”. Той отправя остра критика към полицейските специални части, заради неоправдания им стремеж да потушат бунта с груба сила. Трябва да добавим, че по време на протеста, силите на полицията атакуват и офиса на каталонския крайно ляв вестник “Ла Директа”, който подкрепя подобни окупации и самоорганизирани инициативи. Офисът на “Ла Директа” се намира в близост до сцената на протестите и в своето увлечение, полицията го напада и изпотрошава. След тази поредица от инциденти, чашата прелива и към шефа “Мосос де Скудра” Мануел Прат, са отправени множество обвинения за полицейски произвол и насилие. Малко след това той подава оставка, което е голям удар по репутацията на Общинския Съвет на Бареслона . Хавиер Триас, кметът на Барселона, е принуден да даде пресконференция, в която неуспешно се опитва заглади ситуацията.

На втория ден на протести, голям брой местни жители излизат на улицата, за да заклеймят полицейския произвол и покажат своята подкрепа за скуотърите от Кан Биес. Действията на полицията са определени, като акт на силово превземане на квартала. Това поражда верижна реакция из целия каталонски регион – протести вече има в Клот, Валенсия и Палма де Майорка. Общинските власти започват да разбират цената на своето лекомислие – Кан Биес е неизменна част от културата на местните самоорганизирани комуни. Общинският Съвет е принуден да издаде заповед, с която отменя разрушаването на сградата и Кан Биес се връща в ръцете на скуотърите. Веднага след отмяната на заповедта, започва възстановяването на полу-разрушената сграда. Жителите на Сантс организират жива верига, по която пренасят строшени тухли от Кан Биес ги трупат на купчини пред сградата на Общината в знак на протест. Върл поддръжник на каузата Кан Биес и жител на Сантс, който участва в живата верига, споделя:

“Това е предупреждение към общинските власти, които си получиха заслуженото. Местната общественост никога няма да позволи в квартала ни да се вихри необуздана полицейщина. Това е Ефектът Кан Биес!”

Тук трябва да се каже, че други скуотове в Барселона не успяха да бъдат спасени. Сградата “Ла Карбонерия” бе окупирана през 2008г., и е известна сред местните комуни с огромното цветно графити на фасадата си. Когато “строителният балон” се спука, фирмата която я притежаваше обяви банкрут и скуотърите я превзеха, но на скоро бе дадена на нов собственик – банката “Барклейз” и окупаторите бяха изгонени. Изгонването мина без инциденти, но около 300 човека се събраха в знак на протест. Сградата “Ла Карбонерия” e построена през 1864г. и е служила, като общежитие на железопътни работници. Въпреки, че е паметник на архитектурата, в момента има заповед за разрушаването й, по настояване на банката собственик.

В момента в Барселона има около 90 000 запуснати имота и окупациите на сгради стават все по-чести. Сградите, които са частна собственост или собственост на банките също са обект на окупация и собствениците прибягват до крайни мерки, като пълно затваряне на всички достъпни врати и прозорци с тухлена зидария. Нужно е да се спомене и какви са местните закони – ако необитаема сграда бъде окупирана, следва дълга и продължителна законова процедура по издаване на заповед за изгонване на скуотърите. Докато такава заповед не бъде издадена, полицията няма право да действа по никакъв начин.

В интервю за вестник “Ла Вангардия”, Тони Санчез, кмет на квартала Сан Антони (където и е “Ла Карбонерия”), споделя:

“Аз разбира се не подкрепям скуотването. Но при толкова необитаеми сгради в Барселона и при такава бедност и безработица, би било нелепо да обвиняваме хората за това.”

Въпреки че се случва да има оплаквания за асоциално поведение в някои скуотове, много местни жители също изпитват смесени чувства към окупаторите. Когато необитаема сграда, собственост на някоя голяма банка, бъде заселена и използвана за социални дейности, това няма как да не предизвика симпатии у хората. И нека случаят с Кан Биес да бъде храна за размисъл на всяка общинска власт, която смята че може да изгони някого с груба сила.

Превод: Правец Шеснайсе