Интервю на членове на „Революционно анархистко действие“ (Devrimci Anarşist Faaliyet – DAF) за турския анархистичен вестник „Meydan“.
От две години в Рохава, в западен Кюрдистан (Североизточна Сирия), се поставят основите на Социална Революция. Предвид това, трудно е да пренебрегне факта, че атаките срещу Кобани са в интерес на Турската държава и глобалния капитализъм. Абдулмерлик Йелчин и Мерве Дилбер от „Революционно анархистко действие“, са в района на Сюрук, на границата с Кобане, още от първия ден на съпротивата срещу опитите да бъде смазана народната революция, в солидарност с хората в региона. Взехме от тях интервю по темата за съпротивата в Кобани и Революцията в Рохава.
„Meydan“: От началото на съпротивата в Кобани вие организирахте много протести, направихте листовки и плакати. Участвахте също в „граничната стража от жив щит“, която бе организирана в селата на Сюрук, близо го границата с Кобани. Каква беше целта на отиването ви там? Можете ли да ни кажете какво преживяхте?
Мерве Дилбер: Със започването на революцията в Рохава, границите между отделните части на Кюрдистан, на сирийска и турска територия започнаха да се топят. Турската държава дори опита да построи стена, за да спре този ефект от революцията. В разгара на войните за интересите на глобалния капитализъм и държавите в Региона (Близкия изток), кюрдският народ в Сирия, направи стъпка по пътя, който води към Социална Революция. Благодарение на тази стъпка се създаде истински фронт, който води към свободата на хората и затова, в Кобани започна тотална атака срещу революцията от страна на ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта, Ислямски Халифат) – брутална банда, създадена от глобалния капитализъм. Като революционни анархисти, след като се запознахме със ситуацията в Кобани и цяла Рохава, за нас бе невъзможно да не се включим пряко в събитията. Докато границите между държавите падаха, за нас беше жизнено важно да бъдем солидарни с народната съпротива в Кобани. В момента сме в 15-тия месец на революцията в Рохава. През тези 15 месеца организирахме много съвместни протести, правихме акции за популяризиране и подкрепа. По време на последната вълна на атаки срещу революцията в Кобани, организирахме в допълнение и улични протести. Но трябваше да отидем и до границата с Кобани и да поздравим кюрдския народ, борещ се за свобода срещу атаките на бандитите от ИДИЛ.
През нощта на 24 септември 2014г, тръгнахме от Истанбул към границата. Срещнахме наши другари, които бяха пристигнали малко по-рано и заедно започнахме своята жива верига в село Бойде, на запад от Кобани. Имаше стотици доброволци като нас, които дойдоха от различни части на Анадола и Месопотамия, създавайки жива верига дълга 25 километра по граничната линия в различни села като Бойде, Бете, Етманке и Дюшан. Една от целите на живата верига бе да спре всякакви хора, оръжия и логистична подкрепа за ИДИЛ от турската държава, чиято поддръжка за Бандата е известна на всички. В граничните села ежедневието бе трансформирано в комунален живот, въпреки условията на война. Друга цел на нашата гранична стража бе да се включим в солидарността с хората от Кобани, които трябваше да избягат от атаките срещу града и които бяха държани на границата със седмици и бяха атакувани от полицейските сили на турската армия (жандармерията). През първите дни на нашата гранична стража, ние прерязахме мрежите и влязохме в Кобани заедно с хора, дошли от Истанбул.
Кажете какво се случи, след като пресякохте границата при Кобани?
Абдулмерлик Йелчин : В момента, в който пресякохме границата, бяхме поздравени с голям ентусиазъм. В предградията на Кобани, всички, млади и стари, бяха на улицата. Партизаните от YPG и YPJ (Народни сили за самозащита, Женски сили за самозащита), поздравиха събарянето на границата със стрелба във въздуха. Ние марширувахме по улиците на Кобани. По-късно имахме разговори с хората от Кобани и партизаните, които защитават Революцията. Беше много важно, че границата между хората, която държавите бяха вдигнали, беше смазана по този начин. Това действие, извършено в условията на война, показва още веднъж, че бунтовете и революциите не могат да бъдат спрени от граници и държави.
Имаше много новини, че хора, които участват в „гранична стража от жив щит“ и местните хора от селата по границата са атакувани от военната полиция и обикновени ченгета. Какво се опитва да постигне турската държава с този тормоз по границата? Какво мислиш за това?
A. Й.: Да, вярно е, политиката на турската държава е да атакува всеки, който участва в граничната стража, хората от граничните села и всеки човек от Кобани, който се опитва да пресече границата. Понякога тези атаки са една след друга и често продължават с дни. За нас е ясно е, че подобни атаки, извършвани с различен повод, целят и други неща: забелязахме, че по време на почти всяка една жандармерийска атака, камиони пренасят товари към другата страна на границата. Няма как да сме сигурни за съдържанието, но за нас, това са пратки за ИДИЛ. По интензивността на атаките можем да се ориентираме, кога трябва да се позволи на хора (доброволци джихадисти) да пресекат границата, за да се свържат с ИДИЛ, кога се изпраща оръжие и други доставки. Тези пратки понякога се прекарват с автомобили с официални номера, понякога от банди, които вършат закриляна от властите контрабанда. Нещо повече, тези закриляни от държавата гангстери, ограбваха имуществото на хората от Кобани, които чакат на границата. Военната полиция, от друга страна, позволява на хората да пресичат границата срещу рушвети. Политиката на държавата срещу местното население е такава от години. Поради условията на война, това сега става по-забележимо. Атаките в пограничните райони се провеждат, за да бъдат сплашени участниците в „живия щит“ и хората в граничните села.
Въпреки че турската държава отрича, повече или по-малко се знае, че тя поддържа ИДИЛ. Но вие сега казвате, че могат лесно да се забележат хора, които пресичат границата, за да се присъединят към ИДИЛ. Значи в този регион не е тайна, че турската държава подкрепя ИДИЛ. Това помага ли на вашата пропагандна работа по границата?
М.Д.: Турската държава упорито отрича своята подкрепа за ИДИЛ. Обаче, иронично, в моментите докато публично отрича тези обвинения пред медиите, през границата минават нови пратки. Много от тези пратки са достатъчно големи, за да се забележат лесно. Например различни автомобили пренасят „помощни пакети“. Ние бяхме свидетели на това, как десетки „сервизни автомобили“ с черни прозорци пресичат границата. Никой всъщност не се пита какво има в тези автомобили. Всички знае, че нуждите на ИДИЛ се задоволяват през този канал.
Можете ли да обясните историческото и съвременното значение за революционните анархисти, на подкрепата за съпротивата в Кобани и революцията в Рохава, особено във времена като тези?
А.Й.: Съпротивата в Кобани и Революцията в Рохава не трябва да бъдат разглеждани отделно от дългата история на борбата на кюрдския народ за свобода. В страната в която живеем, борбата на кюрдския народ за свобода се нарича „Кюрдски проблем“. От години тази борба се разглежда погрешно като проблем, чийто източник са хората, а не държавата. Повтаряме: това е борбата на кюрдския народ за свобода. Единственият проблем тук е държавата. Кюрдският народ се бори за свобода и за правото на съществуване срещу разрушителната политика на Република Турция и това е от стотици години. Днес, тази борба се води срещу държавата и капитализма с организираната сила на хората. В лозунга „ПКК е с хората, хората са тук“ става ясно кой е политическия смисъл, който е проникнал във всеки отделен човек и коя е организираната сила.
Откакто установихме своето виждане в революционен вид, нашите връзки с отделните кюрди и тяхното общество, с организацията на кюрдския народ, в различни контексти, отношенията ни винаги са били на взаимна солидарност. Ние базираме тези отношения в перспективата на борбата на народа за свобода. В борбата на народа за свобода, анархисткото движение винаги е било катализатор. Анархисткото движение, вземаше различни форми, в различни региони на света в борбите на народите за свобода. За да разберем това, е достатъчно да погледнем влиянието на анархизма върху народните борби в различни региони от Индонезия до Мексико. Също така, нито революцията в Рохава, нито борбата на Сапатистите в Чиапас, попадат в определението на класически националноосвободителни борби. Нацията като политически термин по дефиниция изисква държава. Следователно, докато разглеждаме народната борба за безвластническо самоорганизиране, трябва да стоим далеч от термина „нация“. От друга страна нашият подход, не включва това, да наподобяваме съпротивата в Кобани, на някое друго историческо събитие. Днес различни групи споменават различни исторически периоди и наподобяват съпротивата в Кобани на тях. Трябва да сме наясно, съпротивата в Кобани си е съпротивата в Кобани и революцията в Рохава си е революцията в Рохава. Ако някой все пак иска да свърже с нещо революцията в Рохава, която създава в момента основите за Социална Революция, той може да изследва историята на Социалната Революция, която се случи преди години на Иберийския полуостров (Има предвид Гражданската война в Испания, 1936-39г).
Въпреки че съпротивата в Кобани е отвъд границите на турската държава, демонстрации за солидарност се проведоха навсякъде по света. Как преценявате ефекта от съпротивата в Кобани, или, по-точно, на революцията в Рохава – по отношение на Анадола, но също и на Близкия изток и на глобално ниво? Какви са вашите прогнози за резултатите от този пример?
М.Д.: Призивът за serhildan (кюрдската дума за бунт) получи отзвук в Анадола, особено в градовете на Кюрдистан. Още от първата нощ (на демонстрации), всички на улицата поздравиха съпротивата в Кобани и революцията в Рохава, срещу бандитите на ИДИЛ и техният поддръжник – Турската държава. Особено в градовете на Кюрдистан, властите атакуваха народния serhildan, със своята полиция и паравоенни сили. Държавата със своите поддръжници от сунитската Хизбула уби 43-ма от нашите братя. Тези кланета са доказателство за това, колко много се страхува турската държава от революцията в Рохава и от възможността такава революция да се разпростре и на нейна територия. Атакувайки отчаяно от страх, турската държава и глобалния капитализъм се страхуват. В Близкия Изток, въпреки цялото опустошение и насилие, Социалната Революция успява да избухне. Това обърка всички планове на глобалния капитализъм и регионалните държави. Тази революция е отговор на всички съмнения, дали може да се случи революция в този регион и на глобално ниво. Тя засилва нашата увереност в революцията, както в Региона, но също и в глобален мащаб. Целта на всички Социални Революции в историята е да преминат в Глобална Социална Революция. В тази перспектива, ние призовахме международни анархистки групи да действат в солидарност със съпротивата в Кобани и революцията в Рохава. След нашия призив за солидарност, анархисти от различни част на света, от Германия, до Атина, Брюксел,Амстердам, Париж и Ню Йорк, направиха демонстрации. Поздравяваме още веднъж всички анархистки организации, които откликнаха на нашия призив, както и тези, които останаха тук с нас в живата верига на граничната защита.
От първите дни на атаката на ИДИЛ, медиите, спонсорирани от турската държава, обявиха много пъти, че Кобани е на път да падне. Обаче това, което разбраха след повече от месец е, че Кобани няма да падне! Да, Кобане устоя и ще устои. Ние от вестник Мейдан също изразяваме нашата солидарност Кобани. Има ли нещо повече, което искате да добавите?
М.Д.: Ние, като революционни анархисти, бяхме свидетели, живяхме и все още живеем с убеденост в неизбежността на революцията, дори и в условията на война в нашия регион. Това, което се случва в Рохава е Социална Революция! Тази Социална Революция, която събори границите, пред която държавите изглеждат безсилни, а плановете на глобалния капитализъм объркани, ще се разпростре и в целия Регион. Ние каним всеки потиснат човек да се присъедини към съпротивата. Каним ги да подкрепят нашата организирана борба за Социална Революция. Това е единственият начин да покълнат семената, които бяха посети в Рохава . Да живее съпротивата на Кобани! Да живее Революцията на Рохава!