Бел.ред. Получихме този текст на имейла за контакти и го публикуваме без редакторска намеса.

Виждаме ги навсякъде, плъзнали из целия град, със зеленикави флуорисцентни жилетки или пък с черни якета, почти инкогнито в превозните средства на градския транспорт…

Хиените, извергите, изнудвачите, биячите … контрольорите на общинското търговско дружество ЦГМ ЕАД.

Казват, че Правото е на тяхна страна, макар, че правомощията им са противозаконни…

Заплахи, рекет, тормоз, грабежи, побои и най-малко едно убийство, това на възрастният човек Желязко Петров Желязков от Копривщица, извършено през 2000г и останало „неразкрито“ – Желязко е пребит от бой от контрольори в превозно средство около Централна гара, умира в болницата – това е малка част от истинския „актив“ пред обществото за катилската сбирщина наречена „контрольори в градския транспорт“.

Полицията ги охранява, съдът ги оправдава…

За пояснение на невежите: дружеството ЦГМ (бивша СКГТ) е със 100 % общински капитал, но не отчита и стотинка на Столична община, софиянци нямат никаква полза от съществуването на тази общинска корпорация.

Но по важни са други заинтересовани: политически партии и сенчести групировки, гангстерски босовe и медийни олигарси. Предполага се, че десетки милиони лева ежегодно биват пренасочвани чрез ЦГМ ЕАД към тези съмнителни икономически и политически структури.

В началото на 2014г. служител на ДАНС заяви, че през общинската фирма се перат пари от трафик на наркотици? Продължение нямаше…

Който не мълчи, ще умре, това е законът на Омертата, единствения закон с който служителите на ЦГМ ЕАД се съобразяват.

В дружеството се назначават на ръководни позиции единствено парашутисти свързани с властта и определени групировки, а контрольорите представляват лумпеноидна смес между рецедивисти, изпаднали бивши мутри, безделници, мързеливци, алкохолици и тарикати на дребно.

Да работиш в ЦГМ ЕАД, това означава, да си мерзавец. Безскрупулно да заскобиш автомобила на самотна майка, забавила се с „пускането“ на СМС. Да отнемеш последните стотинки на дрипав пенсионер или левчето за баничка на непълнолетен ученик, пътуващи без билет. Тези примери са част от ежедневието на жителите на една столица, имаща претенции да е „европейска“, па даже и „културна“… Това е част от политиката на местната власт, която поощряваща паразитното съществуване на едно дружество и служителите му, на гърба на обществото.

Търпението ни е изчерпано, време е да си върнем улиците, да си върнем града. Той е наш, а не на чиновниците и мутрите.

Престъпната организация „Център за градска мобилност“ трябва да бъде закрита и всичките и престъпления разследвани, най-добре, от извънреден революционен трибунал, каквито трибунали, много скоро, в България ще има много.

Групи за Дезинфекциране на Болестотворни за Обществото Паразити (Г.Д.Б.О.П.)