Фейсбук коментарите около ставащото във Франция се въртят или около дълбокомъдри спорове исляма ли е по-голямото зло или „толерастията“, или около назидателното размахване на пръст от някакви хора, които искат да се изкарат по-политкоректни от Далай Лама…

Всички са вторачени в някакви симптоми и последствия, но никой не говори за същината на проблема. Ислямския фундаментализъм не просто е толериран, той е подклаждан и използван като оръжие от десетилетия наред.

Целият Близък и Среден Изток, както и голяма част от Африка, са превърнати в развъдници за джихадисти – чрез използването на радикални групи за постигането на краткосрочни политически цели – от муджахидините в Афганистан до „Мюсюлмански братя” в Сирия и Египет; чрез интимните отношения със сатрапски режими, които са основен спонсор на фундаменталистите и държат поданиците си в средновековието; чрез непрестанните военни интервенции, преврати, подклаждане на граждански и религиозни войни, натиск чрез икономически санкции и блокади; чрез моралната, финансовата и военна подкрепа за политиката на колонизация на Палестина.

„Ислямска държава” се появява след като лидерите й се срещат в американски затворнически лагер в Ирак. В навечерието на арабската пролет са пуснати да вършат „светлото си дело“, в което са открито подкрепяни дълго време – до степен да се здрависват пред камери с щатски сенатори.

Самата Франция е доста активна в неоколониалната интервенционистична политика. Париж беше най-ентусиазиран да хвърля бомби върху Кадафи, на когото няколко години по-рано без проблем продаваше оръжие. После дълго време французите гледаха безучастно как либийските бунтовници, оказали се ислямисти, безчинстват в съседно Мали – докато не бяха засегнати бизнес интересите им в урановите мини, и бързо беше пратен чуждестранния легион.

Ако се вярва на официалните съобщения за атентата в Париж, заподозрените атентатори са се занимавали с набиране на доброволци в Сирия и Ирак и самите те са били такива. Така че има голям шанс да са обучавани да убиват от самата Франция като „бунтовници” срещу моментно неудобния Асад.

Самата Европа отдавна също се е превърнала в инкубатор за религиозни фанатици. За това безспорно помагат ексцесиите на мултикултуралистките догми, които позволяват на хора и групи да отричат и да се борят активно против основните ценности на цивилизацията и модерността под прикритието на своите „права”. Радикализмът обаче нямаше да намери почва, ако не бяха капсулираните и социално маргинализирани емигрантски общности, които са едно от последствията на колониализма.

Голямата грешка на самите европейци не е прекалено голямата или прекалено малката толерантност към малцинствата, а толерантността им към вършенето на гореизброените безумства от тяхно име, както и пълното безразличие към последствията от тях. Колко от закичилите се вчера с „Аз съм Шарли” преди това са подминали радушно новината, че поредният атентат в Йемен е взел 50 невинни жертви? Колко са се възмутили искрено, че целият „свободен свят” е съучаствал в изграждането на система от тайни затвори, където се прилагат варварски мъчения? Или че цивилните жертви на „антитерористичната” програма за убийства с дронове вече се измерват в хиляди? Колко изобщо ще се замислят, че в момента „майка Европа“ повтаря същата грешка с други екстремисти, като помага за угояването на цяла армия Андреш Брайвик-овци в Украйна? Колко време ще мине, преди и това лицемерие и двойни стандарти да почнат да се връщат с лихвите?