Дилемата не е Меморандум или СИРИЗА, неолиберализъм или социалдемокрация, а Капитализъм или Революция!
Решението на проблемите няма да дойде с избори, а ще бъде взето от въоръженият народ!
Правителството на Самарас си отива (текста на Никос Мазиотис е писан в началото на декември 2014г, бел.ред.), така както си отиде и това на Попандреу, което подписа Първия Меморандум през 2010г, и сложи на гръцкия народ оковите на МВФ и Европейската комисия. Самарас си отива, не можейки да издържи тежестта на политиката на Социален Геноцид, която прилага от идването си на власт през юни 2012г.
Лъжите и измамите са в ДНК-то на професионалните политици – слуги на Капитала. Продължавайки политиката на предишното правителство, гласувайки новите Меморандуми, изпълнявайки всички изисквания на Тройката (Европейска комисия, Европейска централна банка, Международен валутен фонд, бел.ред.), репресирайки протестите и стачките, лъжейки, че страната излиза от кризата, правителството на Самарас се намира на ръба колапса.
Това е така, защото огромна част от народа не вярва на лъжите на правителството, защото действията му бяха провал и защото най-вероятно парламентарната игра около избора на президент е нагласена от управляващите, за да се измъкнат от отговорността и предадат по-бързо властта в ръцете на СИРИЗА.
Буди смях представлението на правителството, което уж “преговаряше ожесточено“ с Тройката, а всъщност прие всичките им последни искания, за увеличаване на пенсионната възраст, премахване на ранното пенсиониране, увеличаването на ДДС и осигурителните вноски.
Вече никой не вярва на лъжите за излизане от кризата или отказ от Меморандумите. Хората осъзнават, че мерките, които бяха приети през последните години, ще останат за постоянно: намаляването на заплатите и пенсиите, тежките данъци, цялостната бедност и мизерия ще е един продължителен Меморандум.
Кой не си спомня лъжите им при подписването на първия Меморандум през 2010г, когато твърдяха , че „спасителната програма ще продължи само 3 години до 2013г“? Как могат да говорят за излизане от кризата, когато същия този ЕС не е успял да я преодолее и когато на световната финансова и икономическа криза не и се вижда края? Имайте предвид, че всички страни, които приеха програмите на МВФ се сринаха, веднага щом се отказаха от тях. Затова изобщо не е случайно, че след изказванията на правителството за евентуално излизане от наблюдението на Тройката, международните финансовите кредитори-изнудвачи, причиниха колапс на Атинската фондова борса и сриване на гръцките облигации до нива от началото на кризата.
„Спасителните програми“ ще приключат, едва тогава, когато народът е вече напълно изцеден и е стигнал до най-ниската точка на мизерията, когато всичко бъде разпродадено на транс-националните икономически елити. Но най-лошото още не сме го видели.
Независимо от това дали ще бъде избран президент или не, правителството на Самарас няма да завърши мандата си. Това е още едно доказателство за делегитимизацията в очите на по-голямата част от обществото, на системата при която народът, вместо да ги взема сам, предава правото за вземане на решения в ръцете на политиците – слуги на капитала и международния елит.
Тази делегитимизация на политическата система е резултат от икономическата криза и ние от „Революционна борба“ сме заявили това още през 2009г, след нашите атаки срещу Ситибанк, Юробанк и Фондовата борса в Атина. През последните 5 години, страната се намира в постоянна политическа нестабилност, за кратко време правителствата падат. Амортизацията на политическата система показва, че една голяма част от народа е обърнала гръб на изборите. Всяко едно правителство е правителство на малцинството. Дори и да предположим, че СИРИЗА поеме управлението на кризата на капиталистическата система в Гърция, нейното правителство на малцинството ще бъде принудено да си сътрудничи с други политически сили, например „Независимите Гърци“ (Анексартити елинес – АНЕЛ).
В последната прокламация на „Революционна борба“, с която поехме отговорност за атентата на 10 април 2014г, срещу Централната банка на Гърция, подчертaхме, противоречивите и безизходни по своя характер, социал-демократични предложения на СИРИЗА.
СИРИЗА прави един напълно погрешен анализ на кризата и причините които я създадоха, което води до нереалистични и неработещи предложения за излизане от нея, а именно завръщането на кейнсианския модел на държавна намеса в икономиката, който залезе преди 40 години.
Трябва да отбележим, че политика за насърчаване на държавната намеса в икономиката, за контрол и ограничаване на движението на капитали, за ценови контрол, високи данъци за бизнеса, върху печалбите на богаташите и техните имоти, първо е невъзможно да се води в един глобализиран свят, където капиталите могат да избягат в други държави, където условията за тях са по-добри: липса на контрол, ниски разходи за труд и заплати и пр.
Второ, подобна политика, ще е атака вътре в рамките на ЕС срещу официалната политика на съюза – това означава война с транснационалния икономически елит, война, която СИРИЗА не е склонна на води. СИРИЗА е много далеч от Чавес, или от Алиенде. И точно защото СИРИЗА не иска война с транснационалния елит, наблюдаваме “двоен език“ в мненията на ръководството и противоречия сред членовете.
За това народът не трябва да се заблуждава, че едно евентуално правителство на СИРИЗА ще подобри нещата, че ще извърши едно по-справедливо разпределение на общественото богатство в полза на бедните и социално слабите, че ще махне Меморандума, че няма да използва репресии и МАТ (спец-полицията) срещу тези които ще протестират срещу СИРИЗА, когато разкрие неолибералното си лице, че ще премахне анти-терористичните закони или скорошния закон за затворите от тип „Ц“.
СИРИЗА ще фалира политически ако вземе властта, ще се срине под натиска на противоречията и отстъпките, които ще направи и няма да е в състояние да издържи тежестта на политиката, която ще бъде задължена да приложи.
Ние от „Революционна борба“, заявяваме още от 2009г, нашата позиция, че единственото реалистично решение за изход от кризата е Социалната Революция! И това е така защото, истинската причина за кризата не е неолиберализма, а самото съществуване на капитализма, защото кризите са присъщи на капитализма, те са в неговата природа. Причината за кризата е в търсенето на печалби и в алчността, процес който е в самото ДНК на капитализма. Ето защо решението не са изборите, нито смяната на правителствата, защото системата си остава същата.
Като анархисти, ние сме против предложенията за пълна национализация на икономиката и централен контрол от страна на държавата, по модел на държавния капитализъм в Съветския Съюз, където частните капиталистически собственици на средствата за производство, бяха заменени от държавата и бюрократите, а работниците и народа нямаха нито възможност, нито право да се намесят в процеса на вземане на решенията.
В такива режими, отношенията на експлоатация и гнет не се променят, търсенето на икономическа ефективност и печалба остават, класовите различия също, защото работниците и народа се превръщат в роби на държавата.
Ние от „Революционна борба“ сме категорично срещу продължаването на днешната политика наложена от транснационалния елит, а именно фашизма на фондовите борси, политика чийто основни защитници са Нова Демокрация и ПАСОК. Ние сме и срещу неефективните и неприложими предложения на СИРИЗА, които могат да бъдат разглеждани и като крайно десни – кейнсианизмът е приложен за първи път от нацистите в Германия след 1933г.
Истинското решение е въоръжено въстание на народа, което ще прати по дяволите, всички дългове, договори и кредитни споразумения, което ще отхвърли еврото и структурите на ЕС, които превърнаха народа в крепостник на финансовите пазари. Въоръжено въстание на народа ще експроприира цялата собственост на капиталистите, движимо и недвижимо имущество, средствата им за производство, всички активи на банките и на чуждите фирми, ще се експроприира и всичко каквото е останало в ръцете на държавата.
Управлението на всички обществени сектори извън производството, като здравеопазване и образование, ще бъде поето от работниците. Социалната Революция ще наложи пряка демокрация, която веднага ще отмени държавата, а на мястото на буржоазния парламент на професионалните политици, ще се организира една конфедеративна система от работнически съвети и истински народни събрания, където всеки и всяка, ще могат да участват, да говорят, където ще решават заедно всички обществено-икономически и политически въпроси, за работата, училището, болницата, университета, квартала, селото или града.
Решението на проблемите няма да дойде с изборите за буржоазен парламент, а с Въоръжената Социална Революция, която ще унищожи капитализма и държавата, които експлоатират и убиват народите, унищожават природата, отговорни са за войни и геноциди, отговорни са за кризата в която живеем. Но, Революция, без народа да прибегне до оръжие, е невъзможна. Обаче за истинска революция, която да победи е необходимо революционно движение, което да даде политическа насоченост на действията на хората и революционерите.
Ние, членовете на „Революционна борба“, след последната ни атака срещу Гръцката национална банка, публикувахме една платформа и предложения, отправени към народа, работниците, към другарите и другарките анархисти и към антикапиталистическите борци, като основа за създаване на революционно движение:
„Една революционна платформа в днешните условия, може да се представи така:
– Едностранно прекратяване на изплащането на гръцкия дълг и излизане на страната от ЕС.
– Експроприиране на активите на големите гръцки компании, мултинационалните корпорации, цялото движимо и недвижимо имущество на капиталистите.
– Премахване на банковата система, анулиране на всички дългове към банки, връщане обратно на малките имоти, конфискувани от банките и социализация на банковите активи.
– Конфискуване на имотите на държавата, конфискуване на църковната собственост. Социализация на средствата за производство, промишленост, пристанища, средства за транспорт и комуникации, комунални услуги, болнични заведения и образователни институции. Ръководството им ще премине в ръцете на работниците.
– Премахване на държавния и общински парламентаризъм на професионалните политици и замяната му с конфедеративна система от работническите съвети, чиято координация, комуникация и изпълнение на решения ще бъдат под контрола на делегатите, избрани пряко от съветите. На национално ниво няма да има място за стария буржоазен парламент и той ще бъде заменен с Народно събрание, чиито членове ще бъдат избирани и упълномощени от работническите съвети.
– Премахване на полицията и армията и замяната им от въоръжени работнически милиции.“
Сигурен съм, че едно евентуално правителство на СИРИЗА ще бъде кратковременно и нестабилно и въпреки намеренията си да “очовечи“ системата, всъщност, ще допринесе за една по-дълбока дестабилизация от която Революционното движение трябва да се възползва.
Дилемата не е Меморандум или СИРИЗА, неолиберализъм или социалдемокрация, а Капитализъм или Революция!!!
Никос Мазиотис, член на „Революционна борба“, затвора Диавата, Солун
Превод със съкращения: екип на Без Лого
