Неотдавна във Франция, политическата класа в лицето на не кой да е, а на Марин Льо Пен, изрази своята вяра в “ценностите“ на френската демокрация. След това и  постмодерната френска интелигенция се втурна в името на тези “ценности“ да оправдава всички геноциди извършени от  френската колониална империя в чужбина и цялото държавно насилие и фашистка политика в самата Франция.

Същата тази интелигенция, която омаловажава всяка форма на народна съпротива и която счита за немислимо да защити жертвите на френската политика вътре и вън от страната, не счете за важно, да спомене, дори с една дума, боеца от палестинската съпротива Жорж Ибрахим Абдула, който вече 31 години лежи във френски затвор. Апатията на интелектуалците е мълчалив съучастник в продължаващото мъчение над другаря Абдула, в този лицемерен фарс, разиграван от съдебната и изпълнителната власт във Франция, които си разменят ролите на „доброто“ и „лошото“ ченге, а края е винаги един и същ – Абдула си остава заложник на “ценностите“ на френската демокрация и  култура.

От затвора Домокос, специално крило тип „Ц“, изразявам своята солидарност и с вдигнат юмрук към Жорж Ибрахим Абдула му казвам: Бъди силен и скорошно освобождаване, другарю!

Димитрис Куфудинас, Революционна организация „17 ноември“

Другарите, които жертваха живота си в борбата за освобождението на човечеството от тиранията на капитализма, империализма и държавата са пример и символ за нас, но такива са и затворниците, които не се пречупиха, не се покаяха и не се отрекоха от борбата и действията си, избрали пътя на въоръжената борба, прекарали дълги години в затвора, при специални режими или в изолация, държейки високо знамето на борбата . Един от тях е другарят Жорж Ибрахим Абдула, член на ливанската Революционна въоръжена фракция. Той се намира във френски затвор от 1984 година, вече 31 години. Въпреки, че присъдата му е изтекла, френските власти, намиращи се под натиск от страна на САЩ, отказват да го освободят.

Другарите и другарките, паднали в борбата или хвърлени в затвора като другаря Абдула, са знамето на нашата борба срещу капитализма , империализма и държавата. Те са тези, които ни дават ярък пример , че бойците остават несломени, независимо на каква цена. Защото не можем да призоваваме хората на бунт срещу капитализма с цената на смърт или дългосрочен затвор , ако ние самите не сме готови на такава жертва, ако не сме готови да поемем отговорност за действията и участието си в борбата.

Затворниците на социално-класовата война , другарите и другарките които загинаха в борбата са знамената на Революцията и който забравя или отрича това, отрича и самата борба!

Никос Мазиотис, „Революционна борба“, затвора Домокос.