Ако революцията в Роджава (Западен Кюрдистан, Североизточна Сирия), продължи, въпросът за същността на икономиката ще става все по-обсъждан. Както съм споменавала и преди, Роджава се стреми към социална икономика базирана на кооперативни организации. През последните седмици, няколко души ми зададоха въпроси относно идеите на Мъри Букчин за икономиката; какви са икономическите аспекти на либертарния “муниципализъм”? Тук ще представя резюме на размишленията му, основано на източниците, споменати в края на статията (Джанет Бийл).

При капиталистическата икономика, средствата за производство – индустрията, както и земята, суровините, произведените стоки и капиталът са концентрирани в частни ръце. Алтернативата е социална икономика, при която владението на тези средства и блага, отчасти или изцяло, е под контрола на цялото общество. Целта е да бъде създадено алтернативно общество – контролът върху икономическия живот, да бъде в ръцете на мъжете и жените, които пряко участват в него.

Алтернативна система би била такава, която има и желанието, и възможността, да ограничи или елиминира изцяло, търсенето на печалба, като го замени с хуманни ценности, практики и институции. Както отбелязва Букчин, социалната икономика може да добие няколко форми:

Кооперативи

Кооперативите са малки предприятия, които са притежавани и стопанисвани колективно. Те могат да са кооперативи на производителите или колективизирани и самоуправляващи се предприятия като тези, които анархо-синдикалистите поддържат като идея. Тяхната вътрешна структура на споделяне и солидарност е предпоставка за възникването на социална икономика в по-голям, обществен мащаб.

През 70-те години на ХХ век, голям брой радикално мислещи американци създават кооперативи, като се надяват, тези кооперативи да бъдат алтернатива на големите корпорации и в последствие да ги заменят. Букчин приветства това, но с напредването на десетилетието, той забелязва, че все повече и повече от тези радикални някога организации биват поглъщани от капиталистическата икономика. Макар, че вътрешната структура на кооперативите си остава достойна за възхищение, той смята, че в условията на капиталистически пазар, те биха могли да се превърнат в поредния вид малко предприятие със собствените си интереси, конкуриращо се с други предприятия и дори  с други кооперативи.

И наистина, кооперативите са принуждавани да се съобразяват правилата на пазара, без значение от намеренията на техните защитници и основатели. Първо, всеки кооператив се заплита в мрежата от размени и договори. После разбира, че строго комерсиално ориентираните конкуренти предлагат същия продукт, но на по-ниска цена. Като всяко предприятие, той разбира, че ако иска да остане в бизнеса, трябва да е конкурентно-способен, което значи намаляване на цените, за да бъдат спечелени нови клиенти. Един начин да се постигне това е да се разшири размера на организацията, за да може да се използват икономиите от увеличения мащаб. По този начин, растежът става необходим за кооператива – т.е и той, също става подчинен на максимата “растеш или умираш”. Дори и най-идеалистичния по подбуди кооператив ще трябва или да погълне конкурента или да продава на по-ниски цени от него, или да загине. Тоест, ще трябва да си постави за цел печалбата за сметка на човешките ценности.

Законите на конкуренцията постепенно, малко по малко, превръщат кооператива в капиталистическо предприятие, въпреки че е колективна собственост и се управлява от колектива. Макар че кооперирането е необходимо за една алтернативна икономика, кооперативите сами по себе си не са достатъчни, за да станат предизвикателство за капиталистическата система.

И действително, както казва Букчин, всяка икономическа единица, която е частна собственост, независимо дали се управлява кооперативно или от борд на директори, независимо дали е собственост на работниците или на акционери, подлежи на асимилация от системата, независимо дали на членовете ѝ им харесва или не. Докато съществува капитализмът, конкуренцията винаги ще изисква от кооперативите вътре в системата да се стремят към намаляване на разходите (в това число разходите за работна ръка), по-голям достъп до пазара и предимство пред конкурентите, за да бъде максимизирана печалбата. Така те ще придобият склонност да оценяват човешките същества по нивото им на продуктивност или потребление, а не по друг критерий.

Обществена собственост

Истински социална, алтернативна икономика би била тази, в която стремежа към печалба е ограничен, а още по-добре – премахнат. И тъй като икономическите предприятия са неспособни да направят това отвътре, някой трябва да им наложи ограничение отвън. Следователно, за да избегнат асимилация, алтернативните икономически единици трябва да съществуват в социална обстановка, която външно ограничава гоненето на печалба. Те трябва да са част от по-голяма общност, която да има силата не само да ограничава преследването на печалба от страна на дадено предприятие, но и да контролира икономическия живот като цяло. Няма социална среда, в която капитализмът да е оставен да съществува свободно и в която да може да се граничи печалбарството. Законите на капитализма, обуславящи постоянния му растеж, винаги ще се опитват да се преборят с външните регулатори, винаги ще проповядват конкуренция, винаги ще напират за експанзия.

Самото общество трябва да “притежава” икономическите единици. Тоест, трябва собствеността с голямо обществено значение – като средствата за производство – да са поставени под обществен контрол или доколкото можем да говорим за собственост, трябва да са обществена собственост.

Идеята за обществената собственост не е популярна днес, защото най-познатата ѝ форма държавния социализъм като този в Съветския съюз. Държавата изземва частната собственост и става неин притежател. Държавната собственост, обаче, води до тирания, лошо управление корупция – до всичко друго, но не и до икономика на споделяне и солидарност.

Словосъчетанието “обществена собственост” предполага собственост от страна на хората, но държавната собственост не е обществена собственост, защото държавата е елитарна структура, изградена над народа. Национализацията на собствеността не дава на хората контрола над икономическия живот; тя просто утвърждава властта на държавата като ѝ прибавя и икономическа власт. Системата в СССР превзе средствата за производство и ги използва за да увеличи силата си, но остави самите йерархични структури на властта недокоснати. Огромната част от населението има малко или никакво право на глас при взимането на решенията, касаещи икономическия живот.

Муниципализация

Истинската обществена собственост трябва да е собственост на самите хора. Точно това е, което Букчин предлага като алтернатива: истинска форма на обществена собственост. Икономиката не е нито в частни ръце, нито е разбита на малки колективи, нито е национализирана. Вместо това, тя става “общностна” собственост – сложена е под контрола на местните общности – общини.

Муниципализирането на икономиката означава, че тя става собственост на гражданите и се управлява от самите тях. Частната собственост на “имащите” класи на обществото се конфискува от гражданските асамблеи и конфедерации и се предоставя на общността, за да бъде използвана за обществено благо. Гражданите стават колективните “собственици” на икономическите ресурси.

Гражданите формулират и одобряват икономическата политика на общността. Те взимат икономическите решения, независимо от това, какво работят. Работещите във фабрика участват в изготвянето на икономическата политика не само за тяхната, но за всички фабрики – същото е и за земеделските стопанства. Всички участват във взимането на решенията не само като работници, фермери, техници, инженери, но и като граждани. Взимането на решения се ръководи не от нуждите на конкретно предприятие или професия, а от нуждите на цялата общност.

Асамблеите определят и степенуват рационално и морално нуждите на хората . Те разпределят материалните блага, като се водят от комунистическата максима: “От всекиго, според възможностите и на всекиго, според нуждите”(Анри Дьо Сен Симон, бел.ред.). По този начин всеки в общността има достъп до благата, без значение от количеството работа, която е способен да свърши.

Нещо повече, гражданските асамблеи, пише Букчин, съзнателно гарантирарат, че предприятията няма се конкурират помежду си; вместо това, всички те са длъжни да спазват етичните принципи на солидарност и споделяне на благата.

При по-големи географски мащаби, асамблеите взимат решения относно икономиката с помощта на конфедерациите. Експроприираното имуществото се разпределя не само в рамките на дадена община, но и между всички общини в даден регион. Ако дадена община опитва да наложи монопол в ущърб на другите,останалите членове на конфедерацията биха имали правото да и попречат. Така, едно задълбочено политизиране на икономиката би разширило значението на етично ориентираната  икономика до по-широк регионален мащаб.

Както и Букчин отбелязва, в една муниципализирана икономика, “Икономиката спира да бъде просто икономика в тесния смисъл на думата – независимо дали предприятията са “бизнес”, “пазарни”, “капиталистически” или “контролирани от работниците”. Тя се превръща в истински политическа икономика: икономиката на Полиса или общината”.

Тя би се превърнала в етична икономика, водена от разума и екологичните стандарти. Етичният ѝ кодекс би отхвърлил прахосничеството, даването на излишни  правомощия и безотговорността при добиването на блага, както и унищожаването на околната среда и потъпкването на човешките права. Класическите идеи за ограничаване и търсене на баланс биха могли да заместят капиталистическите принципи на експанзия и конкуренция в преследването на печалба. Нещо повече, в такава общност общността хората ще бъдат ценени, не спрямо нивото им на производителност и потребление, а спрямо позитивния им принос към обществения живот.

Джанет Бийл

2 април 2015г.

http://kurdishquestion.com/

Превод за Без Лого: Богомил Томов

* муниципализация – (от англ. Език – municipalisation) – превръщането на дадена собственост в общинска, поставянето ѝ в ръцете на местната общност

За повече информация по темата за общинската – муниципална икономика:

Murray Bookchin, “Municipalization: Community Ownership of the Economy,” Green Perspectives 2 (1986)

Murray Bookchin, The Rise of Urbanization and Decline of Citizenship (San Francisco: Sierra Club Books, 1987), pages 260-65. (This book was later republished under the titles Urbanization Against Cities and Urbanization Without Cities.)

Janet Biehl, The Politics of Social Ecology: Libertarian Municipalism (Montreal: Black Rose Books, 1998), chapter 12.

Published with the permission of the writer; originally published at: http://www.biehlonbookchin.com