Проблемите на обществoто, пред които сме изправени днес, не са нещо ново. Тези проблеми възникват още преди около 6 хиляди години с появата на първите цивилизации. Появяват се паразитни сили и идеи, които подобно на опасен вирус успяват да се разгърнат навсякъде, унищожавайки съпротивителните сили на общностите. Това са идеи, които са в пълен разрез с всичко, което наричаме естествено и човешко. Това са идеи, които ни втълпяват, че робството и подтисничеството всъщност са ни необходими и са в реда на нещата, и най-вече, че хората заслужават тази си съдба.
Подчиняването на Природата и експлоатацията на редица природни ресурси е павирало пътя към подчинението на жените. Поставянето на жените в подчинение пък е довело до робството и експлоатацията на човек от човека. От тогава ние живеем под налога на това зло, възприемайки го като някаква даденост в нашия живот, без да разбираме причината за появата му.
Тук няма да се впускам в повече подробности, тъй като Абдула Йоджалан (лидер на Кюрдската работническа партия – ПКК, в момента излежава доживотна присъда в турски затвор, бел.ред.) е автор на множество обстойни анализи по тези теми. Храним, макар и скромни надежди, че за в бъдеще други хора ще започнат проучвания и ще стигнат до подобни изводи. Но сега е по-важно да поставим ударението на опитите за разрешаване на днешните належащи проблеми. Tакива решения, Йоджалан предлага в публикуваните от него трудове, засягащи съвременните държави и цивилизации.
Безброй пъти, безстрашни и целеустремени хора се впускаха в битки срещу системата. Те успяха да променят нейната опаковка, но уви, без да засегнат съдържанието. Вместо да я победят, те само я въоръжиха с нови оръжия и силата им бе погълната от гигантското чудовище. Това е до този момент историята на революционните борби, които се опитаха да свалят глобалната хегемония.
Тези движения имат общ фундамент. Те са едно с борбите за автономия и независимост, с религиозните борби, с културните и философски учения, с идеологическите движения познати като социализъм, комунизъм или анархизъм. Въпреки вариациите и разликите между тях, поривът за свобода, равенство, братство е универсалната движеща сила. Дори най-сложните и най-развити властнически системи досега не са успели да охладят страстта на свободолюбивите, защото те присъстват във всяко човешко общество.
Въпреки това, системата успява да неутрализира борбите срещу нея, като канализира революционния потенциал, пренасочвайки социалните борби към незначителни или угодни за самата система цели. Социалните борби се ограничават до незначителни действия срещу дадено правителство или класово привилегирована група, в най-добрия случай, а в по-лошия случай – до етнически или малцинствени конфликти. Властниците действат на принципа „разделяй и владей“, а подтиснатите са разединени и водят борби по между си.
Повечето социални борби се провалиха, защото липсваше анализ и разбиране на динамиката на процесите в обществото, а без такъв анализ е невъзможно осъзнаването на причините за кризата, в която се намира човечеството. Като един от най-големите революционери, Йоджалан успя да направи обстоен анализ на кризата, базиран на алтернативните решения. Това създаде народно движение, готово за борба срещу корените на проблема, а не само срещу вторичните последствия, тъй като това е истинският път за излизане от кризата. Най-голямото признание за правотата на Йоджалан, след тежка и безмилостна 40-годишна революционна борба, дойде с автономията на Рожава – федеративна бездържавна република, съставена от самоорганизирани народни комуни.
В момента проектът Рожава (Рожава – населената с кюрди област в североизточна Сирия. Рожава на кюрдски означава Запад, т.е. Западен Кюрдистан, бел.ред.) е в най-решителната си фаза. Ако областта остане изолирана военно и икономически и реакционния натиск от страна на властващата капиталистическа парадигма не бъде спрян, в най-добрия случай, Рожава ще се превърне в обикновена либерално-социалистическа държава. За да предотвратим това, се нуждаем от разпространение на нашите идеи най-малкото на цялата територия на Кюрдистан, но също и в по-широк план – в страните от Близкия Изток. Нашият модел – федеративна децентрализация и самоорганизирани комуни, може да донесе само просперитет на Региона. Примерът с Революцията в Рожава е привлекателен с трите си основни постижения, които бяха приложени на практика: свободно общество, екологичен начин на живот и гарантиране на правата на жените.
Текущата социално-политическа ситуация на карантина и военната заплаха, са най-голямата спирачка пред разпространението на нашата революция, която е и без това е още много млада. Продължаващата война може да доведе до опасни и пораженчески компромиси.
За да избегнем такъв развой, преди всичко трябва да се предпазим от историческите грешки, които бяха допуснати в предишните революции, подобни на нашата. Не е случайно историческото сходство с Испанската Гражданска война от 1936-1939г, и настоящите събития в Рожава. Паралелите:
– организирана отдолу анти-държавна революция, подета от народни движения: в Рожава от PYD – (Партия на демократичния съюз), в Испания от CNT (анархо-синдикалната Национална конфедерация на труда)
– търкания на централната държавна власт с регионални народностни групи, борещи се за автономия: кюрди – каталунци
– революционни въоръжени сили, в Рожава YPG – Народни сили за самозащита, в Испания FAI – Иберийска федерация на анархистите.
– контра-революционна реакция начело с ортодоксални фашисти: ИДИЛ – Франко
– опортюнистични армии и политически формирования: Пешмерга (армията на Кюрдската автономия в Северен Ирак, прокапиталистическа и прозападна) и PSUC (Каталонската социалистическа партия, марионетна на Москва), които са в колаборация с международни военно-политически организации – НАТО, СССР.
Разбира се има и съществени различия в двете исторически ситуации, има и разлика между анархистите в Каталуния и народното движение на Йоджалан (за изчерпателен анализ на последните две революционни движения може да се напише отделна книга). Но важното е да анализираме каталунския пример, за да осъзнаем по-добре огромните рискове пред нас в момента.
Революционната трансформация в Каталуния бе спряна под натиска на комунистите и десните социалисти в републиканското правителство. Докато революционните анархисти бяха на първата линия на фронта и поемаха атаките на фашистите, силите на опортюнистите действаха в тила, като тихо и подмолно завземаха ключови позиции, предавайки революцията. С аргумента „заплаха от война“, те иззеха правата на работническите съвети във фабриките, възстановиха старото репресивно управление, а след това създадоха „Народна Армия“ (подобна на Rojavas Erka Parastina, задължителна военна служба за всички млади мъже в Рожава), и атакуваха организациите на революционните социалисти и анархисти, като избиха хиляди. Така революцията бе предадена, а силите на фашистите прегазиха и завзеха това, което бе останало от Испанската Република.
Поуката от това е, че никога не трябва да забравяме, колко лесно може да изгубим всичко за което сме се борили, ако не сме достатъчно бдителни, дори за момент. Изкушението е да минем по „лесния начин“, по прекия път на конформизма и компромиса със системата. И тук трябва да е пределно ясно, че ако поемем този път, няма връщане назад. Войната срещу ИДИЛ ни принуди да пратим на фронтовата линия всички сили и ресурси, което доведе до опасна стагнация на революционния потенциал в нашето общество. Постигането на целите ни, постави началото на революционна трансформация в съзнанието, смяна на старите дълбоко вкоренени ценности и идеи. Този процес ще продължи за поколения напред. Не трябва да губим тази инерция, ако искаме след 50 години да бъдем нещо повече от носталгичен спомен в учебниците по история.
Сега Рожава трябва недвусмислено да покаже, че осъзнава самата себе си като Република БЕЗ ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ. Дължим това на нашия народ, дължим това и на всички хора по Света, които гледат с надежда към нас. Това е надеждата, че се прилага една идея, която е по-силна от всички фашистки идеологии. Това е надеждата, че тази идея може да прерасне в нещо много по-голямо от Кюрдистан и Близкия Изток, че може да доведе до Глобална Революционна Борба.
Нека не бързаме с критиката към наборната „Народна Армия“ (Erka Parastina). Причината за нейното съществуване е, че трябва на всяка цена да отблъснем атаките на ИДИЛ и просто нямаме достатъчно сили за това. Армиите на YPG/YPJ (Народни сили за самозащита – Женски сили за самозащита), не могат да се справят сами, защото не разполагат с необходимия брой бойци. Ясно е, че задължителната военна служба не е правилно и няма как да е трайно решение. И тук нека всички революционери – интернационалисти да отделят минута за известна самокритика. Защитата на Рожава е наша отговорност и ако бяхме успели навреме да попълним бойните редици с наши другари, никога нямаше да прибегнем до тази крайно държавническа мярка – задължителната мобилизация на наборници.
Докато не е станало твърде късно, Рожава може да се превърне в център и революционно ядро за хора от всички континенти, които желаят да се притекат на помощ. Това е възможност за така желаното обединение на силите, което е нужно за победата. В този момент нашият общ враг знае повече за нас, отколкото ние знаем един за друг. Рожава може да бъде повече от пример. Рожава може да стане сборен пункт, от който да тръгнем в настъпление срещу силите на държавността и подтисничеството.
Всички заедно към едно ново бъдеще.
Салвадор Зана
8 април 2015г.
Салвадор Зана е испански анархист, към момента интербригадист в частите на YPG в Кантона Джазира.
Според информациите с които разполагаме, няколкостотин анархисти и революционни комунисти, от различни страни, основно от Испания, Италия и Турция, се сражават на страната на кюрдските сили в Рожава.
Превод за Без Лого: П-16