Вчера, сесията на общинския съвет във Варна протече при извънредни обстоятелства. Залата бе пълна с граждани докарани до лимита на търпението си и дошли на сесията, за да изразят гнева си, и да принудят общинските съветници, да гласуват решения по техните проблеми.

Най-многобройната група от протестиращи бяха стотиците хора от квартал Чайка, които от месеци се борят за отмяна на новият ПУП на квартала. Той предвижда построяване на лъскави кооперации на мястото на зелените площи в полза на шепа мастити предприемачи, които очакват да изкарат милиони от презастрояването. Това бе кулминацията на месеци на съпротива. Жителите на Чайка организираха десетки протести, блокираха пътища, събираха подписи. Протестът прие и креативна форма – самоорганизирани отряди започнаха акции по облагородяване на градинките и детските площадки в квартала. Бе организирана и изложба в центъра на Варна показваща красотите на квартала и призоваваща към солидарност жителите на другите квартали на презастроения град.

На сесията, след сериозен натиск включително физически, жителите на Чайка най-после успяха, да принудят общинските съветници да отменят новия ПУП. Разбира се, освен гражданския натиск, това което накара общинските съветници, да “обърнат палачинката” и да гласуват срещу собственото си решение са приближаващите местни избори. Именно заради изборите повечето общински съветници предпочетоха, да не рискуват повече публичен натиск и нападки, а част от тях, като Костадин Костадинов и Станислав Темелков директно решиха да използват недоволството на жителите на Чайка, като част от предизборната си кампания, яхвайки протеста и говорейки от името на протестиращите. И ние бяхме длъжни да търпим това лицемерие, защото като жители на квартал Чайка, а и на всеки друг квартал, сме пряко зависими от решенията на общинските съветници.

Това е абсурдна ситуация, при която хора нямащи нищо общо с квартала, никога не са живели там, не познават проблемите в дълбочина и т.н. имат решаващ глас при тяхното гласуване. И ние сме длъжни да се съобразяваме с властта им, въпреки че знаем, че същите тези хора бяха гласували ЗА новия ПУП при предишното гласуване. Въпреки, че знаем, че те ни използват за предизборната си кампания, че са готови да тъпчат върху главите ни по пътя си към кариерно израстване и да осребряват проблемите ни превръщайки ги в политически дивиденти.

Вчера, на сесията на общинския съвет ние спечелихме битката, но не и войната. Едрия бизнес в лицето на мутрите, които искат да застроят квартала няма да спрат дотук и ще обжалват решението. То ще се върне за пре-гласуване в Общински Съвет. Следващото гласуване ще бъде след изборите и тогава, бъдете сигурни, че няма да можем да разчитаме на предизборни герои като Костадинов и Темелков, нито на благоразположението на престъпници като Гуцанов. Още по-малко пък можем да разчитаме на мнозинството от ГЕРБ което след предстоящите избори ще се настани по-удобно и по-несменяемо дори от Кирил Йорданов. Ще трябва да се справяме сами. Когато заплахата от избори вече не съществува пред тях за следващите четири години на практика не съществуват законодателни инструменти, които да позволяват граждански контрол над общинските съветници.

Ние, като граждани на Варна и жители на Чайка ще трябва сами, да изберем формата на съпротивата и да създадем инструментите, с които да въздействаме и да принудим общински съвет да гласува в наша полза. Инструментите с които разполагаме в наличност са изключително ограничени. Можем да свикаме местен референдум, но той няма императивно значение за решенията на общинари. Можем да свикаме общо събрание на квартала и да се опитаме да наложим решението му над общинския съвет. Може да се наложи да се борим и за промени в закона за местното самоуправление които реално да овластяват гражданите и да облекат в законова форма решенията на местния референдум правейки ги императивни за общинския съвет. Защо не? Законодателството претендира да обслужва интересите на хората, за това именно ние като граждани не само можем, но и сме длъжни да иснспирираме промени които да го направят по-демократично и които реално да ни овластяват като суверен. Но за целта, трябва да проявим смелост и креативност.

Да се обединим около каузата, не просто да спрем застрояването на квартала ни, но да се преборим за трайното ни овластяване като граждани и да смъкнем веднъж завинаги от гърба си срамната зависимост от прищевките, амбициите и интересите на престъпниците в общинския съвет и местния бизнес елит гравитиращ около него, всмукващ с алчната си паст града, квартала и животите ни.

Жител на Чайка