На 26 октомври (7 ноември по нов стил) се навършват 127 години от рождението на Нестор Махно. По този повод публикуваме откъс от изследването на известния с противоречивите си политически убеждения руски писател и историк Александър Шубин – „Анархията майка на реда“.

„…В края на септември 1919г, положението на махновци е критично. Превъзхождащите сили на белогвардейците на генерал Деникин преследват отрядите из цяла Украйна и ги натикват в района на град Уман – крепост на петлюровците. Населението не подкрепя махновци, те са чужди в тези места. Силно ги бави обозът с ранените другари. При тази ситуация Махно постига съглашение с Петлюра, който също воюва срещу Деникин. Махновци оставят ранените на „съюзника“, след което предприемат фронтална атака срещу преследвачите си. Три полка от Доброволческата армия на Деникин са разбити, почти целият личен състав – посечен със саби в битката. Един от оцелелите белогвардейски офицери пише в личния си дневник: „Никой от нас не знаеше, че в онзи момент старата велика Русия изгуби цялата война“.

Махновската армия преминава през тила на деникинци и поема обратно в три колони към района на Гуляй-Поле. По пътя към нея се присъединяват селяни и изостанали при предишното отстъпление въстаници. Пристигат вече въоръжени дезертьори, мобилизирани в Бялата армия селски ратаи.

… До 14 октомври превземат градовете Мелитопол, Бердянск и Мариупол. Белогвардейците опитват евакуация с параходи, но махновската артилерия ги потопява. Застрашен е щабът на самия главнокомандващ Деникин в град Таганрог. Планираното настъпление на Доброволческата армия към Москва е напълно провалено. В мемоарите си Деникин (по ирония на съдбата, заедно с Махно по едно и също време са емигранти в Париж, където е записана голяма част от генералските спомени) признава, че махновското въстание, подценено от ръководителите на Доброволческата армия, разсипва цялата настъпателна и тилова структура и отслабва фронта в решаващия момент. От настъпващите срещу болшевиките части са отзовани елитните подразделения на генералите Шкуро и Май-Маевски, за да овладеят положението в тила. Белогвардейците с мъка успяват да си върнат Мариупол, след което затъват в новия фронт – срещу „голтаците селяци“, непознаващи военното изкуство така, както са го учели царските офицери.

Есенният рейд на Махно през Украйна е най-голямата вълна на класов терор от страна на махновци. „Помешчици, кулаци, бирници, полицаи, попове, кметове, укрили се офицери – всички гинат по пътя на махновци“ – не без гордост пише Аршинов. Мотив за наказателните си действия махновци черпят от настроенията на местните селяни – когото те обвинят в потисничество и други деяния, махновци го разстрелват. Ако някой от местните се застъпи за осъдения „представител на господстващата класа“, пощадяват го, но рядко някой заставал в защита на изедниците. Всеволод Волин става свидетел на такъв трибунал над селския поп, който провокирал избиване на свои съселяни от белогвардейци – никой от местните не пожелал да каже оневиняваща дума за свещеника. „Навсякъде, откъдето минавахме, унищожавахме големи количества едри земевладелци и кулаци. Този факт достатъчно опровергава лъжливата пропаганда на болшевиките, че махновското движение било кулашко“ – пише Волин.

Понякога заможните селяни, използвали ратайски труд и поради това обявени за експлоататори, се оказват жертви на радикалните идеологеми, според които снизхождението към кулаците било признак на контрареволюция. Характерният за всяка селска война терор срещу експлоататорите за идеолозите на махновци е само свидетелство за последователна борба с мрачното минало.

… Съвзели се от първия удар, деникинци превземат отново градовете по Днепър и се готвят да смажат Гуляй-Поле. Срещу въстаниците са хвърлени общо 60 хиляди войници. Махно обаче не се окопава да ги чака, подготвил е изненада.

Полковник Дубего, началник щаб на четвърта дивизия, действала против Махно:
„Операциите срещу Махно бяха изключително трудни. Противникът много добре използваше конницата, често съвсем неуловима, изненадващо нападаше обозите ни. Изобщо, махновските „войски“ се различават от болшевишките по значително по-голямата си храброст и боеспособност“.

Свидетелство на очевидец: „В град Екатеринослав 25 октомври се падна пазарен ден. Откъм степите пристигнаха много каруци, натоварени със зеленчуци, особено зеле. Уж за продан, пък към четири следобед в горната част на пазара затрещяха картечници – криели ги под зелето, а „търговците“ се оказаха махновци. Деникинци изобщо не очакваха удар от това направление… Бунтовниците останаха в града осем дни. Седмица населението се наслаждаваше на спокойствие, почина си от непрестанния страх, който изпитваше от белогвардейците. Нито един грабеж, нито едно убийство, освен разстрела на пленените офицери, не се случи през цялото това време“.