Отново сами и в жега, и в студ,

претръпнали, боси, бездомни и тук

съдбата отредила е техния трон!

Да можеше да види онзи патрон!

На университети, училища и ясли,

от тая „свобо̀да“ докъде сме дорасли!

Как славните битки, пропити в главите,

повтаряме сляпо със хъс във гърдите,

докато умело, със чаша в ръката,

изсипваме вино!

Да лумнат сърцата!

И мигом, до час, всичко вече е помен…

Тъй бързо отмина и този отровен,

припалвайки снощната пура,

момент на разцвет и култура.

В гърлена кашлица – глътка живот!

В гърдите на тоя изстрадал народ!

И всяка капчица честност убиват,

тъй както войните чиляка затриват!

Че всяка държава те притъпява!

Работете за ЧЕСТНОСТ и СЛАВА!?!?

Че там ли достоен животът се ражда?

Когато на чужди идеи угажда

великий човешки възход?

ДЕМОКРАТИЧЕН МОДЕРЕН ЖИВОТ!!!

И как тъй в безвластието намирате хаоса?

Това не разбирам, това ме отказва,

да вярвам в невярна по себе си кауза,

за бил той достоен живот.

По време в което човека не спазва,

най-малката, общочовешката клауза,

която гарантира че ще опазва

свободната воля на всеки народ!

Историята, знаете, мъдро показва,

справедливостта се оказва,

често наказвана с тежък закон!

Измамникът вечно се подмазва

на онзи у когото властта се оказва!

А тъй не олеква ли общата пазва?

Ето това е морален погром!!!

За двеста години човекът израстна:

властта на монарха, войната ужасна,

депресии тежки и купа злини!

Но ето човешки , от всичките грешки,

човекът се учи!

Нали?

М. Иванов