Финансовите пазари са политически. Фондовите пазари, пазарите на облигации и пазарите на деривати не само (или дори предимно) набират капитал за стоки и услуги. Напротив, всички те имат пряко и често вредно въздействие върху ежедневието на хората.

Нашите държавни университети издават облигации за да покрият недостига причинен от намаляването на данъците, като използват все по-нарастващите такси за обучение като обезпечение. Всички наши ипотечни плащания, коли и кредитни карти представляват секюритизирани в краткосрочен план, доходоносни инвестиции за банки и инвеститори, докато за нас те представляват подслон, храна и просто преживяване. Пазарите на общински и държавен дълг са имали и имат катастрофални последици от Детройт, през Пуерто Рико, чак до Гърция, но за някои те носят зрелищни печалби.

Ако финансовите пазари са политически, тогава как можем да се борим с тях и техният ефект върху нас? Как изглеждат гражданското неподчинение и колективната власт в ерата на финансите? Колектив „Дълг“ (the Debt Collective) се опитва да отговори на тeзи въпроси чрез създаването на нов вид организация: Синдикат на Длъжниците.

Вие казвате ФИНАНСИ, ние казваме ДЪЛГ

Днес, 75 процента от американските домакинства притежават потребителски дълг. Всички индикации са, че за повечето американци, дългът се превърна в основен факт от живота – обстоятелство, необходимо за да се преживява.

От задлъжнели домакинства, 40 на сто използват кредитни карти, за да покриват основни разходи за живот, включително наем, храна и комунални услуги. Около 62 процента от личните фалити в САЩ са свързани с разходи за болести и здравеопазване. В резултат на ипотечната криза, афро-американските семейства са загубили 50 процента от общото си благосъстояние, а латиноамериканските общности са загубили изумителните 67% от общото си благосъстояние.В домакинствата, които не използват формални банкови услуги, 10% от годишния доход на семействата отива за алтернативни финансови услуги, включително рефинансиране на дългове и прекомерни разходи за лихви на заложни къщи и фирми за бързи кредити.  През 2015 г. американските студенти, завършват колеж, с дълг на стойност средно $ 35,000, чиито просрочки достигат до един милион долара годишно.

Тази масова задлъжнялост се разпространява още по-дълбоко чрез кредитните оценки и доклади, които гарантират, че хората с по-ниски оценки ще плащат по-високи лихви, ще намират по-трудно жилище, а в много случаи дори ще им бъде отказана възможност за работа, като по този начин допринасят за възпроизвеждане на цикъла на дълга и неравенството. 

Градове, щати и цели държави също са въвлечени в тази дългово-финансова плетеница.  Макар че и общинските и държавните облигации са в употреба в продължение на векове (за финансиране на инфраструктурни проекти, обществено образование и войни, наред с други държавни начинания), само общинския дълг се е увеличил с 800% през последните 30 години. Със сриването на данъчните постъпления, градовете се обръщат все по-често към Уолстрийт за пари, като техните нужди са посрещани с LIBOR измами, токсични суапове, и дългосрочни капиталови облигации с нарастващи лихвени проценти подобно на бързите кредити.

Масовите фалити в окръг Джеферсън, Алабама и Детройт, Мичиган, предлагат два актуални примера за това какво се случва, когато финансовата индустрия реши къде и как да бъде инвестиран обществения капитал, настоявайки за печалба от „обществените“ инвестиции. И разбира се, ние всички наблюдавахме със затаен дъх как Гърция поведе продължителната битка с кредиторите си за контрол над полу-суверенната държава. Борбата в Гърция е само най-новата борба с държавния дълг в ерата на финансите, която, разбира се, бе предшествана от Аржентина, Мексико, Индонезия, Мозамбик, както и повечето страни от Глобалния Юг в ерата на структурно приспособяване.

Широкоразпространената на общинско и държавно ниво политика на строги икономии и затягане на коланите, означава все по-жестоки форми на индивидуална задлъжнялост. Както стана ясно от наскоро започнатото съдебно дело, част от класовата борба във Фъргюсън, Мисури , градът прилага модерна схема за инкарцериране  на длъжниците, при която бедни хора периодично попадат в затвора, защото не са в състояние да изплатят дълговете си, направени в системата на „наказателното правосъдие“. Делото разкрива в детайли как  семейства от Фъргюсън използват пари, необходими за храна, облекло,плащане на наеми и комунални услуги, за да плащат все по-големите съдебни глоби, такси, разходи и допълнителни такси. Когато те не могат да плащат, отиват в затвора.

ДЪЛГ, ВЛАСТ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ

Излишно е да отбелязваме, че Фъргюсън не е единичен случай. Навсякъде в Съединените щати, дългът (заедно с прекия държавен терор) често действа като страховит механизъм на расистки социален контрол. Фалитите в Джеферсън и Детройт също трябва да се разбират в тази светлина. От Фъргюсън до Гърция, дългът се свежда до власт и подчинение, толкова, колкото и до изплащане на заем с лихва.

Не е случайно, че тези форми на задлъжнялост се увеличиха експоненциално заедно с възхода на Уолстрийт. Откакто бизнес лидерите преоткриха по-конфронтационни и унифицирани класови политики базирани отгоре-надолу, те успяха да свият заплатите и властта на работниците, докато насочваха бюджетите на правителствата далеч от предоставянето на обществени блага и мерките за борба с бедността характерни за периода след Втората световна война. Но печалбата на бизнеса зависи от потребителското търсене. Наистина, глобалният капитализъм във времето на неолиберализма, разчита в голяма степен на силата на склонността на американските потребители „да вкарват парите си обратно в задвижвания от долари цикъл внос-износ“.
В лицето на застой или спад на заплатите, очевидното решение за тях е просто да отпускат заеми на потребителите. Повече кредити/дълг означава, че все по-финансиализираната бизнес класа всъщност получава заплащане (под формата на лихви, такси и деривативни печалби) да предоставя на останалите от нас необходимото, за да се запази раздутото търсене(докато балона не се спука!).
За кредиторската класа е е по-изгодно в краткосрочен и средносрочен план, да отпуска пари под формата на кредити с лихва, отколкото да ги прехвърля под формата на заплати. И тъй като правителството е разтоварено от разходите за публични блага, включително медицински грижи и образование за потребителите, търсенето на дълг е нараства още повече. С други думи, кредитът се намесва, за да „компенсира“ намаляващите заплати и по този начин дългът става един от централните механизми на експлоатация.

Какво означава това за нас? С разширяването на финансовия капитализъм се разширяват и нашите дългове: финансовия сектор бързо се превърна в начина ни на достъп до много основни стоки и услуги- храна, подслон, медицински грижи, образование.

В този контекст на масова задлъжнялост, безсилие и затвори за длъжниците, как би изглеждало едно колективно (противо) действие? Какво означава гражданско неподчинение в ерата на финансите? Какви форми на материална и концептуална подривна дейност можем да си представим?

ФИНАНСОВО НЕПОДЧИНЕНИЕ

Дългът разпалва кризи, които отнемат властта от ръцете на всички, освен от класата на финансовия капитал. Но той също така предоставя възможност за нова форма на съпротива срещу капиталистическата експлоатация. Заплахата от криза може да бъде използвана като инструмент от длъжниците.

Преживяван индивидуално, дългът е изолиращ, страшен и морално натоварен със срам и вина.  Задлъжнялостта е да се страхуваш да отвориш пощата или да вдигнеш телефона. Но като платформа за колективни действия, дългът може да бъде мощен инструмент. Спомнете си поговорката на петролния магнат JP Getty: „Ако дължиш на банката $ 100, това е твой проблем. Ако дължиш на банката $ 100 милиона, това е проблем на банката“.  Само студентския дълг днес е на стойност $1.3 трилиона. Заедно, ние можем да бъдем проблем на банките.

Нека да се върнем за момент към ипотечната криза, когато неплащането на ипотечните дългове по същество събори световната икономика. Можем да научим няколко неща от тази катастрофа. Първо, тя е чудесна илюстрация на централното място, което заемат плащанията по дълга за натрупването на капитала и за стабилността днес. Второ, тези ипотечни дългове можеше изобщо никога да не бъдат изплатени. Във финансовата истерия за ипотечни ценни книжа, безразсъдните кредитори интересуващи се само от краткосрочни печалби скалъпиха изключително неустойчиви заемодателни схеми, продавайки на кредитополучателите ипотечни пакети, които те никога не биха могли да погасяват.С други думи, сривът вече беше неизбежно вграден; единственият въпрос бе, кой ще плати за него?

Спасяването гарантира, че собствениците на жилища, ще си платят, докато банките, масивните застрахователни компании и кредиторите ще бъдат заздравени. Собствениците на жилища не загубиха в еднаква степен. Количествените данни изложени в  „Американския Социологически Преглед“(American Sociological Review) показват, че ипотечната криза представлява едно от най-големите унищожения на благосъстоянието на цветнокожите в историята на САЩ.

Проблемът не е просто във факта, че кризата се отрази непропорционално на различните популации. Всъщност, афро-американците отдавна са обект на икономическо насилие, и 2008 г. не беше изключение. Преди време, кредитните инспектори Wells Fargo опустошиха цели общности чрез набутването на стотици собствениците на жилища в Балтимор  (наричани  „кални хора“ от банковия персонал)  във високо лихвени, високо рискови ипотеки, които те наричаха „гето заеми.“

Вторични трусове от тези практики все още се усещат, в Балтимор и извън него. Резултатите от ипотечната криза бяха толкова опустошителни, защото докато банките и техните лобисти бяха добре организирани, за да се борят за намаляване на дълга, ние, останалите,  не бяхме организирани. („Те бяха спасени. Ние разпродадени.“) Представете си, ако силата на хората с ипотеки, силата на общия им дълг беше разгърната колективно и тактически с цел да запазят домовете си, като в същото време принудят облигационерите и кредиторите да поемат загубите. Това е потенциала на синдиката на длъжниците.

СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ ДЪЛГА И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

С цел да изградим колективна власт чрез организиране на дълга, но строго предпазливи за капаните по пътя, ние от Колектив „Дълг“ през последните няколко години тръгнахме в посока към обединение на длъжниците. Много от нас за първи път започнаха този заговор още по улиците на Манхатън по времето на „Окупирай Уолстрийт“.

Ние се образовахме относно ронливите детайли на системата за дългово слобяване чрез колективното авторство на критичен анализ под формата на гид за финансова грамотност, който нарекохме „Опреативен наръчник на бореца срещу дълга“. В този момент спечелихме някакво неочаквано внимание от мас медиите с нашата първа инициатива наречена „Търкалящият се Юбилей“. По време на тази инициатива, ние закупихме (на вторичния пазар на дълг, където той се продава за центове на долар) и унищожихме близо 32 млн $ медицински и студентски дълг,

Но тези тактики са само предварителни опити за разрушаване на две от оръжията в арсенала на кредиторите: мракобесието и заповедническия морализъм. По време на инициативата „Търкалящият се Юбилей“, ние случайно попаднахме на портфейл от частни студентски дългове към една от най-големите вериги от частни колежи в страната, „Коринтски Колежи“ (Corinthian Colleges Inc.). Веднага разбрахме, че това е  възможност да видим как конфронтационната форма на дългова организация би могла да работи.

Висшето образование предлага както типичен пример за финансиализация, така и плодотворна почва за оспорване на този процес. По време на управлението на губернатор Рейгън в Калифорния, държавата и федералното правителство започнаха драматично орязване на финансирането както на държавните, така и на частните университети. Този процес продължи през финансовата криза от 2008 и след това. В началото, орязването бе отчасти атака от дясно срещу институциите, които подхранваха радикализма от 60те години. Съвсем скоро, то се превърна в общонационална класова политика и отличителен белег на неолиберализма.

Докато оплакваха държавните съкращения за висшето образование, администраторите на колежите използваха финансовата криза, за да вземат дълг от Уолстрийт , често използвайки таксите за обучение като обезпечение. Това позволява на колежите да финансират проекти, които нямат нищо общо с образованието, като например изграждането на пищни стадиони и инвестиции в предприятия, агенции за недвижими имоти и т.н.. В съюз с Уолстрийт, колежите обещават да изплатят този дълг чрез увеличение на таксите, от  което студентите излизат на червено.

В допълнение към превръщането на уж държавните университети в центрове за печалба на финансовата индустрия, студентската задлъжнялост има катастрофални социално-културни ефекти. Дълговете принуждават хората да живеят живот, насочен изцяло към изплащане на дълга, а не към самоопределянето, самоусъвършенстването или преследването на любопитство и страст. Дългът се превръща в успешна дисциплинарна техника, заличавайки житейските пътища, които не произвеждат за капитала.

Частните колежи довеждат дългово-финансираното висше образование до екстремна степен. Техният бизнес модел е да привлекат възможно най-много студенти обезправени от общообразователната система, като ги принуждават да ипотекират бъдещето си в замяна на високо-рисково образование, докато пренасочват парите им към ръководството и акционерите.

Частните университети са известни с действията си на границата на закона, която често прекрачват. „Коринтски Колежи“, като най-голямата частна образователна верига в САЩ, не е изключение. Фирмата бе обвинена в измама и хищническо кредитиране от Главния Прокурор към CFPB (Бюро за финансова защита на потребителите)  заради манипулиране на системата за федерални студентски заеми в размер на $ 1.4 милиарда изразени във федерална безвъзмездна помощ и дълг само през 2010 г.  – повече от десетте университета на Калифорния, взети заедно за същата година.

Когато през лятото на 2014 г. множеството скандали в Коринтските университети станаха публични, една малка група от бивши студенти вече бяха започнали да се организират. Сътрудничество с тези студенти, и включването на експерти и юристи, достатъчно дръзки , за да ни вземат на сериозно, доведе до тясното ни взаимодействие с група от 15 бивши Коринтски студенти, които бяха готови да декларират публично отказа си да изплащат техните федерални студентски заеми.

За да се разшири обсега на това действие до всички настоящи и бивши коринтски студенти, включително и тези, които ще изберат да не се присъединят към стачката, ние направихме онлайн правен инструмент (чрез една сравнително неизвестна по това време разпоредба в Закона за Висшето Образование наречена Защита при Изплащане), която позволява на студентите да оспорват своите дългове чрез Министерството на Образованието.

През февруари 2015 г., след период на интензивни действия, които включваха правни консултации, обмен на информация, както и обучение за медийно представяне, „Коринтските 15“ излязоха публично и обявиха първата дългова стачка. От цялата страна, бивши и настоящи Коринтски студенти започнаха да заявяват готовността си за включване в стачката.

Вместо просто да маркираме и да включим всички от хилядите, които искаха да се присъединят, ние се погрижихме, че всеки потенциален стачкуващ разбира потенциалните последици от своите действия- ниска кредитна оценка, запор на заплатите, запор на данъчна декларация , запор на социалното осигуряване и т.н. като за тази цел говорихме по отделно с всеки. Скоро стачката нарасна до 200 студента, а борбата им за анулиране на дълг бе подкрепена както от някои политици, така и от синдикатите.

С коринтските 200 като наш пилотен синдикат, ние започнахме да се разширяваме навън, към други частни колежи, които работят по един и същ модел, включително ITT Tech и художествените институти. Организирането на длъжниците е сложна работа и бариерите са високи. За разлика от стандартната синдикална организация, длъжниците не споделят общо пространство каквото е работното място. Хората в дълг към една и съща институция често са географски отдалечени и откъснати един от друг.

Много длъжници не знаят кой печели, когато те платят дълговете си, или кой ще загуби, ако те не го правят. Ние се опитваме да разграничим инициаторите, агрегаторите, поръчителите, както и обслужващите дълга. Например, повечето студенти длъжници мислят, че дължат парите на Sallie Mae (Кредитна компания в САЩ), защото Sallie Mae обслужва техния кредит. Но много от тях са всъщност в дълг към Ситибанк, Чейс, Deutsche или Министерството на образованието. И разбира се, след като нашите студентски заеми са обединени и разпределени на траншове в подкрепени с активи ценни книжа, техните собственици се размиват допълнително.

За изграждането на колективна власт в тези условия, ние знаем, че трябва да работим за разбиране ролята на Уолстрийт в масовата задлъжнялост. Така да се каже, ние трябва да политизираме пазара на облигации.

Когато публични институции като Калифорнийския университет ефективно приемат заповеди от рейтинговата агенция Мудис, трябва да се запитаме: какъв е ефектът на вторичните пазари на федерално-гарантираните студентски заеми? Кой извлича печалба от студентските заеми? Кой извлича печалба от неустойчивите ипотечни пазари? Кой  извлича печалба от общинския дълг, който опустошава нашите общности?

Когато се научим да използваме реалната сила на колективното, целенасочено неплащане на банките, когато успеем да принудим пазара на облигации да поеме загубите, тогава ще  осъзнаем силата на синдикатите на длъжниците.

Докато стачкуващите Коринтски студенти-длъжници продължават да настояват за техните искания, ние знаем, че борбата за висшето образование е само началото на това, което синдикатите на длъжниците могат да направят. Представете си силата на синдикати на ипотечните длъжниците, които се организират за спиране на възбрани, или съюзите на длъжниците към наказателното правосъдие, които разбиват практиката „от-дълг-до-затвор“ от Фъргюсън до Лос Анджелис.

Съюзите на длъжниците могат да променят пространствата на възможностите из пейзажа на неравнопоставеност на съвременния капитализъм. Но само ефективното организиране по места, с всичките му предизвикателства и несъвършенства, може да направи това възможно. Повечето от тази работа никога не е била правено преди, така че желанието за експериментиране е много важно.

ЕКСПЕРИМЕНТИРАНЕ С ДЪЛГ

Ние виждаме този вид експерименти с дълга, като допълнение към другите форми на колективна съпротива. Дългът, в края на краищата, е претенция към бъдещи заплати. Въпреки че движения като  $ 15 (Движението на работниците от заведенията за бързо хранене за достойни заплати) триумфират в цялата страна, техните успехи ще бъдат малка утеха, ако цената на жилищата и образованието продължават да скачат. Значителна част от договорените чрез синдикатите заплати отиват за погасяване на потребителски кредити, да не говорим за връзката между масивните пенсионни фондове и тяхната роля във финансовата система. С други думи – дългове, заплати и обезщетения са преплетени от финансовия капитализъм и трябва да бъдат разглеждани заедно.

В известен смисъл, ние намираме за вълнуващо, че организирането на дълга (дълговия синдикализъм) и организирането на труда (работническия синдикализъм) имат различни цели и по този начин различни (и все пак допълващи се) потенциалните резултати. Работническия синдикализъм е насочен към работодателя, регулирането на работното място и средствата за разпространение на корпоративните излишъци. Икономическата роля на работното място в живота на един работник е изплащането на заплати и осигуровки. Така синдикализмът, организирането на работници на работното място, естествено се фокусира върху това как (не) ни се плаща.

Дълговият синдикализъм, от друга страна, е насочен към кредитора, регулиране на кредитирането и поставяне на начините на финансиране на стоката или услугата под въпрос. По този начин, организирането на дълга естествено се фокусира върху това как и от кого нещата, за които ни е грижа (образование, здравеопазване, жилищно настаняване) биват плащани. Това означава, че синдикатите на длъжниците не просто предоговарят дълг, но и поставят на дневен ред въпроси, които в ерата на финансите изглеждаха окончателно затворени: как изобщо плащаме за нещата?

Предизвикателството е да се изгради една политизирана класа от длъжници, които излизат отвъд конкретните победи и поемат към осъществяване на колективна власт. Един от резултатите от успешното организиране би могъл да бъде, разбира се, един бърз Юбилей, може би по-добре наречен „бърз спасителен план“, в който кредиторите поемат дълбоки загуби и дълговата спирала се изчиства. Но ние не можем да спрем до там. „Бързия Юбилей“ ще бъде значителна победа, но само ако тя бъде придружена с дълбока и трайна промяна в разпределението на политическата и икономическата власт.

С тази промяна, както кредитори, така и длъжници ще договарят условията на всеки договор и в крайна сметка ще се осъществи един свят, в който задлъжнялостта вече не е необходима за да се финансират най-основните нужди на живота. Ако „Юбилеят“  се прояви само като „доброжелателен подарък“ от кредиторите към длъжниците, без придружаващо преразпределение на властта, дълговите кризи ще продължат неопределено време, защото длъжниците ще останат без място на масата за преговори. Освен това, ако „Юбилеят“, се осъществи без съществена промяна на нашата икономическа система и начина по който дългът се използва като механизъм за социален контрол, ние ще сме сторили твърде малко.

Как тази нова икономическа система може да изглежда, начините, по които ще използва социално продуктивни форми на дълг и кредит, начините тя  да даде възможност за изграждане на истински демократично общество, това предстои тепърва да разберем. Това, което знаем е, че синдикатите на длъжниците биха могли да ни дадат своевременно тактика, чрез която да се изгради колективна власт и че само чрез колективна власт ние ще бъдем в състояние да отговорим на тези въпроси за първи път.

*Този текст е превод на статията на Roar Magazine – „The Potential of Debtor’s Unions“

Превод: Евгени Никитин

Автономен Работнически Синдикат