Набеден съм за „защитник на бежанците“. Причината не е много ясна, но вероятно има нещо общо с нежеланието ми да папагалствам по темата. Може би за това за 24 часа получих от няколко различни приятели поредната „новина“, „разкриваща“ „компрометиращите фейсбук снимки“ на „щурмуващите Европа“.

Обикновено отминавам подобни „разкрития“ със запушен нос – още заглавията им вонят. Но този път реших да се разровя в… поредния продукт на човешката дейност.

„Разкритието“ се състои от няколко снимки и текст. Вниманието хващат снимките. Те представят хора, снимани с униформи и оръжие, а после същите хора, в ролята им на бежанци в Европа. Малко по-надолу са показани още бежанци, този път с твърде големи мускули. Изводът се налага от само себе си – идват хора, добре подготвени, обучени и организирани, за да… правят това, което правят подобни бандити.

Изглежда имам качество, неприсъщо за повечето хора – когато видя нещо ШОКиращо или СКАНДАЛНО предпочитам да проверя информацията, вместо да бързам да я споделям с приятели. И точно тук започва да мирише здраво. Защото информацията не е поднесена така, че да е проверяема.
Когато публикуват нещо, сериозните хора посочват източник. За да може човек да разбере по-добре публикуваното поради контекста, да прецени достоверността му или да потърси още информация. Лично на мен често ми се е случвало да проверявам невероятни факти от политическата история и имам някакъв опит с медиите, които следя – знам кои пишат дословно вярно, кои изкривяват информацията и кои направо си я съчиняват. Медии като тази просто не следя.

Снимките нямат посочен източник. Едно просто търсене в българоезичния Интернет куриозно води към медиите „турския“ депутат Пеевски. Така че ни остава да преценим достоверността им само по това, което виждаме, което вече понамирисва.

Но нека си запушим носа и продължим нататък!

Вляво виждаме човек с оръжие, а вдясно – „нормален“ човек. Твърди се, че човекът вляво бил „джихадист“, но няма обяснение защо. „Джихадистите“ не се познават по това, че държат оръжие и камуфлажни униформи. Вероятно трябва да преценим по емблемите и униформите, но те се различават на различните сними, а по-миризливото е, че никой не счита за нужно да ни даде такава информация. Ясно е, че тези вляво са „джихадисти“ – няма нужда от доказване. Вдясно стоят някакви „нормални“ хора, приличащи на онези „вляво“. Твърди се, че са същите. По една снимка, четвърт век след създаването на Photoshop. Отново няма обяснение защо трябва да вярваме, че снимката е на „бежанци“. Щом ни казват, сигурно е така – никой няма интерес да ни лъже.

Което отново ни връща на въпроса за източника на информацията… Наистина ли „никой няма интерес“ от публикуването ѝ? Напротив, твърде много хора имат интерес. На първо място онези, които печелят гласове чрез страха от „бежанците“. На второ, медиите, които я публикуват, за да печелят от реклами (да, разните СКАНДАЛНИ уеб-сайтове директно получават пари за всяка прочетена от вас „новина“). Не са последно място, интерес имат обикновените искрени хорица, които са взели присърце борбата с „ислямската заплаха“ и се радват на това, че най-накрая някой я е разобличил.

За източника може да се съди по самата информация. Фалшификат може да сглоби всеки с малко повече умения и труд. Но да приемем, че снимките са истински. Да приемем, че наистина вляво са снимани „терористи“, а вдясно – „бежанци“. Подтекстът на публикациите е, че „просто се вижда, че са същите хора“. Но статистическата вероятност да видиш случайно подобно нещо сигурно клони много силно към нула.

Кой разполага с достатъчно време и познания, за да огледа милиони снимки на „бежанци“ и „терористи“, за да подбере онези, които си приличат? Това е невъзможно да се стори на от няколко души ръка, трябва специализиран софтуер. Трябва и огромна база от данни с такива снимки, която също не може да бъде събрана от няколко души на ръка. Има точно един професионален източник на подобна информация, и това са анти-терористичните служби, които харчат може би (забележете думичката – информацията не е проверена) милиарди евро, за да следят потенциалните терористи.

Не твърдя, че снимките са разпространени нарочно от Службите. Възможно е да изтекат без одобрение. Но ако това е източника, излиза, че, при милиардите разходи за следене, след като в Европа влязоха официално 1 500 000 „бежанци“, а само в ИДИЛ има 22 000 бойци, а службите са уцелили 15 (словом – петнадесет) „бежанци“, които си приличат със снимките на хора от терористични организации. Би трябвало да има доста генерали за уволнение. А данни, уличаващи някого в тероризъм, практически няма – още не съществува съд, който ще обвини човек, защото си приличал с някого на електронна снимка.

Толкова за достоверността на снимковия материал.

Всъщност аз не твърдя, че е неверен – изследването на този въпрос би изисквало твърде много ресурси. Но начинът, по който е поднесен, не ни оставя пред друг избор, освен да спекулираме. А това, само по себе си, вони.

Tекстът под снимките също заслужава малко внимание, защото в него има по-рационално зърно. След незнайно с какво обоснованото заключение, че „реалните“ (?!) „бежанци“ са незначителна част, той стига до извода, че „Щурмуващите (?!!) Европа се оказват предимно лица, търсещи лесен живот, но неизвестно защо биват наричани от медиите бежанци и само отвличат вниманието на световната общественост от истинския проблем.“. Разбира се, че „лицата“, избягали на Запад, търсят по-лесен живот – всъщност оттук също избягаха над два милиона такива „лица“. На никой не му дойде наум да ги обвини за това. Но важното в случая е наблюдението, че „медиите“ изместват дискурса.

Самото отместване на разговора от мизерният живот, който водят 6 милиарда от световното население, към проблемите на „златния милиард“ и посрещането на малцината бежанци, е изгоден за всички, които предпочитат да пазят статуквото. Такива са както европейските богаташи, на които милион неквалифицирани работници, готови да работят за единия хляб, дойдоха дюшеш, така и затъващата европейска „средна класа“, която не иска да види, че дори в обедняването си живее по-богато от огромната част от хората по света. Затова и едните, и другите, предпочитат да ни занимават с „бежанците“ и изсмуканите от снимките им проблеми, вместо да потърсят окончателно решение на причините за това явление.

Златко

Послепис

След като написах горния текст, го изпратих на притеснените си приятели, с надеждата, че им предлагам някаква защита срещу подобни повърхностни манипулации. Получих отговор, че съм написал есе с безпочвени разсъждения, а хората били представили конкретни доказателства.

Та се наложи да си запуша още веднъж носа и да потърся повече информация за „конкретните доказателства“. Първото търсене в Интернет с „fake pictures of refugees terrorists“ върна обяснения на част от снимките. Подробна статия по темата на български език можете да прочетете под заглавието „Най-споделяните снимки на бежанци, които… не са истина“. Изглежда в повечето случаи въоръженият човек просто не е от ислямистка групировка – но това няма как да бъде определено от хора, незапознати с униформите и въоръжението на различните организации. Но и няма нужда да сме специалисти по всичко– когато една толкова плашеща информация е поднесена непроверяемо, тя би трябвало да ни замирише така силно, че инстинктивно да се обърнем на другата страна.