Вътрешен документ на „Червените бригади“, разработен от Стратегическото ръководство през 1974г.

Това, което за Ленин беше болшевишката партия, днес, в условията на многонационална организация на капитала и международните репресивни структури на империализма, е партизанската контравласт, която се появява от герилята.
В този процес – национален и международен, – партизанската контравласт еволюира в Революционна Партия.

1.

Проблемът на организацията на въоръжения авангард възниква в Италия особено в периода 1969-70 г. Тоест в момент, когато дори и на малките организации на работническия авангард става ясно, че Комунистическата партия повече не представлява материалните и политически интереси на работническата класа. Нещо повече: ИКП отдавна представлява интересите на други социални класи.

И въпреки че този процес започва доста отдавна, едва сега той се осъзнава от масите и провокира разрив, който в бъдеще, с укрепването на социалната борба, ще стане все по-дълбок.

Задълбочаването на вътрешната и икономическа криза, стратегията на „историческия компромис“ на Компартията и последвалите зад нея тактически решения, оказаха значително влияние на работническата класа в големите градски центрове, трансформирайки я в нов градски пролетариат.

Тази „трансформация“ не беше автоматична, но в нея ние играем една от главните роли.

Става дума за съсредоточаване вниманието на италианския пролетариат в това, че без решение на проблема с насилието в хода на революционния процес, не може да става дума за никаква революционна политика.

С други думи: ние създаваме алтернатива на реформизма на ИКП във вид на структура, обединяваща военни и политически концепции.

Десетилетията на робски морал и ревизионистка риторика естествено не допринесоха за реализирането на нашите революционни цели. Затова стана необходимо в първия етап, – който продължава и до ден днешен, – да извършваме акции на въоръжена пропаганда, с цел натрупване на човешки и материален капитал, необходим за привеждане на практика революционна политика на противопоставяне срещу държавата и нейния апарат за принуда.

Този избор днес, пет години по-късно, се прави от чисто стратегически съображения.
Неговата основна ефективност е доказана от съществуващата днес здрава връзка между организацията и народа: връзка, която ни позволява непрекъснато да се разрастваме и разширяваме, въпреки яростните удари на реакцията.

Днес организацията не само заразява с инициатива на действия повечето промишлени райони в Севера, но и изгражда нови въоръжени авангардни структури, сражаващи се на наша страна.

Тези авангардни групи трябва да ги ориентираме към въпроса за единна организация.

По-нататъшното натрупване на революционен капитал зависи от решаването на този въпрос. Все по-необходимо е решението на  различните революционни групи за присъединяване към процеса за „единство и борба“, въз основа на който се базира и въпроса за изграждането на Сражаваща се пролетарска партия.

В същото време, трябва да се започне обобщаване на нашия първоначален опит. Какви принципи трябва да бъдат заложени в основата на военно-политическата организация?
Практиката на сражаване в тези години ни позволява да дадем няколко отговора. Ние правим това, не за да установим „абсолютни“ принципи, а за да способстваме унификацията на дискурса, да дадем предпоставки и основа за по-нататъшния революционен импулс в нашата страна. Разбира се, че тези принципи са задължителни за бойците на нашата организация.

2.

Червените бригади не са просто Сражаваща се Пролетарска Партия, но и въоръжен авангард, работещ в рамките на работническата класа за засилване позициите на Партията.

Независимо от това, тук намира своето отражение първият проблем: трябва или не трябва въоръженият авангард да встъпва в качеството на „Партия“ до нейното фактическо появяване?

Много другари от революционния лагер ни упрекват в това, че отговаряме утвърдително на този въпрос. Но тяхната гледна точка е неправилна. Защото истината е в това, че учредяването на партия не е волеви акт и декрет, и дори не е приемане на абстрактни „марксистко-ленински“ принципи. Изграждането на Партия не е еволюционен мираж, а ясна работа по обединяването на различни автономни групи, действащи тук и там.

Процесът на политическо, програмно и организационно изграждане на Сражаваща се Партия въобще не е линеен, еволюционен или пък плавен. Точно обратното, този процес е нередовен, диалектически, продукт на съзнанието на военно-политическия авангард, който, в комплексния феномен на класовата борба, заявява обосноваността на стратегическата перспектива и комунистическата програма, която той поддържа и е необходим инструмент за нейното осъществяване.

Така, военно-политическият авангард е „твърдо ядро“ на Сражаващата се партия в процеса на нейното появяване и изграждане. Това не е въпрос на „нескромност“, както казват някои, а само един обективен възглед на въоръжения авангард, явяващ се ос на организацията, способен, в зависимост от избраната тактика, или да разшири собствената си хегемония (а това означава и хегемонията на Партията), или обратното – да отстъпи територия.

Ето защо, ние се стремим да убедим в правилността на нашите позиции тези другари, – привърженици на „революционната спонтанност“, – които, все още признавайки необходимостта от военни действия, проявяват своята политическа идентичност само на легален терен, предпочитайки да маскират военната инициатива зад напълно нелепи символи, понякога много по-различни.

„Въоръжената спонтанност“ и „въоръженото крило“ са много нестабилни теории, които, в контекста на централизация на империалистическите репресии и засилване позициите на реакцията, нямат право на живот и не трябва да бъдат използвани. Техните пагубни последствия са добре известни: движението плати с много кръв за тези грешни стратегии.

3. Живот сред масите

Преди завземането на властта всеки комунистически активист е войник на класовата война и ръководител на въоръжената борба на народните маси. Той трябва да бъде подготвен както във военен, така и в политически план, за да играе тази сложна роля на боец, организатор и пропагандист.

По този начин, пролетарският авангард, поемащ историческа отговорност и даващ началото на процес на въоръжена борба, трябва да бъде пряк инструмент за изразяване на работническата класа.

Преходът към „въоръжена борба“ не е преход към конспиративна тайна секта, а участниците във въоръжената борба не живеят, както твърди държавата, в „бърлоги“.

Напротив, партизанската война живее в големите заводи и в многолюдните пролетарски квартали на промишлените центрове. Инициативата на въоръжената борба не поставя себе си „над масите“, а сред тях. Основната цел на авангарда е постепенното въвличане в неговата работа на широки слоеве от населението и значително развитие на военна и политическа инициатива.

4. Постановка на настъплението

Проблемът на войната, съвременната въоръжена борба, се разбира от нас не като проблем на отбраната, защита от пролетариата на неговите политически свободи, защита на „демокрацията“.

Това е въпрос на нападение, пълно унищожаване на репресивния апарат на държавата, брутално потискане на буржоазията чрез диктатура на пролетариата, и, в крайна сметка, въоръжена борба за комунизъм.

От тази гледна точка, „Червените бригади“ стоят на позиции за продължителна война и народно движение.

Тяхната инициатива за политическо нападение срещу режима и военно нападение срещу държавата принуждава буржоазията да хвърли сили за защита на все по-голямо и по-голямо количество потенциални цели за нападение: напълно различни по качество и разпръснати навсякъде.

Ако изявлението на Ленин за това, че „отбраната – това е смъртта на въоръженото въстание“ е вярно, то също е вярна и нашата концепция: пролетарско настъпление – фактор на постоянна криза и постепенно износване на механизмите на буржоазната система.

Теоретичната постановка на въпроса за настъплението се базира на три принципа: висока мобилност, гъвкава структура и подполна форма на организация.

Висока мобилност – това е способност за постоянна промяна на обектите и фронтовете на нападения, непрекъснато изтощаване на буржоазията, принуждавайки я да държи в постоянно напрежение своя военен апарат. Също така – това са и бързи и точни атаки, нанесени в центъра на нервната система на буржоазията.

Под гъвкавост на структурата ние разбираме ненадеждността и непотребността в този етап на войната на сложните революционни структури, или поне довеждане на тези структури до най-условни форми. Това е закон на класовата градска война.
Не трябва да има фетишизъм. Структурите са само инструменти за революция, и най-ненужните от тях в условията на неувереност или опасност ще бъдат оставени, а не защитавани.

В градското буржоазно общество всичко се купува и всичко се продава. Единствените проблеми са парите и техническите знания, за да се превърнат парите в необходимо за революцията средство. По този начин, всеки партизанин е важно да е в състояние да експроприира и да има военно-технически знания.

Това е основното. Не, ние със сигурност можем да изградим сложни структури, но докато това не ни е нужно, ние няма да полагаме основите им.

5. Подпола

Въпросът за подполната дейност възниква непосредствено след 2 май 1974 г. До този момент, докато преминем в нелегално положение, концепцията за подполата се разбираше преди всичко като тактически или отбранителен аспект, но не като стратегическа директива.

В допълнение, на нашето съзнание въздейства дългогодишен предразсъдък за разрива на „подполата“ с дейността на „работническата класа“. Но настъплението, вършено от врага, отмени всякакви съмнения, касаещи подполната дейност. Ние осъзнахме, че подполната борба е задължително условие за оцеляването на военно-политическата организация, атакуваща империализма в рамките на градските центрове.

На 2 май 1974 г. пристъпихме към изграждането на пролетарски авангард в най-суровите условия на подполата. И това не попречи на организацията да развива широка борба в рамките на масов фронт: този лагер, който в периода от 1972 г. до 1974 г. се оформи в така наречената „работническа автономия“. Ние установихме твърда позиция сред масите, не позволявайки на врага, въпреки нееднократните опити и извършените от нас първоначални грешки, да унищожи организацията. В нашия опит можем да отбележим две необходими за развитието на подполната борба условия.

Първо, това е наличието на другари, които са направили ДОБРОВОЛЕН ИЗБОР, прекъсвайки всякакви връзки със законността, семейството, работата и са хвърлили всичките си сили, цялата си енергия в развитието на революционната борба. Става дума за нова революционна професия, за професионални революционери.

Този доброволен избор на пълна секретност не трябва да го бъркаме с укриване от закона. Така нареченото „укриване от съда“ е наложен от властта фактор върху тези от революционните бойци, които са идентифицирани като организатори и участници в сражения. Укриването от закона е отбранителен избор на боеца, който се стреми да избегне затвора. Преминаването в нелегалност, напротив – това е офанзивен избор на боеца.

Освен това, организацията често сама казва кой от нейните членове да стане част от подполния апарат. Критерият за избор тук е изключително военно-политически: тоест, таланта и опита на революционния боец. Редовните сили трябва да се състоят от другари с най-високо ниво на квалификация.

Второто условие може да изглежда по-малко драматично, но само така изглежда.

Същността е в това, че боецът, преминавайки в подполната структура, запазва своята идентичност и продуктивна роля в живота на обществото, остава в „движението“ и, по този начин, участва в легалната политическа борба.

Този втори тип подполна работа от политическа гледна точка е основа за съвместно изграждане на пролетарска партия: от военна гледна точка – това е основа за изграждане и развитие на работническа и народна милиция.

6. Отделения и прегради

Разделението на организацията на отделения е общ закон на революционната градска война. И един от основните принципи на безопасност за нашата организация. Нашият опит е добре показал, че тези, които пренебрегват тази норма или пък не я спазват с особена внимателност, в крайна сметка неизбежно претърпяват поражение и унищожение.

Врагът усилено работи срещу нас, използвайки всяка грешка, дори най-незначителната, извършена от нас на тази земя.

Ако по някаква причина преградите между различните отделения на организацията се унищожат, ние трябва незабавно да ги възстановим.

Маригела: „Недопустимо е всеки да познава всеки и всички заедно. Всеки трябва да знае само това, което се отнася до неговата работа“.

Че: „Никой, абсолютно никой, не трябва да знае нищо повече от това, което е необходимо“.

В нашата организация присъстват два типа разделяне на отделения: вертикално – между всички инстанции на всички нива, хоризонтално – между колоните, фронтовете, бригадите и другарите.

Същото се отнася и до автомобилите, жилищата, местата за срещи или събрания.

Днес концепцията за разделяне на отделения е приета от всички революционни герилиерос. И макар да е ясно, че подобен подход забавя непосредствено функционирането, именно той обезпечава живота на организацията в дългосрочна перспектива, помагайки спокойно да се издържат всички удари на врага. На пръв поглед изглежда, че установяването на прегради е доста сложна операция, но в действителност въобще не е така: адаптирана към тази система на организация, постепенно увеличава своя ход на работа, преминаваща, в крайна сметка, към нормален текущ режим.

Трябва да се помни, че дори при идеално изградената система с прегради и разделяне на отделения, нищо няма да го бъде без сдържаното поведение на всеки отделен боец.

Сдържаност, разумност на решенията – основното правило за поведение на градския партизанин. Този фактор е също толкова важен, колкото и зачитането на общите мерки за безопасност.

Разделянето на отделения не означава „разделение на политически и тактически фракции“. Това също така не означава пълна информационна автономия, заплашваща с фракционност. За да се избегне тази опасност трябва да се развива и засилва практиката на информационните отношения и кореспонденцията. Всички политически структури на организацията трябва да приемат този принцип. Разпространяването на идеите на градската гериля трябва да става само писмено. Именно за тази цел е замислено от нас списание „Въоръжена борба за комунизъм“: теоретичен терен, стабилен инструмент за обсъждане.

7. Резерви

Този принцип е ясно формулиран от братското уругвайско въоръжено движение MLN – Tupamaros. И ние сме готови да го приемем: „Резервите служат за това никога да не се поставят на карта всички сили на организацията“.

Следва да се държи на разстояние от непосредствена подполна работа частта с най-важните сектори на организацията до този момент, докато не достигнем ниво на развитие, позволяващо да не се боим от пълен разгром от страна на държавата.

8. Кадрова стратегия

Само нередовните сили трябва да се грижат за набирането на нови съратници. Те трябва да се развиват в два аспекта: като военно-политически ариергард и като своеобразен инструмент на подбиране на хора, като филтър за отсяване на подозрителните елементи още на първо ниво. Работата на нередовните сили се усложнява, защото докато нараства авторитета на организацията сред народните маси, много другари са готови да допринесат за развитието на герилята, не правейки избор в полза на подполата, но предлагайки хиляди способи за помощ.

По този начин, нередовните сили трябва да работят в най-различни форми на взаимно сътрудничество. Това не означава, че ние сме опортюнисти: ние просто разчитаме на използването на най-различни форми на подкрепа.

Би било хубаво да определим някои от основните принципи на кадровата стратегия:

– влизането в организацията може да стане от „най-ниско“ ниво, независимо от политическия и военен опит на бъдещия боец. Това се прави не само от гледна точка на безопасността и контрола, но и от гледна точка на практиката. „Стилът на работа“ на нашата организация има редица важни особености, които не могат да бъдат постигнати само в бойната практика, но изключително в хода на практикуване, както изглежда, на по-малко „героични“ и важни задания.

– колегиалното решение на всяка клетка за приемането на нов другар трябва да се базира на три аспекта: политически, военен и аспект за безопасност.

Политическият: кандидатът знае и приема стратегическата линия, политическата програма, принципите на организацията и нейните принципи.

Военният: кандидатът влиза в организацията след доказване на своята тотална готовност към въоръжената борба.

Безопасност: кандидатът трябва да премине през всички необходими мерки за безопасност и да приеме нормите на вътрешно поведение; не трябва да има дори и грам съмнение що се касае до предишния живот на кандидата и неговия минал политически опит.

9. Редовни и нередовни сили

В условията на подпола организацията е разделена на два типа функциониране: редовни и нередовни сили. И двата типа са равносилно важни за функционирането на вътрешния апарат, въпреки че рискът за всеки от тях е неравномерен.

Редовните сили са съставени от най-зрелите кадри с голям политически и военен опит. Те се намират в пълна подпола, бойците от РС са напълно скъсали всякакви връзки със законността.

Нашият опит показва, че без редовните сили е невъзможно изграждането на стабилни революционни инструменти, като фронтове и колони. По този начин, РС имат стратегическо значение, и главната им задача е развитието на пряк революционен апарат.

Между РС се осъществява взаимен контрол и систематично се извършва практика на критика и самокритика по колегиален начин. Колегиални са всички центрове на управление. Нашите уругвайски другари от „Тупамарос“ казват: „Няма свещени крави. Рисковете и лишенията са равни за всички. Ръководителите трябва да взимат участие в акциите. Ние не харесваме и презираме чистите теоретици“. Ние подкрепяме тази позиция.

Работата е разпределена между всички участници в структурата равномерно, но като се вземе предвид таланта и опита. Стилът на живот на всеки другар се отличава с максимална простота и строгост.

Нередовните сили се организират в клетки.

Те също имат стратегическо значение, въпреки че активистите от НС действат на законен терен. Те съставляват част от подполната организация, но те самите не се намират в подпола. Именно това установяване ограничава тяхната инициатива и отличава НС от РС.

Работниците – участници в НС, – играят най-важна функция в този тип функциониране. Те имат две основни задачи: спечелване от името на организацията на най-широка народна подкрепа и изграждане на органи на пролетарска власт в този момент.

От политическа гледна точка, не виждаме никакви различия между НС и РС. И двете структури имат равни права и отговорности, и двете изразяват стратегическата линия на организацията.

Нередовните сили се организират в клетки в рамките на фабрики или фронтове. Съюзът на по-голям брой клетки се нарича бригада.

Всяка клетка трябва да се състои минимум от трима членове, но в никакъв случай да не превишава пет. Във всяка клетка по колегиален начин се избира командир, контактуващ непосредствено с ръководството на по-високо ниво.

Тъй като ядрото на бригадите трябва да използва „автономна тактика“, то трябва да има собствена военна и логистична структура.

Автономната тактика означава, че бригадата действа в съответствие със стратегическата линия на организацията, но поема отговорност за тези или други действия в съответствие с текущата реална ситуация на собствена територия.

10. Фронтове

Фронтовете са създадени, за да отговарят на нуждите на развитие и стандартизация на работата и на борбата в конкретни области.

Те представляват структура, която се простира вертикално през организацията. Те са най-подходящият инструмент за изпълнение на оперативни задачи, поставени от централното ръководство.

В този етап на борба съществуват 4 фронта: Логистичен, Заводски, Контрареволюционен, Затворнически и Антигериля.

А) Логистичен фронт

Градската гериля действа в условията на „пълно обкръжение“, затова нейната инфраструктура трябва да бъде изградена, изхождайки именно от този фактор. Премахвайки това обкръжение, ние ще избегнем мрежата на държавния контрол.

В градовете, за разлика от селата, този контрол не е изключително военен; по-скоро, военният контрол използва механизмите на бюрократичния и обществен контрол. Логистичната структура на нашата организация трябва да заобиколи всеки контрол, прилаган от държавата.

Досега се стараем да реализираме тази цел по тактически начин, тоест – да изградим инфраструктура, използвайки „дупките“ в механизмите за контрол и неспособността на властите, с оглед на определени ограничения, напълно да контролира обществото. На тази фаза нашата основна задача е приемането на стратегическа линия за изграждане на логистична структура, опираща се на народните маси.

Утопията, първата стъпка към провал, политическата грешка, е решението, че инфраструктурата за партизанска война може да се изгради във въздуха, на „трета позиция“ между пролетариата и буржоазията. Политическият принцип на „работническото движение и неговия въоръжен авангард“ трябва да намери своето място и в концепцията за изграждане на инфраструктура.

Б) Фронт за борба с контрареволюцията

Този фронт трябва, от една страна, да анализира и индивидуализира проектите, организациите и ключовите ръководители на контрареволюционните реакции, водещи настъпление срещу пролетарската инициатива, а от друга страна – той трябва да организира сред народа механизми на класовата война за нейното непрекъснато продължение във формат на стачки, протести и т.н.

Изхождайки от нашия минал опит, и от позицията на самокритика, можем да отбележим две пагубни тенденции, влияещи на работата на този фронт: „шпионската“ параноя и неразбирането от революционната власт на местната ситуация.

В първия случай, фронтът е изграден като техническа структура за събиране на информация: прилагайки всички свои сили за неутрализиране на контрареволюцията, фронтът все повече и повече разделя работническото движение. Не разбирайки дълбоките проблеми на работническата класа и приписвайки всичко на машинациите на контрареволюцията, фронтът не е възможно да организира хората в групи за борба.

Във втория случай, упорствайки в изграждането на революционни клетки на местно ниво, например, в определен район, фронтът не може да съгласува исканията на местно ниво с общите тенденции на организацията. Резултатът е очевиден: неспособност да се води настъпление заради противоречие с местното работническо движение.

В) Затвори и Антигериля

Големият брой загуби е закон на градската гериля. В някои случаи загубите не са свързани с грешки на вътрешните структури или лично поведение. Затова затворът е вторият дом на революционера.

Въз основа на това, че лишаването от свобода за някои другари може да бъде много продължително, ние поставяме пред себе си основни задачи:

– организиране на движение на революционерите в затвора на базата на класовата война

– подкрепа на това движение отвън. Осигуряване безопасността на членовете на движението и съдействие в постигането на поставените му цели, чрез селективни действия и пропорционално интензивно насилие, насочено срещу репресивния апарат.

Служителите на затвора трябва да знаят, че никой от тях няма да остане безнаказан. Тяхното убеждение в неизбежността от наказание трябва да се основава на конкретни факти.

Също така фронтът трябва да развива и укрепва политически връзки с всички другари в затвора и да се грижи за техните материални, духовни и юридически потребности.

Но това не е всичко. Около всички съдебни и репресивни учреждения днес е създаден корпус за антигериля и отдели за борба с екстремизма. Инструментите на войната и репресиите срещу пролетарското движение, всички съставящи ги елементи трябва да бъдат известни и да подлежат на пропорционално насилие от страна на партизаните. Организирането на тази работа лежи на плещите на фронта.

Г) Заводски фронт

Нашата основна задача на работа в заводите и фабриките е създаването на стратегическа база на работническа власт. Втората цел е създаването на партизански структури, тоест – изграждане на въоръжен авангард на работническата класа.

Другарите в организацията трябва да вземат предвид две насоки.

От една страна, те трябва да оглавят процес на политическо напрежение, разтърсващо фабриката, и да насочат работническото движение към цели, които изразяват висша степен на пролетарско съзнание в тази ситуация.

От друга страна, чрез партизански акции другарите трябва да откриват за работниците нови хоризонти на борба, а също да защитават движението от репресиите на властта.

Необходимо е да се възприеме напълно концепцията, която гласи, че между целите на работническото движение и целите на герилята съществува пряка диалектическа връзка. Във всички свои начинания другарите трябва да осъзнават това.

Тоест, всяка бригада трябва да действа в ясно определен политически локален контекст. Трябва безмилостно да се унищожават „конспиративните“ тенденции в бригадите, защото, в този случай, терминът „подпола“ е синоним на термина „разрив с работническите маси“.

Бригадата трябва да се бори и със своите действия да подтиква към сражение, да бъде организирана и да накара цялото движение да се организира. Трябва да възтържествува идеята за гражданска война и завземане на властта. Това означава, че герилята е авангард на съпротивителното движение на работническата класа.

За да направи това, около бригадата трябва да се формират механизми на пропаганда и поддръжка с цел влияние върху съзнанието на работниците и последващата им организация на всички нива в заводската йерархия.

Сектантството е контрареволюционно престъпление. Ние трябва напълно да освободим нашето съзнание от тази концепция, не губейки, въпреки това, политическата способност към създаване на тесен организационен апарат.

Обединението на народа за привеждане на практика стратегия за класова революционна война е висш принцип, който трябва да бъде заложен в основата на нашата работа по изграждане на пролетарска власт.

11. Пропаганда и мрежа за подкрепа

Нередовните сили са свързани със спонтанните и организирани действия на масите чрез мрежа за пропаганда и мрежа за стабилна подкрепа.

Мрежата за пропаганда, подобно на корените на едно дърво, съединява организацията с работническите маси, донасяйки до тях информация, програми и директиви на въоръжения авангард. Способността на герилята да изгради народна власт зависи директно от способността да се изгради една обширна и разнообразна мрежа за пропаганда.

Мрежата за подкрепа е съставена от политически еднородни другари, които предлагат своите услуги за помощ на организацията, но по различни причини, отказващи се директно да влязат в сражаващата се структура.

Всяка бригада трябва да разполага с голям брой мрежи за подкрепа и пропаганда. Всеки другар трябва да разполага не само с военни, но и с политически знания, крайно необходими на този етап на борба. Ето защо, голямо значение има военно-политическото образование.

12. Колони

Нашата концепция за развитие на организацията в два сектора (редовни и нередовни сили), от организационна гледна точка, също е приложима и по отношение на колоните. Може да се каже, че колоната и микрокосмос на организацията, олицетворяващ цялата нейна стратегическа формулировка, политическа линия и стил на работа.

Говорейки, че колоната е микрокосмос на организацията, ние искаме да подчертаем, че всяка колона трябва да бъде в състояние да действа на всички фронтове в своята географска територия.

От политическа гледна точка, колоните са подчинени пряко на Стратегическото ръководство и ръководството на фронтовете.

От военна гледна точка, колоните са самостоятелни и имат възможност да действат абсолютно независимо.

От организационна гледна точка, колоните са напълно автономни и не са свързани една с друга.

Разчитайки на собствения политически, военен и логистичен апарат, всяка колона е в състояние да решава ВСИЧКИ свои проблеми. В никакъв случай една колона не трябва да се опира на друга в решаването на някакви въпроси. В противен случай, вместо да се вземе решение да се съборят преградите между колоните, по-добре да се отложи за известно време решението на тези въпроси (ако е възможно) и да се съсредоточат силите за укрепване и разширяване работата на структурата.

Всички колони трябва да приемат концепцията за „разчет на собствените сили“.

Създаването на нови колони на нови територии трябва да се случва само посредством разделянето на вече съществуващи колони. В никакъв случай не трябва да се създава „от нулата“. Само посредством прогресивното разделяне на една колона, ние можем да дадем живот на две жизнеспособни структури.

Революционната традиция изисква от нас да наречем сражаващите се организации с имена на герои, които със своя пример са показали на пролетарските маси с каква цена са готови да платят за тяхното освобождение, за създаване на ново общество, комунистическо общество. Тази традиция трябва да стане и наша традиция. Ние, например, нарекохме торинската колона с името на нашата паднала другарка Маргерита Кагол.

13. Революционни комитети

Развитието на колоните, концентрирани в градовете, рискува да се изроди в абстрактна дейност в случай, ако не се вземе под внимание факта, че дори и звън пределите на колоната съществува енергия, насочена към развитие на класовата война.

Как да използваме и, преди всичко, как да организираме тази сила?

През петте години на борба на нашата организация, ние така и не успяхме да намерим задоволителен отговор. Ние се колебаем между двете крайности: или да игнорираме този проблем, или да положим всички усилия за включване на тези периферни другари в структурата на организацията. Но сега трябва да дадем по-конкретен отговор.

На първо място, ние не трябва да игнорираме съществуването на сражаващите се клетки, които действат извън нашите структури. Клетките, които, по силата на своя обществен произход, не могат да бъдат изкоренени или „пресадени“ на друга почва. Ние трябва да разберем, че е невъзможно да се преориентират тези местни авангардни групи, без да се разрушат огнищата на революционната инициатива, тоест – без да се създават предпоставки за противоречия и по-нататъшни конфликти между „центъра“ и „периферията“.

Взимайки предвид увеличението на дефицита на военни кадри, в този етап дори периферията може да играе важна роля в подкрепата на градската гериля. Именно чрез тези акции на подкрепа, бойците от периферните групи могат да натрупат достатъчно военно-политически опит и потенциал за преход към втора фаза на борба: всеобща народна война.

Тези сили могат да бъдат организирани в революционни комитети, в непосредствена близост до колоните. Под революционни комитети ние разбираме вътрешната структура на организацията, военно-политическия елемент на колоните, сражаващ се организъм.

Трябва да бъдат изключени всякакви концепции на революционните комитети, свеждащи ги изключително до ролята на второстепенни фактори в борбата; също така ние отхвърляме и концепцията за последващото разпадане на тези сражаващи се организми.

Революционният комитет е форма на революционна сила в периферията, а не мътна шепа симпатизанти. Членовете на РК са другари на организацията, действащи в рамките на нейната стратегия, тактика и военно-политическа програма. Следователно, те взимат нейното име и символ.

РК функционира в съответствие с доминиращите интереси на колоните, тоест, той е подчинен на инициативата на колоните.

14. Стратегическо ръководство

Това е главното ръководство на тази организация.

СР се избира в колегиална форма от ръководителите на фронтовете и колоните. Същата колегия може да наложи вето на избора или пък да отзове някой от членовете на СР в случай на непреодолими причини. Мотивацията на подобно решение трябва да бъде направена на извънредно събрание. Именно събранието, изслушвайки доклада, приема решението за отстраняване от длъжност.

Членовете на СР изпълняват своите задължения в течение на срок, след което могат да бъдат преизбирани или отстранени от длъжност.

Съветът на СР формулира общите стратегически ориентации и политическата линия на организацията. На него принадлежат следните права, признати от всички членове на организацията:

– правото да издава закони и революционни разпоредби

– правото да приема дисциплинарни и репресивни наказания по отношение членовете на организацията, забелязани в неправилно и контрареволюционно поведение

– правота да изработва, утвърждава и преразглежда бюджета на организацията

– правото да внася изменения в структурата на организацията

– правото да назначава членове в Изпълнителния комитет и стриктно да контролира тяхната дейност.

Като правило, съветът на СР се събира два пъти в годината. Извънредните събрания се провеждат по искане на колоните, фронтовете или Изпълнителния комитет.

15. Изпълнителен комитет

На Изпълнителния комитет е възложена задачата да ръководи и координира дейността на колоните и фронтовете. ИК е отговорен пред съвета на СР и само от него той може да бъде назначаван, преизбиран или разпускан.

Всички големи акции от голям мащаб трябва да бъдат одобрени от ИК.

Всички акции по експроприации и самообезпечаване трябва да бъдат одобрени от ИК.

Когато се приемат особено важни решения, ИК има правото да се консултира със Стратегическото ръководство.

ИК има право да приема всички санкции, които той смята за нужни за поддържане на революционната дисциплина.

ИК е отговорен за административната и материална собственост на организацията.

ИК носи отговорност за печатните органи и разпространението на важни политически съобщения на организацията.

Членовете на ИК нямат право да поддържат каквито и да било връзки с хора, които не са членове на организацията.

ИК не носи отговорност за работата по набиране на нови другари. Членовете на ИК трябва да бъдат колкото се може по-далеч от другарите в нередовните сили.

Както и всички други членове на организацията, членовете на ИК участват във въоръжени акции, експроприации и организационна работа.

Превод: https://anticapitaliststruggle.wordpress.com/