В обществото, в което живеем, държавата често е тема на разговор. От парламентарния контрол, та до обикновеното и препсуване, тя винаги е наоколо. В Уикипедия термина „държава“ се определя като политически организирана общност, заемаща дадена територия, имаща правителство и притежаваща вътрешен и външен суверенитет. Социологът Макс Вебер я определя като „човешка общност, която на определена територия претендира успешно да притежава монопола върху легитимното физическо насилие“.
Повечето хора живеят със заблудата, че тя е създадена, за да ги пази, че въпросното насилие е насочено справедливо срещу тези, които пречат на обществото. Но ако тя определя кой заслужава наказание, това не означава ли, че всеки един от нас може да се превърне в мишена. Или пък просто трябва да приемем нещата на доверие. То обаче отдавна е загубено и ежедневно гръмва информация за този или онзи държавен апарат, който е извършил тежко престъпление спрямо обществото, което трябва да обслужва, а много често и на други общества…
В случая трябва да се насочи вниманието ни към нашата собствена държава и защо тя е перфектна в работата си, поне според мен и по начина, по който аз я виждам. Реално повечето от държавите включително и нашата функционират като избират даден елит „от народа“, който да представлява населението, да взима решения и да направлява вътрешната и външна политики. Дотук добре, само че от времената на царете насам, този който държи властта винаги се е облагодeтелствал от това и дори сред народа често се чува: „Абе той нека си взима ама и за нас да има“, тоест това се е приело за нещо нормално. Най-лесният начин да видиш унищожението на един човек е като му дадеш власт, пари и време, в което да загуби себе си в целта си да ги запази.
Когато кажем България, никой от нас няма предвид държавата, политиците, правителството, обикновено се има предвид мястото където си отраснал, където са хората, които обичаш, където си се чувствал добре. Държавната институция е подчинена на по-големи икономически и бизнес интереси, които реално са по-големи от нея, тоест тя не може да защитава гражданите си при положение, че не е подчинена на тях, а е „насочвана“ от някой друг. Както ясно се вижда и знае нашите днешни политици често се оказват деца на едни други наши политици, или в най-краен случай техни охранители (примерно), въобще във връзка по какъвто и да е начин. Уж партиите са различни, за да защитят различните обществени интереси, само че от личен опит се нагледахме на това че провеждат идентични политики, нагледахме се на смяна на идеологии от дадени личности, които ходиха от една партия в друга и обратно и наричаха това свое израстване. По време на избори всяка една партия налива тонове пари за да купува гласове и за да подменя бюлетини. Ламтящите за власт партийни картели си служат редовно и с рекет по работни места, уволняват се и се назначават хора на работа по списъци съдържащи имена на хора и тяхната партийна принадлежност.
Държава и мафия са едно цяло и работят заедно от години. Който държи властта дава поръчки на негови хора, въртят си парите и крадат от бюджет до евросубсидии и живота на обществото не ги интересува. Въобще отстрани погледаната цялата картинка след години би ни разсмяла до сълзи, само че ужасът е, че в момента я живеем.
Държавата работи перфектно, защото такъв и е основния замисъл, да има елити, които да са облагодетелствани и за тези си облаги да държат обществото в подчинение. Дори това да не е била първоначаната идея, в което дълбоко се съмнявам, в момента сме свидетели (основно благодарение на новите технологии и интернет) на най-големите и безочливи държавни престъпления по света. В случая не става въпрос за конспирация, а за целенасочено преследване на интереси по-често икономически отколкото политически.
Виждаме това във всяка една сфера, която ни засяга. Молим се да не ни се налага да влезнем в болница, защото и там бизнеса е над човешкото здраве, молим се месечните ни лекарства да не надвишават годишната ни заплата, или да сме попаднали на лекар, който знае какво ни е, защото повечето от тези които наистина знаеха или умряха или заминаха в чужбина. Молим се детето ни да попадне на добър учител, който знае как да подхожда към всеки ученик, а не на алкохолик, садист или сексуален насилник. Училищата бяха разделени на елитни и за простолюдието, даже вече има и държавни субсидии за частните училища, тоест там където се наливат така или иначе хиляди се наливат и хиляди от данъците на бедното население, а за училищата в крайните квартали и малките населени места, където е най-отчайваща нуждата от образование, няма никакво. Добрите учители бяха осмени и низвергнати от група идиотизирани инфантили на държавни постове, при положение, че именно учителите държат бъдещето в ръцете си. Обучавайки децата ни те формират пътя напред, заедно с родителите. Ясно е че образователната система ще става все по-грешна и античовешка, след като така се създава една манипулируема, незаинтересована и ограничена маса от хора. Просто обикновени избиратели без способност за цялостна критика.
Ние като общество сме отговорни за това и благодарение на нашето мълчание ситуацията става все по-тежка. Във времена когато трябваше да излизаме на талази по улиците и с пламък в очите да покажем, че няма да търпим тези безумни решения, ние вдигахме рамене и си седяхме изолирани и сами, мислейки, че то нас няма да ни засегне толкова. Дори в момента в „славните“ времена на прехода бивши разузнавачи и агенти на Държавна сигурност (за какво ни е обществена сигурност, при положение, че държавата има нужда от защита), пътували насам и натам по хотелчета без нищо да вършат, си получават редовно високите пенсии, живеят си нормално, дори богато, и драма няма, те се пазят в тайна и никой не ги знае (или поне не всички) докато хора трудили се с години в тежки условия бавно гаснат пред очите ни, а ние виждайки ги по улици или порутени къщи, отвръщаме глави смутени или даже с погнуса. Смяна на властта няма и никога не е имало, просто е намерен начин да се увеличат печалбите за определени хора.
Редица обществени услуги станаха почти недостъпни, градски транспорт, спешна помощ, парно отопление, само БДЖ се държи но и на нея открай време и се облизват и почти са успeли да я унищожат. И голяма част от хората се съгласяват с това и го приемат за нормално, защото така щели да се оправят нещата. Кое по-точно ще се оправи, приватизираните заводи ги затриха и разпродадоха, а ерозиралите почви се увеличават все повече… И естествено за едрия изкупвач земите са на безценица, докато за обикновения човек и за малкия бизнес главата се реже през кръста.
Горите изчезват заради големите дърводобивни фирми, а не заради няколко каруци на това или онова обедняло семейство. В същото време за прекрасни кътчета като Пирин или Кара дере се точат лиги да станат поредните бетонизирани джунгли, домове на чалга и евтин алкохол и с унищожена растителност. И през това време царуват съдебни изпълнители, кредитори на малки (а и на големи) суми и естествено самите политици. Пир по време на чума, гавра с труп, на който както му харесва така да го нарича. В нито една сфера няма социална насоченост, всичко опира до печалби. Как по-точно като на някой „инвеститор“ му се подуят джобовете, ще спечели бедния? Никак! Единици получават работа за мизерно заплащане и търпят подигравки и унижения, че даже и трябвало да сме благодарни за това. В новините все ей сега се оправят нещата, от следващия месец, от следващата година, правят се статистики на базата на нищо, колко се е подобрил живота, а ние все не сваляме розовите очила и не усещаме, че май вече подминахме и дъното. Само когато ножа опре до кокала и даден човек е засегнат лично изведнъж се стряска и фрапира как така на него му се случва това и защо държавата не го защитава.
Всичко това не се се случва само в България, дори на запад в момента се опитват да отнемат правата на хората, за които са се преборили, а даже и са умирали преди години. Те и затова са по улиците, Франция гори от два месеца, а родните ни медии се правеха на ощипани доста време и като го излъчиха надрънкаха куп лъжи. Ама то нормално нали им трябва време да си формират пропагандата.
Честно казано не ме е яд на държавата, в моите очи тя си остава безполезна, яд ме е на хората, че загубиха себе си, подивяха, отчаяха се, яд ме е че издребняха до степен, в която стана нормално да си нечовечен към себеподобните си, че не се опитаха самосиндикално и пряко да организират инициативи, че всички протести приключваха с идеи за смяна на управление, оставки, закони или други тъпизми, които в крайна сметка просто дават шанс на елита да завоалира нещата, да ги преструктурира по начин, по който пак ще обслужва себе си.
Не реална промяна, а подмяна. Липсата на самоорганизирани обществени структури е един от най-големите ни проблеми. Как може да се очаква, че хора които с години показват, че нямат съвест изведнъж заради някаква малка акцийка да си кажат: „Ей, ама да бе, как се обърках я сега да оправя нещата.“ Няма как да стане. За да има промяна трябва все повече да сме граждански активни в ежедневието си, да се кооперираме, да се обединяваме на местно ниво, да разредим концентрацията на власт в едни и същи престъпници. Трябва да се децентрализираме и да има повече общинска власт, в която ние пряко да участваме, в университети, работни места, или там където учат децата ни. Обединения навсякъде където сме засегнати пряко или косвено. Нима е изненада, че гласоподавателната активност е спаднала на 30-40%? На всички ни е ясно какво и как се случва, на всички ни е ясно, че промяна отгоре няма да дойде, просто защото тези отгоре нямат интерес това да стане и въпреки това продължаваме да мълчим или да им се караме да се променят…
Всичко е в наши ръце. Ние решаваме дали ще започнем да действаме пряко или ще ни яхат и оправят както всеки един път, може би след Априлското въстание насам!
Антон
