Дясната мисъл напоследък е особено угрижена за съдбата на Венецуела. Лявото правителство на Мадуро и Чавистите отдавна са трън в очите, както на венецуелските милионери, така и на международната олигархия свикнала да употребява свободно южноамериканските страни вече …. близо 500 години. Кооперативите, безплатните медицински центрове в бедните квартали, драстичното увеличение на пенсиите и социалните услуги, новите училища и безплатната храна за децата във Венецуела сбъднаха най-големите кошмари на международната десница, като според официалната статистика, на всяко нахранено дете от работническата класа се пада по един десен анализатор получил микроинфаркт.

След 20 години ходене по мъките включващо наливане на пари в бездънните джобове на венецуелските милионери, изявяващи се като опозиция, опит за военен преврат и разпалване на улични протести, в крайна сметка се оказа, че всеки опит за свалянето на Чавес завършва с излизането на венецуелския народ на улицата в защита на лявото управление и бягството с подвити опашки на оядената опозиция поддържана от администрацията на САЩ.

Последните години обаче, дадоха нови надежди за международната десница – смъртта на Чавес, падането на цените на петрола и природните бедствия сполетели Венецуела накараха очите на едри земевладелци, индустриалци, CEO-та, шерхолдъри и финансови спекуланти отново да заблестят. В бедствието, сполетяло Венецуела, те видяха възможност за огромни печалби и започнаха шумно да благославят техния бог (Пазарът) за срива на цената на петрола, както и за сушата, за кишата, и за всичко онова, сполетяло венецуелския народ заради неговата ерес състояща се в незачитането на свещеното право на корпорациите да поглъщат хора и ресурси и да повръщат печалби в краката на собствениците.

Естествено, те не стояха безучастни, а веднага се притекоха „на помощ“. Международната олигархия реагира както според нея трябва да се реагира срещу всяка страна изпаднала в затруднения – САЩ наложи нови икономически санкции на Венецуела, Ситибанк блокира разплащателните сметки на венецуелското правителство за да не може да осъществява внос на жизнено необходими продукти, а част от местната олигархия затвори заводите си и отказа да произвежда, докато другата част се впусна в безумна спекула и започна да продава на населението храна на десеторно по-високи цени. И за да сдъвчат всичко това и да го предоставят претоплено на непретенциозната си аудитория, свикнала да попива жадно клишета от времето на студената война, десните институти и медии го нарекоха „сриващият се социализъм“.

Най-кресливите десни тинк-танкове започнаха да бълват „анализи“, които веднага бяха подети от частните медийни гиганти. Те предложиха на многомилионната си аудитория горе долу следното обяснение на кризата във Венецуела: „Мадуро ходи и лично изяжда храната на милиони сираци, а после ги кара да целуват портрети на Сталин на гладно. Съществуването на ЦРУ е лява конспирация, колониализма е феминистка измишльотина, а светът се управлява от трима вегани, които използват слънчева енергия за да изкривяват пазарните механизми“.

Първите, които лапнаха въдичката у нас, естествено се оказаха остриетата на пазарния фундаментализъм – консервативната грантова младеж шетаща около ИПИ и производните му – Българско Либертарианско Общество, Клуб Атлас и прочее деца – индиго, специализирали се в поглъщането и преповтарянето на всяко словоблудство изстреляно от  „Като“, „Херитидж“ и останалите инкубатори за корпоративна лобистка мисъл на Запад. При появата на кадрите с опашките за храна във Венецуела, лигите на българските фенове на Пиночет започнаха да текат – и в социалните мрежи и на живо.

Разлигавени като дебил след инжекция и убедени, че някой от донорите им на Запад реално следи писанията им и че „грантовете“ им зависят от тях, те се впуснаха да громят социализЪма в опит да докажат, че корпоративните пари разпределени за идеологическа пропаганда в България не са отишли на вятъра.

Всичко това щеше да е твърде смешно, но ..! За съжаление, кампанията срещу Венецуела подета от западните медии, от която българските протежета и нагаждачи са само нищожна и никому ненужна част, е последният опит на олигархията да отстрани (що годе) лявото управление чрез вътрешен преврат и да хвърли венецуелския народ в клетката на корпоративните хиени. И тъй като по всичко личи, че правителството на Мадуро е на път да се справи с кризата, въпреки мръсните схеми на международния банков картел, правителството на САЩ и местните милионери да бутнат страната в пропастта, то единствения ход, който ще остане на анти-венецуелската коалиция е да организира външна военна интервенция, за която вече десните сили призоваха неколкократно и която да свали избраното от венецуелския народ управление за да инсталира дясната, про-американска опозиция чрез насилие.

Естествено, основна цел на корпоративното лоби в САЩ са петролните залежи на Венецуела, които в суматохата на кървавата вакханалия ще бъдат разпродадени на западни корпорации, същите, чиито тинк-танкове и институти днес громят социализма и призовават за военна намеса във Венецуела.

Перфектен бизнес план, който винаги сработва и носи грандиозни печалби на шепата олигарси и смърт и мизерия за народа … докато не напълним лъскавите им костюми с трупове!