Митьо Очите, добре известен гангстер, б
е тежко ранен при престрелка с „вражеска групировка“. Реакцията на медиите и властите за пореден път показва, че така нареченият сенчест бизнес е неделима част от държавността.
Злополуката може да бъде определена като трудова. Заниманието на Митьо и подопечните му е тормоз над неогранизираните бедняци и стрелба по организираната конкуренция. Не знаем дали редовно си плащат осигуровките към НОИ, но сме сигурни, че никой не се е погрижил да провери. Осигурена им е най-добрата медицинска помощ и засилена полицейска охрана. Министърката, която ни работи вътрешно, одобри ставащото с думите „и престъпниците имат права“.
Обяснението може да се намери в неписаните трудово-правни отношения на гангстерските банди с техния работодател – властта. Групировката на Митьо държи монопола върху сенчестия бизнес на определена територия. Няма никакво съмнение, че част от печалбата стига до властта. Срещу това групировката получава не само чадър срещу полицейски акции, но в случай на нужда и поддръжка. Ако положението стане достатъчно напечено, подкрепата може да се изрази и в полицейска защита. Според думите на самия Цветан Цветанов това не става без благословията на висшите етажи на властта.
По-трудно е да си обясним вниманието, което медиите отделят на Очите. Дни наред, час по час, със синовна загриженост ни уведомяваха за състоянието им – ще се отворят ли отново, или ще угаснат завинаги?! Застреляният пазвантин е представен като жертва, а разровилите гроба му, за да търсят пари – като вандали и осквернители.
При откровения бандитизъм на действащите лица и ежедневните призиви за законност в публичното пространство подобно лицемерно отразяване няма как да не подразни. На какво обаче се дължи то?
Лесно бихме могли да заплюем журналистите като видиотени подлоги на управляващата класа, но от заплахите срещу журналисти в Бургаско се вижда, че все още има нужда от насилие, за да бъде изглаждан медийният имидж на подобни типове. Ежечасният бюлетин за здравето на височайшата особа в националните медии обаче не е постигнат със заплахи. Облечени в пари и власт, мутрите са своеобразни „звезди“ в нашето общество, но и това не ги прави в новина от национално значение. „Звездите“ се създават от медиите – хора с много повече при и власт от въпросните гангстери почти не биват споменавани.
Според Ани Заркова, „половината работни места у нас се осигуряват точно от наркотиците, проституцията и рекета на хора“. Подобно изчисление трудно може да се направи, защото потоците на парите и групировките на бизнесмените от всякакъв род са прекалено заплетени. Едно е сигурно –съдбата на Очите засяга много хора. Хиляди, директно работещи в корпорацията му. Вероятно стотици чиновници от различен ранг, получаващи рушвети. И десетки, ако не стотици хиляди, влизащи в различни „бизнес отношения“ с нея.
Здравето на Митьо не засяга пряко тези хора, но съдбата му ги засяга. Ако държавната власт смени тона си спрямо него, ако охраната бъде вдигната или се случи нещо друго непредвидено, това би довело до преразпределяне и пренареждане на доходите на много хора. Безрезервната подкрепа, оказвана му от управниците, значи само едно – те са доволни от установеното статукво и ще направят каквото трябва, за да бъде запазено, с или без едни Очи в повече. Това е същинската новина, която медийните комплекси излъчваха ежечасно в продължение на няколко дни.