Частната компания Енерго Про, която държи монопола над електроразпределението в североизточна България започна агресивна кампания срещу своите клиенти във Варна. Стотици абонати са получили призовки за явяване в частния арбитражен съд на компанията, в който те са осъждани да заплатят глоби. Съдии в арбитражния съд са … юристи на Енерго Про. Естествено, решенията по делата водени срещу граждани в частния съд са в полза на компанията. Осъдените граждани са принудени да заплатят солидни разноски, както и глоби към компанията като задълженията им се прехвърлят към частните фирми за събиране на дългове. Нещо повече, решенията на частния съд не подлежат на обжалване и влизат в сила веднага. Това развързва ръцете на частната компания да се саморазправя със своите клиенти и то съвсем легално. Частния арбитражен съд на Енерго Про се явявя и компетентен орган по жалби на потребителите за надвишени сметки или неправилно отчитащи електромери. Така компанията си осигурява правото да отсъжда сама за своите грешки и престъпления. Престъпник, обвинител и съдия се обединяват в едно корпоративно тяло, а обикновените граждани са оставени без каквато и да било защита срещу частния произвол.
Всичко това става възможно с една клауза, добавена в новите договори, които корпорацията предоставя на своите клиенти. Там, със ситни букви е записано условието, че клиентите на Енерго Про се съгласяват, отношенията между тях и компанията да се уреждат от частния съд. Всъщност, дори и да не беше със ситен шрифт, абонатите нямат избор относно приемането на това условие, тъй като Енерго Про е монополист в региона и те са изправени пред избора, или да се предоставят в лапите на частния съд или да останат без електричество. За абонатите, които все още са на старите договори, в които не присъства въпросната клауза се прилага друга тактика. Когато служители на компанията посещават домовете на потребителите, за да оправят или да прегледат електромерите, те им връчват документ, като им казват, че той е предназначен да удостовери, че електромера им е в изправност. Всъщност в този документ, отново със ситен шрифт е добавена клаузата за частния съд, която подписвайки, заблудените от служтелите на компанията абонати, приемат. Този трик се прилага най-вече срещу възрастни хора, за които ситния шрифт на документите пробутвани от компанията е сериозно предизвикателство.
Когато през 2013г, компаниите наложиха драстично увеличение на цените за електроенергия, това предизвика гладни бунтове в цялата страна и в крайна сметка завърши с това че хората атакуваха и изпочупиха офисите им, като алчността на монополистите бе овладяна след обществения натиск и цените бяха нормализирани. Изстъпленията на обгрижваните и боготворени частни инвеститори (които, според десните прогнози, трябваше да донесат просперитет в България) не свършват до тук. Днес, алчните частни коропрации, на които им бе подарен монопола над електроразпределението решиха да атакуват не само индивидуалните граждани, но и обществото ни като цяло. Енерго Про се присъедини към другите частни монополисти ЧЕЗ и EVN, които водят съдебни искове срещу България за стотици милиони евро. Делата отново се водят в частен арбитражен съд. Корпорациите се опитват да свалят тези пари от гърба на българските граждани защото според шефовете, „държавата не е осигурила подходящия климат за запазване на вложенията“ им. Наскоро, друга частна компания, „Атомстройекспорт“ също осъди българските граждани да й платят 550 млн. лв., отново използвайки арбитражен съд. По този начин, комбинацията от корумпирани политици, мощни корпорации и частни съдилища задействат една огромна машина за изсмукване на пари от гражданите и наливането им в ръцете на частните корпорации.
Някои „анализатори“ упорито се опитват да представят този масов грабеж като типично български феномен, дължащ се на някаква мистична балканска черта да опорочаваме, иначе безотказно действащите, модели на проспериращите западни икономики. Ввсъщност този грабеж се наблюдава по всяка точка на земното кълбо, където се прилагат неолибералните политики на приватизации, дерегулации и пазарни либерализации. От Чили на Пиночет, през Русия на Елцин, Англия на Тачър и САЩ на Рейгън, тези мерки водят до мащабно преразпределение на обществените блага от ръцете на работниците и средната класа, в ръцете на малък корпоративен елит и слугите му в политиката. Ако погледнем резултатите от тези мерки на запад, то ще установим, че не само не сме „опорочили“, а напротив, сме провели „реформите“ перфектно, като резултатът у нас е аналогичен с резултата на запад – липса на средна класа, огромна пропаст между бедни и богати и унищожение на публичните услуги като образование, здравеопазване, пенсионна система. С тази разлика, че в страни като Германия, Франция, но най-вече в скандинавските страни, тези реформи така и не бяха доведени до край, което успя да запази средната класа в тези държави и да им позволи да се радват на остатъците от социалната държава.
Обратно в България, ако искаме да спрем пазарните реформи и да обърнем процеса на преразпределение в наша полза, ние не можем да разчитаме на държавата, напълно срастнала се с корпоративните интереси. Това могат да свършат единствено широките обществени слоеве, работниците, бившата(ако изобщо някога е съществувала по нашите ширини) средна класа, всички ние, които сме ощетени от частния произвол и държавната корупция. Всички блага, особено тези от национално значение, като електропреносната мрежа, трябва да бъдат поставени под обществен контрол и да заработят за задоволяване на нуждите на хората, а не за печалбата на корпорациите.
