На 19 април 2016 г. беше обявено с онлайн публикация, че Министерски съвет разработва нов Закон за концесиите, който изцяло отменя действащата национална уредба и разширява правата на фирмите концесионери за сметка на задълженията им към обществото и държавата. Срокът за становища по новия закон съвпадна с празничния великденско-първомайски период. С ускорени темпове, проектът бе внесен за разглеждане и гласуване от Народното събрание на 9 юни. Без обществено обсъждане!

Съдържанието на закона е меко казано скандално. В него се предвижда отпадане на и без това огромния срок за концесия от 35 години. С новия закон, частниците ще могат да ползват общите ресурси без нормативно определен максимален срок. Нещо повече, концесиите вече ще се възлагат пряко от министри и кметове на общини, а не както досега от колективните органи Министерски Съвет и общинските съвети по места. В мотивите е записана и възможност концесионерът да събира местни такси и данъци вместо държавата. Новост е и ролята на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, която трябва да стане универсален орган за контрол на вече сключените договори, не само от гледна точка на законосъобразност на сключената процедура, но и от гледна точка на изпълнение на договора на концесионера.Мотивите на законопроекта твърдят още, че „икономическата изгода от нея (концесията) се изразява не с преките моментни ползи (приходи), а и с косвените ползи и с ползите за обществото в дългосрочен план“ и с това предпоставят нужда от финансова подкрепа от държавата за фирмите концесионери;

Законът е писан от адвокатското дружество „Бузева и партньори“, които са същите юристи, които не откриха никакви нарушения в концесията на ски зона Банско. Писането е възложено от Министерския съвет чрез пряко договаряне (без конкурс) срещу 85 хиляди лева без ДДС.Това е същото дружество, което по-рано бе наето от екоминистерството (МОСВ) за консултант по проблемите около ски зона Банско и не откри нарушения на концесионния договор от страна на фирма „Юлен“, въпреки измерванията, поръчани от министерството през 2011 г., които показаха, че фирмата е заела с 650 декара в националния парк „Пирин“ повече от определените в договора 955 дка.

Този лобистки закон представлява невиждана, от времето на масовата приватизация, корпоративна атака срещу общите блага. Отмяната на 35-годишния срок, както и либерализацията на условията за концесионерите на практика превръщат концесиите просто в друга дума за приватизация. А прехвърлянето на правата за възлагане от колективните органи към кметовете и министерски съвет е пряко погазване на и без това крехките демократични процедури при разполагането с общата собственост.

Ако законът не бъде спрян, той ще отвори път за масово разпродаване на публична собственост при изключително изгодни за частните компании условия, които ще натрупат базнословни печалби за сметка на обществения интерес. Всъщност, дори старият закон за концесиите е пример за либерализация на пазара на публични блага в частна полза и за сметка на обществото. Резултатите от него са печално известни за обществеността и въпреки хаоса, корупцията и неяснотите при тяхното сключване и контрол, те спазват едно общо правило – огромни печлби за частните компании и непоправими щети за всички останали. Статистическите данни, че „700 държавни и над 1000 общински концесии са предоставени на местни икономически оператори без предварително доказан опит на оператори“ могат да ни дадат само бегъл поглед върху корупцията и щетите за обществеността от концесионните практики. Радикалната либерализация на пазара на публични блага предвидена от новия закон за концесиите не само ще задълбочи гореизборените проблеми, но ще им даде качествено нов тласък. Тя ще развърже ръцете както на кметовете и министерски съвет да раздават апетитни концесии на местни олигарси и чуждестранни корпорации, така и на самите частни компании, които ще могат съвсем законно да пренебрегват обществените задължения вменени в публичната собственост и да я експлоатират като частна такава, без каквито и да било ангажименти към държавата и обществеността, както що се отнася до разпределението на огромните печалби, така и относно социалните и екологични обществени интереси.

Приватизацията на държавата, отдаването на общите ресурси за частна експлоатация с цел изсмукване на печалби е пагубно за огромната част от населението. От него печелят единствено политиците, лобистите и самите концесионери. Приватизациите и концесиите са по същество антидемократични мерки, тъй като обществото губи всички инструменти за контрол над частния собственик, който вече е свободен да използва общата собственост за лична изгода, независимо от обществения интерес. Нещо повече, чрез разпродажбата на своите активи, държавата губи милиарди в изпуснати ползи от експлоатацията им, пари които могат да бъдат използвани в обществена полза – за здравеопазване, образование и благоустройство. Вместо това, печалбите се пренасочват към частни лица, а обществените услуги се влошават. В момента, в резултат на приватизацията на държавата, здравеопазването е изправено пред катастрофа. Процесът на затваряне на болници и липса на квалифицирани здравни работници вече се пренесе от малките населени места към областните центрове, а качеството на здравната грижа върви стремглаво надолу. Общественото образование за което отдавна се считаше, че е достигнало дъното, продължава да дълбае. Фундаменталните проблеми в системата причинени от пазарни реформи, като делегираните бюджети, които тормозят учители и ученици от години, днес излязоха и на повърхността с плачевните резултати от матурите, които са просто поредния симптом на тежката болест на общественото образование у нас. В същото време, един от стълбовете на правителствената политика – инфраструктурните проекти, се финансират масово чрез кредити, които скоро ще виснат на врата на и без това фалиралите общини и ще доведат до съчетание от влошаване на обществените услуги и тяхното драстично поскъпване.

Единствения изход от кризата, в която се намират обществените услуги е не само блокирането на либерализациите и дерегулациите предвидени в новия закон за концесиите, а цялостното обръщане на процеса на тяхната приватизация. Всички предстоящи концесии и приватизации трябва да бъдат блокирани, а настоящите такива трябва да бъдат преразгледани и при установяване на нарушения – анулирани. За да има положителен ефект въстановяването на общата собственост, то трябва да бъде съпроводено и от един процес на демократизация на тяхното управление. Защото не можем да поверим контрола на обществените услуги изцяло в ръцете на държавата. Все пак тя е представлявана от същите хора, които веднъж вече ги разпродадоха на бизнеса и които са водени от стремежа към лично обогатяване, точно както предприемачите. Тези, които имат интерес обществените услуги да са на високо ниво, тези които имат интерес от запазване и разширяване на публичната собственост, това сме всички ние, гражданите, които ползваме общественото здравеопазване и образование (защото, за разлика от бизнесмени и политици не можем да си позволим да изпратим децата си да учат в Швейцария и да се лекуват в Германия) , както и работниците в държавните предприятия, които искаме да запазим работните си места. Ние сме пряко заинтересовани от качеството на публичните услуги и ние сме единствените, които могат да оказват ефективен контрол върху тяхната експлоатация в обществена полза.

В заключение, припомняме, че през март тази година правителството одобри процедурата за отдаване на концесия на летището в Пловдив, а в момента предстои и отдаване на концесия на летище София. Двете концесии са подготвени по действащия закон със срок за отдаване от 35 години, но няма да има проблем те да бъдат удължени до 99 години с приемането на новия Закон за концесиите.