Турската армия заедно с джихадистката измет, наречена Свободна сирийска армия (FSA), нахлу в областите на Рожава и продължава да навлиза в територията, която преди това беше освободена от Ислямска Държава.
Турция подкрепя бунтовниците от FSA, така наречената Свободна Сирийска Армия, батальоните на Нурейдин Ал-Зенки, Файлак ал-Шам (Легионът Шам), Бригади на „Султан Мурад” и Джабхат Фатех ал-Шам (с предишно име Ал Нусра) – всички те са салафистки/ ислямистки групи, отговорни за безброй зверства и погазване на човешките права. Те вече заявиха, че ще маршируват върху Манбидж, който ликува наскоро, след като бе освободен от водените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF). Образите на жени, които пушат цигари и премахват наложените им ниджаби и на мъже, които бръснат брадите си, са все още пресни в паметта.
След като Джараблус беше превзет от Ислямска държава без нито един изстрел, турската армия започна въздушни удари и артилерийски обстрел над цивилни райони, убивайки най-малко 45 души в две села на юг от града. Десетки местни бойци от Военния съвет на Джараблус, свързани със SDF, са били взети в плен и измъчвани пред камери; повечето от тях араби.
С най-новия си военен набег, Турция, която се мъчи да прикрие своята регионална война срещу кюрдите, използвайки Ислямска държава като претекст, се опитва да предотврати обединението на трите кантона на Рожава. Освен това, прави опит и да засили силите на сунитското Мюсюлманско братство, което е в идеологическо съответствие с турското правителство на „Партията на справедливостта и развитието“. Чрез тези действия Ердоган се надява да съживи неоосманистките си стремежи за намеса в бъдещето на Сирия и по-дългосрочно влияние в Близкия изток и Северна Африка.
Залогът, който могат да спечелят кюрдите, е възможността за прогресивна, светска и демократична политическа насока и система в региона. Това е, което представлява Рожава и това е причината сирийският режим, Иран, Русия и САЩ да се договорят за инвазията на Турция. Съществуването на Рожава в тази връзка е заплаха както за статуквото и интересите на всички национални държави и
правителства в Близкия изток, така и за тези, които ограбват Региона. Като алтернативен модел на управление, Рожава е доказала, че хора от различни етноси и религиозни групи могат да се самоорганизират на местно ниво, да живеят, да произвеждат и да се борят заедно без централизирана държава, дори и в условията на религиозна война. Единството между кюрди, араби и тюркмени срещу инвазията на Турция е доказателство за това.
Поради тази причина разширяването на Рожава и обединението на трите кантона – Джизре, Кобане и Африн – се предотвратява от всички сили, участващи в сирийската гражданска война. Затова обединението на Рожава не може да бъде разглеждано в същата светлина както инвазията на Турция, която завзема територии, подкрепяна от джихадистки групи, или от режима на Асад. Тези две политически системи – ислямизъм и баасизъм – няма да дадат нищо на хората по отношение на хуманност, прогресивност и демокрация на участието. Всъщност, те дори не са го и твърдели.
Въпреки, че Рожава със своята анти-националистическа реторика вече е отхвърлила обвиненията от някои среди, че кюрдите се опитват да завземат арабски земи, то също трябва да се отбележи, че зоната между Кобане и Африн, която е под атака от страна на Турция и джихадистите от FSA, беше системно арабизирана от сирийския режим през 70-те години на 20 век. Дори ако това не беше така, кюрдите като отделна група, живеещи на земи, разположени в Турция, Иран, Ирак и Сирия, все още имат право на самоопределение и международно признание. Ако това се оспори, би означавало, че държавите, изброени по-горе, които имат голямо кюрдско население, чийто права са отричани в продължение на десетилетия, трябва да се считат за нелегитимни от момента, в който го обявят.
Накратко, Рожава се превърна в светлина, във фар на надеждата за всички прогресивни хора по света; срещу неравенството, деспотичните режими и системите на йерархия и патриархат. Рожава вдигна флага на човечеството срещу варварството. Ето защо революцията в Рожава трябва да се защити от турската и джихадистка агресия още веднъж. Отново революционери, демократи, феминистки, секуларисти и всички прогресивни сили трябва да се обединят, както направиха в Кобане, за да може революцията в Рожава да победи отново.
Автор: Мемед Аксой
Източник: kurdishquestion.com