През последните две десетилетия, обществото ни, на няколко мощни скока се озова в центъра на ултра-модерността. Бъдещето е днес. Интернет, социалните мрежи, роботронната революция доведоха учени и анализатори до общия консенсус, че живеем в ерата на информационните технологии. Съвременните технологии в производството, позволяват разгръщането на огромни мощности способни да задоволят не само базовите, но и по-комплексни нужди на цялото човечество, като развитието на този капацитет изпреварва прираста на населението. Въпреки това, човечеството е далеч от изпълнението на тази цел. Нещо повече, такава политическа цел изобщо не съществува в обществения дискурс, като тя е изместена от неолиберални идеологически постановки, като „осигуряване на растеж“ и „финансова стабилност“.

Това положение е още по-ярко изразено в най-бурно развиващата се икономическа сфера – тази на информационните технологии. Днес имаме технологията да произвеждаме и възпроизвеждаме информация в количества клонящи към безкрайност на цена клоняща към нула, което прави информацията на практика изоблна. Такава информация са например музикални и видео файлове, снимки, но и научни материали, схеми, изследвания, ноу-хау. Въпреки това, достъпът до тази информация е ограничен, информационните ресурси се поддържат в състояние на изкуствена оскъдица и се продават на свободния пазар срещу заплащане. Те са превърнати в стока. Защо не можем да се възползваме от модерните технологии, които ни осигуряват информационно изобилие, за да осъществим хуманни цели като свободен достъп до информация за всички?  Причината се крие в политическите и икономическите институции на капитализма, които наследихме от 18 век и които днес представляват огромно препядствие пред използването на освобождаващата сила на технологията.

Капитализмът намира своите корени в търговския капитал и банковото дело, обособява се в условията на робството и колониализма през 16-ти и 17-ти век и се утвърждава като доминираща икономическа система в Европа през 18-ти. От тогава, започва неговата експанзия, като днес той е универсално разпространен и по този начин представлява първата в историята на човечеството тотална система обхващаща всички общества в широчина и в дълбочина.

Със своето бурно развитие, информационните технологии влизат в пряк сблъсък с институциите на капитализма. Подчинен на закона на печалбата и организиран около презумпцията за оскъдност, капитализмът не може да се справи с огромния поток и свободното разпространение на информация. За да може да се сложи етикет на информацията, за да се превърне тя в стока, нейното разпространение трябва да бъде изкуствено ограничено. Това противоречие дава началото на най-новата институция на капитализма – интелектуалната собственост, която представлява особен случай на частна собственост, който се отнася до творения на човешкия ум, върху които, определени по закон собственици получават монопол.^[1

Монополът върху информацията, гарантиран от институцията на интелектуалната собственост, дава необходимата база за създаването на изкуствена оскъдица и ограничаване на свободното разпространение на информацията. Тази изкуствена оскъдица в съчетание с бурното развитие на информационните технологии осигурява на частните собственици на информация огромни печалби  и позволява обособяването на информационни монополисти, като Disney, ViaCom. Warner, NBC и т.н.. Съпротивата също монополизирането на информацията е яростна, особено през 90-те, когато е бума на движението за свободен софтуер и свободен обмен на информация.  Тази народна съпротива, от долу, успя да обедини стотици хиляди хора от цял свят, които създаваха (и продължават да създават) свободен софтуер, като LINUX, и да опитват да разбият оковите на изкуствената оскъдица на капитализма чрез стотици торент тракери и други инструменти за свободен обмен на информация.

За съжаление, отговорът на едрия бизнес и подчинените му правителства в световен мащаб е не по-малко яростен. Държавата за пореден път се включва като яростен защитник на корпорациите, като използва насилие за да наложи изкуствената информационна оскъдица от която те изсмукват своята печалба. В много страни е прието авторитарно законодателство предвиждащо жестока саморазправа с нарушителите на правото на печалба на корпорациите и стотици активисти и борци за свободен обмен на информация са хвърлени в затвора с тежки присъди. След години на репресии, днес свободния обмен на информация е силно ограничен. Тази тенденция се задълбочава още повече и с новата концепция, развивана от информационните монополисти, за предоставяне на „информацията като услуга“. Този принцип може да се види нагледно в приложения като iTunes и Spotify, при които, заплащайки за даден информационен продукт, вие не го получавате физически (например като mp3 файл на вашият хард диск) а получавате само правото да го консумирате чрез предоставения от собственика му интерфейс. По този начин, цялата информация никога не напуска облачните структури на компанията и вие нямате достъп до файла с информацията, която купувате.

Разпространението на този тип търговия с информация ще сложи край на торент тракерите и свободното разпространение на информация и ще гарантира пълния монопол на частните собственици над информационните продукти. Осигурявайки си пълен монопол, компаниите вече могат да ограничават информационните потоци както икономически – чрез цената, която прави достъпа до информация привилегия за заможните и ограничава достъпа на хората, които не могат да си я позволят (които ако вземем предвид съвременните неравенства са мнозинството от населението), така и политически – като чрез абсолютното си право гарантирано им като частни собственици, те могат да селектират определени масиви с информация или да ограничават достъпа до такава за определени социални, политически или етнически групи.

Частния монопол има подобен пагубен ефект и върху редица други сфери, като например фармацевтичната индустрия. където интелектуалната собственост и изкуствено генерираната оскъдица  ограничават достъпа до животоспасяващи лекарства за милиони хора.

Затова, днес борбата за свободен обмен на информация е преди всичко борба срещу капитализма и държавата. Ако искаме да запазим свободата си и да я увеличим чрез новите технологии и възможностите, които те ни предоставят, ние трябва да скъсаме с идеята за оскъдицата, наследена от капитализма от 18 век, както и с неговите ограничаващи институции, като различните форми на частна собственост и държавната репресия използвана за тяхното прилагане.