Началото на изборния сезон наближава, като след месеци на вътрешнопартийни и междупартийни споразумения и пазарлъци, един от кандидатите вече е обявен официално – този на така наречената „левица“ – ген. Румен Радев. Тази кандидатура, както и опорните точки на кампанията, които бяха оповестени от столетницата, заедно с нея, затвърждават още веднъж очакваната атмосфера на предстоящите избори – френетично противопоставяне, на ниво подлога, между русофили и евро-атлантици, както и патриотично-ксенофобска надпревара за гласовете на изпадналите в истерия от бежанската криза гласоподаватели.
Мобилизацията на Радев за острие на БСП на тези избори, показва също, че въпреки сгромолясването й в национален мащаб, червената камора все още има козове в ръкава и достатъчно пари и влияние за да ги привлече за своята кауза. Ген. Радев е изключително подходящ, като кандидат за предстоящите избори, тъй като се вписва идеално в истеричната обстановка на геополитическо и етно-религиозно противопоставяне, и двете извикващи образа на „военен с твърда ръка“ в мозъците на електората.
В предизборната платформа на кандидата на БСП се промъква и традиционната точка „изграждане на социална държава“, поставена като реверанс към левия електорат, част от който все още живее със заблудата, че БСП е лява партия. Не смятаме да коментираме абсурдността на присъствието на тази точка в платформата на партия ръководена от милионери и „градяща социална държава“ с въвеждането на плосък данък, приватизации и дерегулации.
В същото време, БСП е изправена пред сложната задача да комбинира анти-натовска и русофилска реторика, която е единствения им шанс за припечелване на гласове, с факта, че партията се разполага изключително удобно в рамките на настоящото икономическо и геополитическо статукво, насред което, партийните функционери станаха милионери. Така че очакванията от ген. Радев са да громи НАТО със същата сила, с която гради социална държава.
Въпреки това, трудно можем да говорим за нещо повече от балотаж, срещу който и да е кандидат на ГЕРБ и тъмно сините му придатъци. Десния кандидат очаквано ще бъде представен за „обединителна фигура“ на върлия евроатлантизъм и площадния антикомунизъм, а нивото на дебата ще бъде сведено до критичните нива от 2003 когато ястреби на НАТО като Соломон Паси владееха публичното пространство. Но преди това, естествено, ще трябва да преминем заедно с Бойко и Радан през едно емоционално пътешествие в търсене на отговор на екзистенциалния въпрос – кой е по-по-най-евроатлантически настроен сред дясното многообразие. Медиите ще се погрижат да не ни се размине.