Темата за генетично модифицираните организми (ГМО) се превърна в неизменна част от обществените дебати свързани със съвременните екологични и социални борби. Достиженията в областта на генното инженерство поставиха на дневен ред редица морални и етични въпроси, несъществували допреди десетина години. Част от тях са свързани с правото на патент върху различни форми на живот, упражнявано от няколко частни хегемона в бранша, като Монсанто, Дюпон и Сингента. Тяхната експанзивна корпоративна политика предизвика масово недоволство и глобална съпротива срещу корпоративния монопол и опита за патентоване и комерсиализация на естественото възпроизводство на растителния свят. Друг притеснителен аспект от тяхната политика представлява стремежа на монополистите да лансират на пазара продукти, които не са преминали през необходимите тестове и имат непредвидими ефекти върху здравето на потребителите. От десетилетия, въпросните компании водят открита война срещу всеки опит за тяхната регулация и прилагането на каквито и да било екоголигични и здравни стандарти спрямо техните продукти. На масовите протести и критиките на учени от цял свят срещу техните методи, корпоративните гиганти отвръщат с контра-кампании и контра-наука, като за тази цел, всяка година те наливат милиони долари за финансиране на институти, тинк-танкове и отделни учени.
Тази корпоративна наука е призована да „громи“ изследванията в областта на генно-модифицираните организми, да лансира идеята за тяхната безвредност за хората, като в крайна сметка, изследванията на платените от корпорациите учени да послужат като „експертно“ оправдание за прокарване на лобистки закони, които отменят екологичните и здравни регулации, съществуващи в повечето държави, за да могат продуктите на въпросните корпорации да се разпространяват свободно и безконтролно.

Едно подобно изследване в момента циркулира из българските медии. То се разпространява под недвусмисленото заглавие „Доклад: генетично модифицираните растения са безопасни за консумация“ като за негов автор се сочи организация на име „Национални академии на науките, инженерството и медицината на САЩ“. Кратка справка в интернет ни разкрива, че зад това гръмко име се крие обикновенна частна НПО , която се е кръстила по този начин за да звучи по-авторитетно. Малко по-сериозна справка пък ни разкрива, че поне 11 от 19-те „експерти“ участващи във въпросното изследване работят или са работили за Монсанто. Този очевиден конфликт на интереси би трябвало да е достатъчен, най-малкото да подложим под съмнение обективността на подобно изследване. А тези, които въпреки това биха го взели насериозно, могат да се запознаят и с достъпната в мрежата критика на самото съдържание на изследването, което, както може да се очаква, е пълно със спекулации, прикриване на съществуващи изследвания и тенденциозно представяне на информацията целящо промотиране на корпоративната политика зад маската на научност и експертиза. Въпреки това, българските медии охотно и безкритично разпространяват въпросното изследване след първоначалното му лансиране от списание „Българска Наука“.

Контра-наука и контра-активизъм

Въпреки, че лобистките групи прокарващи корпоративните интереси относно разпространението на ГМО в България като цяло действат на високо ниво, както например може да стане ясно от публикуваните от уикилийкс грами още през 2011г, този тип лобзъм не само не разрешава, но и задълбочава проблема на корпорациите с гражданската съпротива „от долу“. За да й противодействат, корпоративните лобита използват същата тактика, която използват срещу науката. Така, срещу активизма, те създават контра-активизъм целящ да симулира гражданско одобрение за корпоративните политики в страната. За целта, те използват идеологически групички като комсомолците от Българско Либертарианско Общество (БЛО), които и без това са свързани с големите играчи в света на корпоративния активизъм и разпространението на контра-наука – тинк-танкове и институти, като институтът „Като“, използвайки тяхното „ноу-хау“ за да лобират срещу различни екологични или социални граждански инициативи. Въоръжени с контра-науката, спонсорирана от корпорациите, и „ноу-хау“-то на институтите спонсорирани от същите тези корпорации, младежите от БЛО се впускат в контра-активизъм, както в социалните мрежи, така и извън тях. За целта, те използват тактиката на своите ментори, като се опитват да облекат идеологическата си пропаганда и корпоративния лобизъм в мантията на обективна научност.

Те създават няколко фейсбук групи и страници претендиращи за научност и критичен поглед върху разнообразни обществени проблеми. Сред тях са групите „Критична Мисъл“ и „Атеисти“ администрирани от Любен Ласкин (активист на БЛО), които привличат членове чрез претенциите си за обективност и любов към науката или както пише в описанието на групата(Критична Мисъл), тя е за „тези, които искат да се доближат максимално до истината, разчитайки на логика и доказателства.“ Само че логиката лансирана от групата е пазарната логика, а като доказателства се подхвърлят разработки на съответната контра-наука. Корпоративния консенсус в групата се гради с участието на най-активната част от коментиращите, повечето от които, също членове на БЛО и други дясно-консервативни организации ангажирани с разпространение на корпоративната идеология и пропаганда.

Друг жалък опит за лансиране на корпоративна пропаганда скрита зад псевдо-научност представлява сайтчето 6nine разработено от студента по микробиология Йордан Стефанов. Там, младежът яростно атакува всякакви екологични каузи, като ги громи „по научному“ използвайки същата пропагандна контра-наука и опорни точки копирани от западния корпоративен псевдо-активизъм. Същия младеж поддържа и страничките „Наука и критично мислене“ и „Български Атеисти“ , напълно идентични като замисъл, съдържание и дори като заглавия на страничките на Ласкин, което говори за пълната липса на креативност у платените активистчета, въпреки очевидното им старание да се докажат като полезни инструменти за разпространението на корпоративната пропаганда у нас.

На снимката по-долу пък виждаме същия хилав младеж да говори пред скромна аудитория на събитие организирано съвместно с БЛО, посветено на последните „научни открития“ на платените от ГМО индустрията учени и институти.

Защо комсомолци?

Освен слаботокови пубери търсещи лесна реализация, в редиците на Българско Либертарианско Общество намираме и известни подлоги, като Владо Каролев, който се води и нещо като духовен водач на кръжока. Доносник от Държавна Сигурност, преживяващ „катарзис“ при всяка смяна на посоката на политическия вятър, съчетаващ агентурното си минало с креслив антикомунизъм, жалка слуга на олигарси като Цеко Минев, както и на всеки, който е готов да плати скромната цена на политическия му активизъм,  Каролев действително представлява обединителна фигура на всичко продажно, жалко и мръсно в политическия живот на България, въпреки огромната конкуренция в тази област. Възхитени от политическата гъвкавост и способността му да се продава на политическия пазар, насърчени и от бума на търговията със съвест развихрила се в България,  комсомолците от БЛО смело вървят по стъпките на своя лидер. Кампаниите на активистите на БЛО в защита на ГМО индустрията достойно се нареждат до лобистки бисери, като „зеления активизъм“ на Каролев, който създаде една сурия нпо-та, граждански организации, фейсбук странички и групички, които да симулират гражданска подкрепа за бизнес плановете на Цеко Минев. Върха на „зеления активизъм“ на слугите на Цеко пък беше подписката на спортистите в която се включиха десетки известни български спортисти и треньори, до един на хранилка при мастития олигарх. Една кампания, поразително идентична със скорошната офанзива на гмо индустрията, която плати на повече от 100 известни учени да подпишат обръщение в защита на техния бизнес.

Във времената на класическия комсомол, когато Каролев се кълнеше във вярност на марксистко-ленинисткия идеал със същия ентусиазъм, с който днес се кълне в цеко-миневския и пазарния, сервилността и слугинажа осигуряваха „светло бъдеще“ за най-безгръбначните и верни на властта младежи. Днес, по същия начин, организирането на „ивенти“, „хапънинги“ и хаштаг кампании в подкрепа на едрия бизнес и политическата върхушка, осигуряват грантове, стипендии и службички на младежите приемащи да служат на силните на деня, проповядвайки пазарен фундаментализъм и радикален капитализъм. По тази причина, корпоративната младеж от Българско Либертарианско Общество заслужено получава титлата „новите комсомолци“. Да живей!