На 10 март 1945г, в Княжево до София е свикана национална конференция на ФАКБ, която да приеме проект на програма за Организацията. Подготовката и самата конференция преминават нелегално, но откриването ѝ е обявено публично. Изминали са точно шест месеца от деветосептемврийския преврат. Български анархисти – активни участници в антифашистката съпротива – се връщат от затвори и концлагери, от емиграция, от нелегалност. Оцелелите от репресиите са разпръснати из градове и села. Още докъм средата на септември установяват връзки помежду си. В по-големите центрове се свикват срещи, а до края на месеца – местни конференции (в Радомир, Казанлък, Пловдив, Килифарево и другаде), на които всички участници изразяват нетърпение, готовност, воля за активна дейност. Определена е дата за общонационална конференция за възобновяване на ФАКБ (Федерацията на анархокомунистите в България), както и за обединяването с ФАКБ (анархо-синдикалистите). В София започва да излиза вестник „Работническа мисъл“.
Още на второто изказване на конференцията нахлува въоръжена милиция. Всички делегати са закарани под конвой в милиционерския участък в Княжево. Остават там, докато пристигнат затворнически камиони, които ги стоварват в Дома на слепите, превърнат отскоро във временен следствен затвор. Това е началото на болшевишкия погром срещу безвластническото движение в България, който продължава и през следващите десетилетия.
На партията е ясно, че ако ви дадем свобода на агитация и пропаганда, вие ще станете сила, с която никога не можем да се справим. Това определя отношението към вас – откровено споделя пред лагеристите-анархисти Руси Христозов, най-големият милиционерски началник в България по това време.
На партиен пленум Цола Драгойчева заявява: „Ако дадем на анархистите свобода на организация, пропаганда и печат, всички наши революционни кадри ще отидат при тях.“
Все пак другарите успяват да публикуват Платформата на ФАКБ в Работническа мисъл през 1945 г. Нейното съдържание далеч не е само исторически документ. То е свидетелство както за времето, така и за неостаряващите идеи на анархизма. Нещо повече – и затова я публикуваме – тя е добра основа за дискусия върху това какво се е променило и какво – не през изминалите 70 години.
Платформа на Федерация на анархистите – комунисти в България (ФАКБ) – 1945г.
ОСНОВИ
Ние отричаме днешната социална система на държавност, капитализъм и централизъм, защото се основава върху властта, която е в противоречие с инициативите и свободата на народа. Всяка власт означава политически, икономически или духовни привилегии. В икономическо отношение тя е представена от частната собственост, в политическо – от държавата и в духовно – от религията.
Тези три форми на властта са взаимно обвързани, ако някоя от тях бъде съхранена, тя ще възстанови другите. Затова ние отхвърляме самият принцип на властта. Ние сме привърженици на премахването на частната собственост, на държавата и на религията и сме за пълното ликвидиране на всички форми и институции на принуда и на насилие.
Ние отхвърляме всяко учение и всяко социално, политическо и икономическо движение, целящо поддръжката на държавата, частната собственост и църквата, на принудата и на насилието в социалните отношения.
Ние отхвърляме фашизма, който е един исторически опит за възстановяване на абсолютизма, самодържавието и могъществото на политическата форма на властта с цел да бъде защитено икономическото и духовно господство на привилегированите класи.
Ние отхвърляме политическата демокрация, защото тя не предвижда премахване на принципа на властта, води до дезориентация на масите, вмъквайки ги чрез измами и илюзии, в битки срещу собствените им интереси и ги корумпира, чрез упражняването на властта и поддържането на стремежа към господство.
В допълнение, политическата демокрация е напълно негодна да реши големите социални проблеми. Тя поддържа хаоса, противоречията и престъпленията, произтичащи от социалните основи на централизираната държава и капитализма.
Ние отричаме държавния социализъм, защото води до държавен капитализъм: до най-чудовищната форма на икономическа експлоатация и потисничество и до пълно премахване на обществените и индивидуални свободи.
Ние сме за анархо-комунизма или за свободния комунизъм, който ще замени частната собственост с пълната социализация на земята, фабриките, мините и на всички средства за производство и продукцията.
Държавата ще бъде заменена от федерацията на свободните общини, обединени на регионално, провинциално, национално и международно ниво. Църквата и религията ще бъдат заменени с един свободен индивидуален морал и един научен мироглед.
Изграждането на Aнархо-комунизма, за разлика от всички други социално-икономически и политически идеи и системи, се базира върху федерализма.
Новата социална организация, която ще замени държавата, ще бъде изградена и ще функционира от долу на горе. Всички жители на даден град, квартал или село ще формират местната свободна комуна, а всички местни свободни комуни ще се обединят в регионални, провинциални, национални и международни съюзи и федерации и в една световна социална обща конфедерация.
Новата обществена организация на производството ще се формира от една компактна мрежа на безброй местни селскостопански, занаятчииски, минни, промишлени, транспортни и т.н. предприятия, обединени в регионални, областни, национални и международни съюзи и производствени федерации, образуващи общата световна икономическа конфедерация.
Новата обществена разменно-разпределителна организация за снабдяване и потребление също ще бъде представена от една гъста и сложна мрежа от организации, съюзи и регионални, провинциални и национални федерации, групирани в една обща конфедерация за планиране, обмен и потребление според нуждите на всички жители на планетата.
По същия начин ще се организира всяка човешка социална дейност, транспорта, комуникациите, образованието, здравеопазването и т.н.
В такава система на организация на всички функции и на различните аспекти на социалния живот, няма да има място за каквато и да е власт на индивида над индивида и на експлоатацията на човек от човека.
Основният принцип на производство и разпределение при изграждането на тази нова социална система ще бъде: Всеки ще произвежда според своите сили и възможности и всеки ще получава според нуждите си.
ТАКТИКА
Реализирането на този социален идеал за равенство, солидарност и свобода може да бъде дело само на обединените работнически и селски маси, вдъхновени от идеите на анархо-комунизма и организирани в техните идейни, професионални, разменни и потребителски, културни и образователни групи.
Aнархо-комунизмът, отричайки държавата, отхвърля участието на работниците в административните институции и апарата на държавата, в парламента, както и във всякакви избори на органи на властта.
Анархизмът признава като единствено ефикасно средство за борба и защита, както на ежедневните интереси на трудещите се маси, така и за реализирането на крайния идеал за освобождение на човечеството, прякото действие на самите работници, практикувано от техните икономически организации и изразено в стачки, саботажи, бойкот, генерални стачки, бунтове и социална революция.
В резултат, анархизмът отхвърля всички форми на държавна организация и на партийни борби, считайки ги за стерилни и неефикасни, тъй като не отговарят на целите, непосредствените задачи и интересите на работниците от градове и села. Истинската сила на работниците е в икономиката и в техните икономически организации. Това е теренът, където капитализмът може да бъде миниран. Само тук може да има истинска класова борба.
ОРГАНИЗАЦИЯ
Това радикално социално преобразуване, което предвижда анархо-комунизмът, изисква организираното действие на всички сили, които са заинтересовани от решението на тази историческа задача.
Преди всичко е необходимо тези, които са привърженици на анархо-комунизма да се организират в една анархо-комунистическа идейна организация.
Задачите на тази организация са: разработване, разпространение и съдействие за реализацията на идеите на анархо-комунизма; изучаване на всички настоящи и жизненоважни въпроси от ежедневието на трудещите се маси и проблемите на социалната реконструкция; организиране на многоликата борба в защита на техния социален идеал и каузата на трудовия народ; участие в създаването на работнически производствени, професионални, разпределително-снабдителни и потребителски, културни, образователни и всички други видове групи, организации и съюзи, необходими за социалната реконструкция и за функционирането на новото общество; участие с оръжие в ръка във всяко революционно въстание; в подготовката и организацията му; използване на всякакви позитивни начини и средства за приближаване на социалната революция.
Анархо-комунистическите идейни организации са абсолютно необходими за подготовката и пълната реализация на анархо-комунизма по време на социалната революция и след нея.
Тези организации се формират по населени места и по квартали. Всяка местна или квартална организация избира секретар/ка, чиято работа е да бъде в контакт с секретарите на другите подобни местни или квартални организации. Всички такива организации в една област или град с голям брой жители образуват общата областна или градска организация. Всички местни организации се обединяват по региони и провинции в регионални и провинциални съюзи. Контактите между тези съюзи се осигуряват от съответните секретариати. Всички областни, регионални и провинциални съюзи на страната са обединени във Федерацията на анархо-комунистите от България. Тяхната дейност се координира от Федеративния секретариат на ФАКБ. Членовете на всеки секретариат са част от организацията по местопребиваване, а всяка тяхна инициатива минава задължително през общото й събрание и се явява като нейна организационна инициатива. Секретариатите са само органи за връзки и изпълнение, без никаква власт.
Членове на анархо-комунистическите идейни организации могат да бъдат само анархо-комунисти.
Вторият тип организации са тези на синдикатите, базирани също на федералния принцип. Те се изграждат по производствена или по професионална дейност и са обединени в производствени или професионални съюзи, образуващи общата федерация на синдикатите.
Тези организации, образувани с участието на анархо-комунисти, възприемат тактиката на преките действия и отхвърлят борбите на политическите партии, както и намесата на последните в работническите организации.
Техните задачи са: защита на непосредствените интереси на работническата класа, борби за подобряване на условията на труд, изучаване на проблемите на производството, контролът над него и идейната, техническа и организационна подготовка за радикалната социална реконструкция, както и задължението да организират и гарантират регулярността на промишленото производство.
Членове на тези организации могат да бъдат всички работници, които приемат тяхната структура, тактика и задачи.
Когато условията не позволяват образуването на такива организации, анархо-комунистите работници се присъединяват към други независими синдикални организации на работниците и там защитават своите концепции за преки и анти-партийни акции. Такава “независима” организация днес може да бъде ОРПС (Общоработническият професионален съюз).
Трети тип организация трябва да включва селяните. Това са професионални земеделски организации на местно ниво, създадени и обединени на регионален, провинциален и национален принцип в обща федерация, която, с федерацията на работническите синдикати образуват Националната конфедерация на труда.
Задачите на земеделските професионални организации са:
– Да защитават интересите на безимотните ратаи и малоимотните селяни; да организират земеделски производствени групи; да изучават селскостопанските производствени проблеми; да се подготвят за бъдещата социална реконструкция, в която те ще бъдат пионери на реорганизацията на селскостопанското производство, за да се осигури съществуванието на цялото население.
Професионалните селскостопански организации са изградени на основата на професията и отхвърлят всякаква борба на политически партии и тяхната намеса в организацията. Те прилагат тактиката на прякото действие, доколкото това е възможно в техните специфични условия, като могат да стигнат до отказ да се плащат данъци, да бойкотират държавата, производствени стачки и т.н.
Членове на тези организации могат да бъдат всички безимотни и малоимотни селскостопански производители, които са посветили усилията си или сами работят земята си и отдадената им под наем част от нея, без да използват труда на други наемни работници.
Когато условията за създаване на такива организации не съществуват, селяните анархо-комунисти могат да членуват в други професионални организации, с цел да прокарат в тях своето виждане за борба срещу партиите и тактиката на селското пряко действие. Такава организация може да бъде ОЗПС (Общият земеделски професионален съюз).
Четвърти вид организации са кооперациите. Анархо-комунистите участват във всички видове кооперации и внасят в тях дух на солидарност и взаимопомощ срещу партизанщината и бюрократизма. Днес земеделските производствени кооперации заслужават специално внимание, тъй като имат по-широк обхват и ще играят важна възпитателна и образователна роля за бъдещото изграждане на анархо-комунистическата социална система.
Друг тип организации са тези на младежите, на жените, въздържателните групи, есперанто и други културни организации, към които принадлежат всички симпатизанти на идеите и на идейната борба на анархо-комунистическите федерации и икономическите анархо-комунистически организации на трудещите се.
Връзката между всички споменати по-горе организации се основава на принципа на функциониране, който признава пълната свобода и независимост на членовете и организациите и изключва всяка външна намеса и всяко подчинение на една организация спрямо друга. Взаимната зависимост между различните видове организации се основава само на тяхната общност и идейно единство, на общата цел към която всички те се стремят.
Организационните решения в анархо-комунистическите организации се вземат с единодушие, а не чрез гласуване с мнозинство. Решението на мнозинството не е задължително за малцинството; Винаги се търси убеждаването. На практика, най-често малцинството се съгласява с решението на мнозинството, като си запазва правото да изрази, след практическата проверка, правилността на своята позиция. Благодарение на този принцип, широко прилаган в анархистическото движение, рядко се появяват разделяния, враждебност и вътрешни борби.
В икономическата масова и други организации решенията се вземат с мнозинство и са задължителни, защото само по този начин може да бъде осъществено единството, което е абсолютно задължително при тях. Но в някои случаи на дълбоки разногласия, малцинството може да бъде освободено от задължението да прилага общото решение, при условие че няма да пречи на изпълнението на това решение.
Всички споменати организации имат като обща задача подготовката в цялата страна на радикалната реконструкция. По време на социалната революция, те ще осъществяват, всеки в своята област, експроприацията и социализацията на средствата за производство и на всички блага.
НЕПОСРЕДСТВЕНИ ЗАДАЧИ (ПРОГРАМА МИНИМУМ)
В настоящия момента Федерацията на анархо-комунистите в България издига следните лозунги:
-Създаване на свободни местни Съвети и комитети на работниците и селяните, организирани и контролирани от народа, които се избират пряко, а не като представители на политическите партии. Тези съвети и комитети трябва да поемат изцяло или да контролират политическото управление на страната.
-Ролята на тези съвети и комитети се свежда до изразяване на исканията на трудовите маси и до координиране на усилията на всички за изграждането и функционирането на цялостната нова социална система. Обединени на местно, регионално и национално ниво, те ще представляват политическата сила, ума и волята на целия народ.
-Присъединяване на българските работници и селяни към МРА (Международна Работническа Асоциация) за защита на глобалните интереси на трудещите се и за възпрепятстване на една бъдеща война.
-Ясно и категорично отхвърляне на всякаква форма на класово сътрудничество. -Признаване правото на работниците да се борят и стачкуват свободно за защита на своите материални интереси и за подобряване на условията на труд и живот.
-Работнически контрол над производството и участие в печалбите.
-Намаляване на разликите в заплатите и възнагражденията между различните категории държавни служители и работници в частните компании, с тенденцията към създаване на семейна заплата.
-Освобождаване от данъчно облагане и принос към бюджета на работниците, на дребните служители, фермери и ниско платените от всички социални категории.
-За свободна и доброволна земеделска кооперация.
-За свободна и доброволна кооперация на малките занаятчийски предприятия.
-Постепенно преминаване към една цялостна кооперативна система за обмен, снабдяване и потребление на храни и други продукти от първа необходимост.
-За кооперативно развитие на вътрешната, външната търговия и общественото осигуряване.
-Увеличение на земеделските производствени цени до средно ниво и редуциране до същото ниво на цените на промишлените стоки, с оглед по-справедливото и равно възнаграждение за труда в градовете и селата.
– Работници и селяни от професионалните сдружения и организации за производство, обмяна и потребление – на борба срещу спекулациите и черния пазар, за огласяване и обществено порицание на всички спекуланти и трафиканти.
-За създаване и развитие на кооперативно, редовно и качествено търговско обслужване и внос от чужбина за бързото задоволяване на нуждите на населението от продукти от първа необходимост: дрехи, обувки и т.н.
-Финансова стабилизация на страната, опростяване на бюрократичния апарат с един бюджет, редуциращ всички излишни разходи, като тези за война и за други подобни цели, с реално не демагогско увеличение на националното производство.
-Пълна свобода на словото, на организирането, на събранията и на пресата за всички нефашистки организации. Отстраняване на всякакъв държавен и полицейски контрол, наследен от фашизоидния режим, над кооперациите, синдикатите и другите обществени организации.
В тази област, правителството трябва да изпълни своите обещания.
-Противопоставяне на всяка диктатура, независимо от името и цвета й.
-Премахване на смъртното наказание и на всички извънредни закони.
-Закриване на всички концентрационни и трудови лагери или наказателни форми на принудителен труд, прилагани като полицейска мярка.
-Борба с остатъците от фашизма и бдителност срещу всяка антинародна дейност, практикувана от която и да е политическа, професионална, производствена или идеологическа организация срещу работници и селяни.
-Групиране на всички работнически и демократични елементи в един егалитарен боен съюз за ефикасно противопоставяне срещу експанзията на реакцията.
-Заличаване на последиците от войната чрез труда на военнопрестъпниците.
-Пълно разформироване на армията, премахване на задължителната военна служба и милитаристичното образование на младите хора във и извън училищните центрове.
-Създаване на доброволна милиция, чийто първи набор ще бъде само от работници и селяни, контролирана от работническите и селски организации.
-Цялостно научно образование, широко достъпно за новите поколения и освободено от всякакво влияние на политическата класа, капитала и църквата.
– Безплатна медицинска помощ за целия народ.
– Помощи за населението под контрола на професионалните, производствените и идеологическите организации на работници и селяни.
-За външна политика на мир и сърдечно приятелство с всички народи, без каквото и да е расово или друго предпочитание.
-За хляб, свобода, мир и работа за всички работници и прогресивни слоеве на българския народ.
– За Национална федерация на общините (в България).
Да живее международната солидарност на работниците!
Да живее Анархо-комунизмът!
Федерация на анархистите – комунисти в България (ФАКБ)