Всички прогнози на десните политици се сбъднаха. Сълзите на Соломон Паси не бяха напразни. България не само се нареди сред най-прогресивните западни държави, но и преизпълнихме всички петилетки. България се превърна в символ на промяната и на прогреса в паневропейски мащаб. И тук не говорим за очевидните ни предимства, като това че сме най-старата нация в Европа (и света) и прочее неподлежащи на съмнение факти, а за по-прозаичните и все пак дълбоко значими съвременни реалности и достижения на българската държавност. Например всеизвестното и всепризнато първенство по икономическа стабилност.

Викат ни „отличници“. И действително, българските правителства успяха да прокарат такива смели реформи, като намаляване на социалните помощи, замразяване на заплати и пенсии и орязване на всевъзможни публични харчове в името на икономическата стабилност, и то без гордия български народ да протестира или да се оплаква. Той прие смело съдбата си на отличник и я изстрада стоически. Нещо с което не могат да се похвалят западните глезльовци с техните многохилядни протести и сблъсъци с полицията, които често принуждават смелото правителство решило да вкара страната в неолибералното бъдеще орязвайки социалните придобивки да даде заден ход. Двойкаджии!

България поставя стандартите в този нов вид политика. Бремето на финансовата криза от 2008 причинена от банкери и финансови спекуланти трябва да бъде понесено от работещите и бедните. Звучи логично нали? Ама май само у нас. Другите народи така и не успяха да схванат неолибералната лoгика и продължават да се бунтуват. И германци и французи и гърци и италианци и португалци и испанци, абе всички. Слаба икономическа култура имате другари!

Ами когато финансовата стабилност, заради която правителството ни караше да затягаме коланите и да ядем постни пици беше нарушена от нови милиардни кредити на същото това правителство? Кредити изтеглени в името на същата финансова стабилност заради която трябваше да затягаме коланите! Малцина са способни да прозрат дълбокия смисъл в тези процеси. Не и тъпите европейски народи с тяхното закостеняло мислене ограничено в рамките на овехтели понятия като „логика“, „справедливост“, „социална политика“… Двойкаджии! Само българинът явно е способен да вникне в историческата необходимост – децата и внуците му да изплащат кредитите на правителството и то въпреки затегнатия му колан в настоящето. Само той разбира логиката, че „сега ще търпим, но после и децата ни ще търпят, за да може да търпят и внуците“ и не протестира срещу гениалните политики на бизнеса и подчинената му държава.

Първенци сме и в сигурността. Това се дължи на ноу-хауто осигурено ни от съвременните рицари, като Джамбазки, които първи в Европа прозряха, че войната в Сирия и хуманитарната катастрофа в целия регион всъщност са юдейско-масонска диверсия, а бежанския поток – организирано военно нашествие. Дължи се и на Бойко който застана до Тервел (а може би и над) и успя да изгради великата телена оградка, в която се разбиха въоръжените милионни орди, и всичко това с цената само на няколко блажни обществени поръчки.

Но сякаш това не е достатъчно за българските първенци и отличници. Новия ден ни посреща с нови успехи – България е първата европейска страна, която подписа споразумение със САЩ за обмен на отпечатъци и ДНК профили, казват медиите. Пак сме първи.

Но за щастие, вече има сериозни индикации, че западна Европа започва да наваксва. Новият трудов закон приет от Франсоа Оланд въпреки милионните протести е стъпка в тази посока, наред с подобни закони прокарани в Германия (Hartz IV), Белгия (Peeters) и Италия (Jobs Act) . Той слага край на 35 часовата работна седмица на французите, както и на ред други „благинки“ за работниците, с което ги доближава с една крачка до българските си колеги, които са отличници в дисциплината „работи повече за по-малко пари“.  В Гърция, тройката кредитори с помощта на Сириза и подкрепата на дясната опозиция, успя да прокара неолиберално законодателство и да подложи страната на шокова терапия чрез приватизации, дерегулации и орязване на социални услуги … почти като у нас.

И все пак, докато в България все още корпоративния данък е най-нисък, образованието и здравеопазването най-скапани, а бедността най-голяма – европейците още ще ни дишат прахта. Но нека не бъдем сурови към европейските лидери. Както ни сочи примера с Оланд, те се опитват. Наистина опитват. Проблемът е в безпросветните маси, които продължават да се дърпат пред новото. Те още не са готови да приемат неолибералната действителност. Отказват да приемат края на историята и факта, че бъдеще за тях няма – децата им ще са по-бедни от тях, ще учат в по-кофти училища, ще бъдат лекувани в по-кофти болници и ще трябва да плащат повече за всичко това, като в същото време работят по-дълго за по-малко пари. Не ви ли харесва? Двойкаджии! Кога ще се присъедините към отбора на отличниците?