На 26 юли редиците на безвластническото движение напусна Весел Момчев Василев.

Сред ветераните анархисти той е известен като ИСТОРИКА на движението.

Роден през 1946 г. в Дебелец, Великотърновско – бунтовно градче, дало на анархизма Петър Мазнев-Даскала – прототип на Иван Кондарев от едноименния роман на Емилиян Станев – и още плеяда смели до безумие последователи на идеите на Прудон, Бакунин, Кропоткин и Малатеста.

Закърмен от детството си с анархизъм, Весел общува и попива от старите местни дейци истории за славни подвизи, смели акции, борба за социално равенство. По време на военната си служба в средата на седемдесетте години на миналия век е тежко ранен и остава за цял живот инвалид. След това нещастие в личен план посвещава живота си изцяло на изучаването на историята на анархизма в България.

Познавах го не от много време, само от няколко години. Срещахме се обикновено, когато минавах през Велико Търново. Отидох при него като при Учител, имахме обща мания – анархизмът и неговата история в България. Беше остър, прям, директен. Познавам до запетайка всички негови трудове. Преди него нямаше – няма и сега – човек, толкова детайлно навлязъл в тази тематика.

Весел ни завеща огромно по обем творчество, имал е възможност и е контактувал с много анархисти, особено близки са били отношенията му с легендарните Дончо Бълхов и Христо Колев – Големия. Проучванията му за анархистическите чети през 1923-1925 г., за анархистите емигранти, за анархистическия печат през годините и, разбира се, за движението в неговия роден Търновски край, за бунта срещу превратаджиите на Цанков и Килифаревската чета на Георги Попов и братя Бълхови са негов неръкотворен паметник.

По стечение на обстоятелствата бях около него в дните преди тази изненадала ме негова кончина. Да, беше отпаднал и вече не така остър, прям и директен, но очите му все така искряха, когато заговорех за някакви наши теми от историята на българския анархизъм.

Отиде си човек, анархист, бунтар. Отиде си Весел Момчев.

Поклон!

ФАБ