Профсъюзите днес са „на колене“. Не договарят, а просят от собственика защото той има избора да пренесе бизнеса в регион с ниска заплата. Това може да се промени, когато профсъюзът се противопостави и заяви – „ние също имаме избор!“.
– напусни!
Ние поемаме производството. Ние знаем как, защото вършим тази работа от 50 г. Ще кажем на нашите клиенти, че могат да купуват от нас или от твоята компания, която е в Шанхай. От компанията, която изостави страната. Изостави общността тук, работниците, града. Или от нас, вашите съграждани които поддържат инфраструктурата на този град, плащат таксите за училищата и болниците. В тази ситуация, вместо синдикалистите да ходят при местният политик заедно със собственика за да просят бонуси за работодателя, че да остане още някоя година, те ще отидат със заявлението:
– ние сме работниците тук.
Ние ще спасим тези работни места и обслужването на общността и таксите. Ти ще ни помогнеш със заем, за да извършим трансформацията от капиталистическо производство към работнически кооператив. Ще гарантираш изкупуването на 10-20% от нашето производство, ти си правителството. Ще ни осигуриш техническа помощ. Ако направиш това ти ще си големият политик, който спаси работните места и ще бъдеш преизбран. Ако не, това ще е последният ти пост защото ти ще си този, който помогна на компанията която напусна, който унищожи работните места, инфраструктурата, социалното осигуряване.
Така постигнахме не само спасяването на работните места но и създаването на нов сектор от националната икономика – работническите кооперативи.
Днешната представа за профсъюзното движение е „вие се грижите само за собствените си работници“. Не. Така те ще си възвърнат това, което на времето имаха. Ще са част от социалното движение. Ще бъдат отново водачите на промяната. И няма просто да работиш за някой профсъюз. Ти ще променяш обществото от доминирано от тоталитарно капиталистическо производство към солидарност и работнически кооперативи.