Преди два дни (30.08), международния медиен гигант публикува статия озаглавена – „Капитализмът и демокрацията: напрежението излиза наяве“ .

Файненшъл Таймс  (Financial times) открива топлата вода, а именно – глобалният капитализъм и демокрацията не са съвместими. Особено пък в съчетание със суверенитет.

Авторът на този анализ обаче говори за превръщането на демокрацията в плутокрация като за бъдеща вероятност, а тя е отдавнашен факт.

Най-очевидният пример са САЩ, чиито следващ президент по всяка вероятност ще е Хилъри Клинтън. Това ще означава, че над три десетилетия най-голямата световна икономика ще се контролира от представители на две семейства, плюс един удобен милионер от квотата за малцинства. Само си представете прехвърлянето на уж избираема президентска позиция да минаваше от баща към син или от съпруг към съпруга в която и да е друга страна – щяхме ли да го приемаме за нормално? Или демократично?

В статията като алтернатива на това се посочва връщане към авторитарните режими от 30-те, което според автора ще означава и повишен държавен контрол над икономиката.

Това също меко казано не е вярно – основна част от концепцията на десния авторитаризъм е корпоративизма. Точно едрият капитал изиграва ключова роля за издигането на власт на Хитлер, Мусолини и Франко. Точно десните диктатури в Южна Америка осигуриха първите лабораторни мишки за „пазарните“ експерименти на Мизес, Хайек, Фридман и останалите психопати от либертарианската секта.