Една грандиозна епоха си отива с пълна скорост, а дините, разрязани край пътя, сияят сладостно. Шапки долу пред находчивостта на продавача: впръскват се две капки урина в динята и тя узрява до пръсване, тая аленочервена диня мечта. Колко елегантно решение, заместило някогашното обстоятелствено и досадно мъчене. Колко ли са се мъчили предците при кръстоската на свине със стоножки, за да увеличат производството на свински джолан. Ами ти, Мичурин, герой на всяка трапеза, как ли си успял да изобретиш устойчив на ръждясване трактор? По прост, но хитър начин – като си го кръстосал с картоф…

… Векът се стапя, под езика лепне ивица горчив бонбон, мила Родино, стълба без стъпала, ти си земен рай, костите чакат проветрение под сминдуха, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край, купчина инжектирани с урина дини и хора, изпотени от отчаяние край пътя.

*   *   *

Илия Троянов е написал книгата на своя живот. Във „Власт и съпротива“ той разгръща една широка историческа панорама, която обхваща повече от половин век и показва с изключителна достоверност процесите, които протичат в България, както по време на тоталитаризма, така и по време на безкрайния преход към небитието.

Константин е анархист – боец на съпротивата. Още в училище привлича вниманието на Държавна сигурност и тя не го изпуска от поглед. Методи е офицер, опортюнист, кариерист, типичен представител на държавния апарат. Между тях започва конфликт, който ще продължи над половин век.

Романът „Власт и съпротива“ е богат на истински истории, които Илия Троянов е събрал както от архивите на Държавна сигурност, така и от интервюта с очевидци, които са преживели ужасите в тюрмите на болшевишката диктатура, следенето на Държавна сигурност и неравната борба между свободния човешки дух и смазващата сила на властта. В книгата със сигурност ще се разпознаят и някои от участниците в българския преход.

Безмилостен роман, който се осмелява да говори директно и рязко за един режим чрез гласовете на две радикално различни фигури, от двете страни на Историята. В този двуглас Троянов умело вплита и хладния разказ на автентични архивни документи на ДС, истински истории на минали през затворите хора и дори гласа на самите години (например „1953-та разказва“).

Ще бъде неточно да кажем, че става дума за близкото българско минало, защото това минало продължава да ни дави, то е пред очите ни, изскача от всеки ъгъл и страница. Романът знае и показва как то приижда и се сблъсква с настоящето през основната дилема – власт или съпротива, все така болезнена и днес.  Остро писане, гласове от карцера на българското премълчано.

Г. Г.