%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b0

18 век е белязан от стотици конфликти между капитала и работниците, повечето ескалиращи до пълномащабни сблъсъци граничещи с гражданска война. За 80-годишния период между 1760 и 1850 г. британската управляваща класа претърпя най-голямата атака срещу своята власт, организирана някога от работническата класа. Тук нямаме времето да разгледаме всички бунтове, за които историята разказва, но ще се спрем на няколко от тях, чрез които ще опитаме да уловим духа на времето.

Моряшката стачка в Ливърпул

seamens_revoltНапример стачката в Ливърпул през 1775г, когато моряците се надигат срещу търговците, които, възползвайки се от нарастващата безработица причинена от войната за независимост на САЩ, драстично намаляват заплатите на работниците с ⅓.  Моряците отговарят като прерязват мачтите на търговските кораби, за което 9  от тях са арестувани, но веднага след това затвора е обсаден от 3000 работници от пристанището, които освобождават колегите си, както и една жена, която е била арестувана за това че е съчувствала на стакчуващите. След това тълпата се отправя към Градската Управа (която е и търговска палата) и продължава с мирните протести и преговори. Търговците обявяват, че са съгласни да върнат заплащането на пристанищните работници на старите му нива. Но вместо това, още същия следобед, те въоръжават банда от платени наемници, които атакуват невъоръжената тълпа работници и убиват 7 от тях. Моряците от своя страна се връщат на пристанището, превземат корабите, насочват оръдията към Градската Управа и започват да я обстрелват, като в крайна сметка са убити 4-ма магистрати и търговци. Стачката е овладяна едва след като търговците викат на помощ военните, кавалерията нахлува в града и смазва работниците.

Стачката на шотландските тъкачи

През 1787 в Шотландия, тъкачите превземат покрайнините на Глазгоу като част от организирана стачка срещу 25%-тното намаление на заплатите им. Те започват да вадят стоката от складовете и да палят с нея огромни огньове по централните улици. Магистратите и полицаите са прогонени. Тогава е изпратен отряд от 39-ти полк, който открива огън по стачкуващите и убива 6-ма от тях. Ранените са много повече. До края на следващия ден, стачката е окончателно смазана от военните.

Малко контекст

Тези, и последващите събития, за които ще говорим се случват в контекста на епохата на нерегулирания капитализъм, така наречения “laissez faire”, за който са характерни нерегламентирания работен ден (достигащ до 14, а понякога и до 16 часа), масовата експлоатация на детски труд, както и редуващите се кризи на свръхпроизводство оставящи стотици хиляди работници в прегръдката на глада за месеци.

turn-of-the-century-child-workers

Собствениците на фабрики, правителството (което по това време е избирано от едва 3% от възрастното население – по-точно, от мъжете едри собственици), както и медиите са враждебно настроени към всяко обединение на работниците с цел да защитават правата си.

Още през 1795, премиерът Пит въвежда Закон, който забранява публичните събирания на хора. През 1799, са приети Комбинираните Актове които обявяват синдикалните сдружения за незаконни.

Интересен е приетия през 1797 закон, който прави полагането на клетва незаконно. Правителството отдава голямо значение на тази част от законодателството тъй като полагането на клетви е в основата на успешната организация на работниците, която гарантира секретност, както и солидарност. Не само че древните гилдии, а по-късно и синдикатите се организират чрез поемането на клетви, но това правят и другите организации на работниците, като политическите клубове и революционните конспирации. Чрез забраната на клетвите, правителството се надява да сложи край на методите, по които нелегалните организации на работническата класа са работели в продължение на стотици години.

Гладните бунтове

Повечето историци отбелязват протестите на работническата класа срещу покачващите се цени на храните в края на 18 век като „гладни бунтове“.  Масовите безредици и насилствени действия в този период до голяма степен се тълкуват като непланирани, дезорганизирани, отчаяни безредици. В действителност, много от така наречените „безредици“ са всъщност добре планирани и координирани. Синдикалните обединения са инструмент на работниците в тези организирани кампании, с който работниците съзнателно планират директни действия насочени към понижаване на цените на хранителните продукти. Въпреки отчаянието на работниците поради липсата на достойни условия за живот и ограничения достъп до храна, те са далеч от объркани и отчаяни поданици. Един ранен пример за реалния размер на планираната съпротива намираме в писмо на кмета на Ливърпул, който пише до министъра на вътрешните работи през 1772 г., в което твърди, че “на заседание на дърводелците в града, калфите планират „бунт“.
В действителност, много от „гладните бунтове“ от края на 18 век са били внимателно планирани. По долината на Темза през 1766, например, села и градове са патрулирани от големи групи работници, които наричат себе си „нередовните“ (Irregulars), и които налагат на спекулиращите търговци понижение на цените на храните. Друг пример за такъв тип организация намираме в Халифакс, през 1783 г., когато работници маршируват в града, строени в редове по двойки и принуждават търговците да продават овес и пшеница на фиксирани цени. Това са само малко от примерите за една широко мащабна организирана съпротива на работническата класа от този период Само през 1795г работници организират координирани директни действия в Карлайл, Нотингам, Нюкасъл, Корнуол и Лондон.

 rebecca-riots

През декември 1800 г., магистратите в Шефилд, издават прокламация срещу “тайните срещи посещавани от много хора”,  които се провеждат в полетата през нощта. Правителствени шпиони съобщават, че „съществува системна организация извършвана чрез тайни комитети, която подготвя въоръжени въстания”. През март 1801 г. тези страхове сред властта достигат в Лийдс и Хъдърсфийлд, където магистратите докладват на правителството, че се страхуват от „въстание, което съзрява в ниските слоеве.“ Подобни тайни срещи в крайградските ниви са докладвани от правителствени шпиони и в Йоркшир, Бирмингам, Лондон и Бристол.

В запазени исторически документи от една от многобройните тайни организации, наречена “Приятели на Свободата”, намираща се в Халифакс откриваме информация за приемането на членове и тяхното “заклеване’ със следния текст :

1. Имате ли желание за тотална промяна на системата?

2. Готови ли сте да рискувате себе си в борбата за свобода за идните поколения?

3. Готови ли сте да направите всичко по силите си за да внесете дух на обич. братство и взаимопомощ сред “Приятелите на Свободата”?

През 1802 и 1803, до правителството достига информация за множество от тези конспиративни групи, като например един малък памфлет озаглавен „Адресиран до Обединените британци“, призоваващ да се обединят „в една верига от съпричастност“ всички онези, които искат да свалят потисниците на нацията”. До правителството достигат и множество данни за събиране на пики, дървени колове и други оръжия, които усърдно се трупат в тайни складове по градове и села в подготовката на народно въстание, както и за добре организирани народни сдружения, готови да насочат съпротивата срещу високите цени на храната в революционна посока.

Освен нелегалните директни действия и конспиративни революционни организации на работниците и селяните, в същия период действа и организирано движение борещо се за установяване на минимална заплата по конституционен път. Въпреки легалната цел, самите кампании на движението са криминализирани и репресирани от властта, а неговите организации си сътрудничат с нелегалните радикални групи. Борбата за минимална работна заплата достига своя пик през 1807 когато са организирани множество петиции, стачки и демонстрации. Правителството отговаря сурово и много от участниците са арестувани, а исканията отхвърлени. Провалът на движението за минимална заплата да спечели реформа чрез конституционни методи подтиква много хора от работническата класа да се насочат към прякото действие. Например, след провала на петициите, организационните комитети от Ланкашър изоставиха конституционната реформа и всички заедно се обърнаха към Лудитизма.

(Следва продължение)

*Статията е част от серията „История на синдикализма“

Предишна статия:

История на синдикализма: условия и предпоставки

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Warning: Use of undefined constant WSFL_TTL - assumed 'WSFL_TTL' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40

Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40