Ранните Общи съюзи

След бурните събития, свързани с въстанията на Лудитите и „гладните бунтове“,  идеята за работнически обединения еволюира и те се разрастват, заедно с разпространението на фабричните системи.

През 1817, въпреки че синдикатите са забранени, в Ланкашър е направен първия опит да се създаде общ съюз на работниците. Дотогава повечето работнически съюзи, следвайки традицията на старите гилдии, са обединени според занаят и по места. Въпреки че общия съюз не просъществува дълго, идеята за мащабно обединение продължава да се разпространява сред работниците.

След една неуспешна стачка на памучни работници в Ланкшир, те формират Големия Генерален Съюз на Оперативните Памучни Работници на Великобритания и Ирландия.  След конференция в Манчестър през 1829 г., е решено съюза да се превърне в общ съюз наречен Национална Асоциация за Защита на Труда. За кратко време той  печели 10,000 членове, обхващащи двадесет производствени сектора. Този общ съюз също е краткотраен и се разпада през 1832 г., след разгромена стачка организирана от него. През 1831 г. в Лондон е организиран Столичния Синдикат, в който се федерират редица работничекси обединения. Тази организация, въпреки че отново е сравнително краткотрайна, е от голямо значение, тъй като от нея произлизат Националния съюз на Работническата Класа, чрез който пък се сформира Лондонската асоциация на Труда, от която тръгва идеята за Национална харта.

С идването на 1830г, опитът да се формират общи съюзи започва да поема все по-голяма политическо-икономическа насоченост. Повлияни от филантропа Оуен и идеите на политическия икономист Рикардо, който твърди, че работниците са тези, които произвеждат богатството, работещите започват да се обръщат към идеята за замяна на капитализма с нова система, основана на кооперативна продукция с нестопанска цел. Идея, която е в пряка връзка с по-късното развитие на анархо-синдикализма

Гранд Национал

През 1830 е сформиран първия траен национален общ работчниески съюз наречен Гранд Национал, който бързо се разраства до половин милион души, включващ и несиндикализирани до този момент работници от земеделския сектор и жени.

Целта на Гранд Национала е пълно премахване на капитализма и системата на конкуренцията и заместването им с кооперативна система базирана на работнически контрол над производството. Към това се прибавят и други типично анархо-синдикалистки идеи и по-специално идеята за създаване на един голям синдикат, който обединява всички работници с цел контрол над промишлеността чрез пряко участие на работниците на основата на солидарността и взаимопомощта.

Правителството отговаря на това обединение между индустриалните и селскостопанските работници с тежки репресии. 19 мъже са обесени,  други 644 са затворени, а 481 депортирани.

Заедно с правителствените репресии, работодателите също разработват тактики, насочени към ограничаване на разрастващите се работнически обединения. Те започват да практикуват локаут (уволненение на всички работници от дадено предприятие наведнъж), както и да принуждават работниците да подписват документи, че няма да се обединяват помежду си. Изправени пред такава правителствена и капиталистическа репресия и поради липсата на средства, заради финансовата подкрепа, която работническия съюз оказва на многобройните стачки провеждани през този период, Гранд Националът започва да се раздробява и се срива около 1835г.

Чартистите

Идеята за общо обединение на работниците за преследване на общи цели намира свое продължение в Чартизма. Вдъхновени от Гранд Национала, работниците са допълнително радикализирани от въвеждането на новия Закон за Бедняците, според който работници, които са останали без работа заради съкращения или изместени от машините, трябва да бъдат въдворявани насилствено в трудови домове, където да работят без заплащане.

Въпреки че като цяло Чартизма е реформистко движение, борещо се за всеобщи изборни права и премахване на имуществения ценз, в него има голямо радикално крило с далеч по-революционни цели. Изключително влиятелен в движението е революционера Томас Спенс, който обявява, че земята и собствеността трябва да бъдат насилствено отнети от аристокрацията и върнати на хората. Той и неговите последователи разработват за първи път идеята за Генерална Стачка, в случая, като средство за оказване на натиск върху правителството за приемане на Хартата на чартистите.

Чартистите представят пред парламента първата си Харта подкрепена с 1 милион подписа през юли 1839. Всички техни искания са отхвълрени. След този неуспех, Чартистите приемат идеята за Генерална Стачка, която те наричат Голямата Ваканция – един месец, в който всички работници спират да работят за да принудят парламента да приеме реформите предложени в Хартата. Идеята за Голямата Ваканция е приета от общия конгрес на Чартистите и е насрочена дата за нейното провеждане. Въпреки това, с наближаването на набелязаната дата започват проблеми в движението, като голяма част от работниците настояват, че не са достатъчно добре подготвени за такъв голям сблъсък, и че преди това трябва да бъдат по-добре въоръжени в лицето на очакваните репресии. Накрая, 2 дни преди набелязания ден, конгресът на Чартистите отменя Голямата Ваканция. Въпреки отмяната, някои от по-радикалните работници провеждат демонстрации и влизат в сблъсъци с войниците, например при Нюпорт, където 24 миньори са убити от военните.

След провала на Голямата Ваканция и след още две опита Хартата да бъде внесена в парламента срещнали отказ, Чартисткото движение се разпада. Но идеята за Генерална Стачка ще се превърне в основен елемент на зараждащото се анархо-синдикалистко движение. Краят на чартисткото движение бележи и края на опитите за радикална промяна извършена от работниците чрез преки действия и създаване на работнически организации независими от английската държавата. След Чартизма, на острова все повече се разпространява идеята за електорална борба чрез представители на работниците в парламента, която в крайна сметка води до създаването на Работническата партия (Labour Party) от английските профсъюзи. Идеите за пряко действие, генерална стачка и борба независима от и срещу държавата обаче се пренасят с нова сила на континента.

(следва продължение)

*Статията е част от серията „История на синдикализма“

Предишна статия:

Кои са Лудитите?