В Париж, на 21-23 октомври бе проведена конференция на платформата „Транснационална Социална Стачка (ТСС)“, в която взеха участие и делегати от България представляващи организациите Автономен Работнически Синдикат, Солидарна България и списание dВерсия. На конференцията присъстваха представители на много европейски самоорганизирани (grass roots) синдикати, мрежи от колективи фокусирани върху организацията на прекарийните работници и работници-мигранти, анти-расистки мрежи, социални движения, както и работници от полските и германските складове на Amazon, Deliveroo (Англия) и други. Самата платформа, ТСС представлява един проект в развитие, възникнал в резултат от практическата солидарност по време на стачките в Amazon през изминалата година, както и в резултат на продължителната комуникация и колаборация между синдикатите и социалните движения по време на масовите бунтове срещу Loi Travail във Франция това лято (2016). Възникнал в отговор на нуждата от платформа, която да осигури комуникацията и организацията на многото социални борби в Европа, ТСС представлява едно общо пространство на конвергенция и организация, където социалните движения, перкарийните работници, мигрантите и индустриалните работници могат да се разпознаят и където различните условия на трудова несигурност могат да се срещнат, да разпознаят общите си проблеми, както и различията и да използват това знание като оръжие срещу неолибералния натиск на пан-европейско ниво.
ТСС се стреми да превъзмогне ограниченията на традиционните синдикални федерации и социални движения, които са фрагментирани както съсловно, така и според националните граници. Платформата разбива тези ограничения и създава един нов вид самоорганизация, който позволява на солидарността и общите действия да прескочат националните ограничения, както и различните трудови йерархии изградени между работниците от налагания от държавата режим на мобилност, който йерархизира работниците според техния статут и разрешително за работа. ТСС дава възможност за откриване на нови перспективи пред международната солидарност и създава пространство за общи действия на европейско ниво и отвъд него.
Транснационалната Социална Стачка не е един проект за бъдещето, а реалност, която се случва тук и сега и в която се включват все повече синдикати, социални движения и самоорганизирани работници. Затова и конференцията в Париж беше с явна практическа насоченост, въпреки че и теоритичните дискусии не отсъстваха впредвид новите политически хоризонти, които се разкриват пред нас в условията на атаката на транснационалния капитал и все по-организирания отговор на труда, който без съмнение трябва да бъде транснационален, социален и политически.
Ден 1-ви (21.10.2016)
Първият ден от конференцията започна около 18:00 следобед в Домът на Труда (Bourse De Travail) на площад Република. Тази първа конферентна сесия представляваше „кръгла маса“ на тема „От Франция до Европа“ в която основните изказвания бяха направени от Sud Solidaires (France), Coordination des Intermittents et Pr?caires (Франция), Nuit Debout (Франция), Workers’ Initiative (Полша) и Precarious Disconnections (Италия). Домакините от Sud разказаха за битките по време на масовата мобилизация срещу Loi Travail в цяла Франция и за безпрецедентното обединение, както между различните синдикати, така и между синдикатите и социалните движения като Будна Нощ (Nuit Debout). Особено впечатление прави факта, че по време на индустриалните директни действия по блокиране на различни инфраструктурни и енергийни обекти във Франция, към работниците се присъединиха различни студентски организации и участници в социални движения, които помогнаха за блокадите и отблъсването на полицейските репресии. Тази практическа солидарност между различните движения даде началото на един продължителен диалог между организациите, който в крайна сметка ги събра зедно в общи проекти като ТСС.
Анархо-синдикалистите от Worker’s Initiative споделиха своя опит в организирането на работниците в складовете на Амазон.
Представител на Coordination des Intermittents et Pr?caires разказа за самоорганизираните стачки на артистите във Франция, които блокираха провеждането на един от най-големите фестивали и постигнаха частичен успех. Всички тези истории за различни борби в различни сектори бяха разгледани в контекста на всеобщата прекаризация на труда и трудностите, които традиционния синдикализъм среща в организирането на прекарийните работници. Въпреки тези трудности, борбите от последната година във Франция и извън нея, ни дават пример за успешните тактики на самоорганизираните синдикати, които успяват не само да организират прекарийните работници и да им помогнат да проведат стачки и други преки действия, но и да разрушат изкуствените бариери между „нередовни“ и „редовни“ работници, независимо дали говорим за прекарийни работници наети от агенция или работници мигранти работещи нелегално.
Ден 2-ри (22.10.2016)
На втория ден, срещите продължиха в Домът на Труда в Сент Дени. Бяха създадени четири работни групи по различни текущи проблеми, които заседаваха едновременно на различни места в сградата.
Работната група „Борбите на мигрантския труд и режимът на мобилност“ бе организирана от No One is Illegal (Германия), Social Center Rog Migrant Community (Словения) и Migrants’ Coordination (Италия).
Тази работна група се занимаваше с борбата за Европейско разрешително за пребиваване и конкретни предложения за това как можем да го използваме като искане в различните ситуации, при които настъпват мигрантски борби, както и като инструмент за организиране на мигрантите и бежанците в различни позиции, в които те могат да се борят срещу управлението на мобилността и експлоатацията на мигрантски труд.
Разрушаването на социалната държава и общата прекаризация на труда се отразяват и на външните и вътрешните мигранти. Бяха обсъдени възможностите те да свържат своите борби, така че да могат да се насърчават взаимно.
Мигрантските борби възникнат по границите, в центровете за настаняване, в предградията, в различните трудови сектори и др. Как да се свържат тези различни борби? Картографиране на различните борби ще помогне да бъдат очертани техните разлики и прилики, знаейки, че една международна координация трябва да се справи с разликите в статутите, а също и с различните национални / регионални условия, които отслабват колективната сила на мигрантите. Картографирането следва да допринесе за насърчаване на транснационалната циркулация на борби, опит и (само)организация. Организация на общи срещи и взаимни посещения между мигрантите, работещи в едни и същи сектори в различни страни също може да помогне в тази посока.
Работната група „Социална система, трудът в сферата на грижите и социалното възпроизводство“ бе организирана от Plan C (Англия), Alt at alla (Швеция), Workers’ Initiative (Полша), Precarious Disconnections (Италия)
Дискусията е предизвикана от интензификацията на борбите в различни европейски страни (като Шотландия, Англия, Швеция, Германия, Полша), в които участват лекари, медицински сестри, работници в детските градини и прекарийни социални работници. Въпреки, че тези борби често засягат някои специфични местни и национални противоречия (реформите на националните системи за социална защита и произтичащото от това намаляване на заплатите, приватизации, прекаризация на трудовите договори) те всички споделят общ процес на трансформация на социалната държава, която засяга всички европейски страни. Можем да говорим за двойна прекаризация: социалните помощи и социални услуги са прекаризирани, тъй като те са все по-орязани, монетизирани и се използват като средство за създаване на йерархии и различия между тези, които могат (или не могат) да се възползват от тях. От тази гледна точка, разпространението на реториката срещу „туристите за социални помощи“ показва, че реформите в социалната сфера са мощен инструмент за управление на мобилността на вътрешните и външните мигранти. От друга страна, и следователно, тези, които работят в системите за социална закрила и грижа, както публична, така и частна – все по-често биват прекаризирани, тъй като съкращенията на заплати и влошаването на условията на труд са необходими последици от приватизацията и финансиализацията на тези системи. Тези трансформации се основават също така и на конкретно сексуално разделение на труда: работата в сферата на грижите се извършва предимно от жени, чиято експлоатация е подкрепена от идеологическа „феминизация“ на грижите, произведена от дълготраен и гъвкав патриархален ред. Монетизацията и приватизацията на социалната система предполагат едновременно засилване на двойния труд на жените – продуктивен и репродуктивен, и тяхната заетост като наемни работници, предимно имигранти, по домовете. Фактът, че една голяма част от грижите, които изискват гъвкаво работно време и ниски заплати се извършват от жени мигранти, насилствено вкарани в този сектор чрез изнудване за придобиване на разрешение за пребиваване, показва световната верига на експлоатация, която създава йерархии сред жените.
Работна група „Прекаризация и безработица“ бе организирана от Commission Economie politique – Nuit Debout (Франция), CNE (Белгия),Coordination des Intermittents et pr?caires (Франция), Precarious Disconnections (Италия)
Освен режимът на мобилност в Европа и неговото прекаризиращо влияние върху работниците, в тази работна група беше отделено време и за разискване на въпросите около конфликта между минималната работна заплата и базовия гарантиран доход, като участници в работната група споделиха как работодателите и държавата често използват противоречията между двете за да ограбват работниците, например като изчисляват минималната работна като добавък към гарантирания минимален доход и по този начин си спестяват разходи и осигуровки. На критичен анализ беше подложена и идеята за безусловен минимален доход, като групата единодушно излезе с решение, че социалните движения трябва да се борят за безусловен МАКСИМАЛЕН доход, тъй като идеята за минимален доход, дори ако я разглеждаме сама по себе си а не в десните й превъплащения, които циркулират из Европа, всъщност съдържа в себе си идеята за едно постоянно свиване и минимизиране на доходите. Затова, синдикатите и социалните движения са длъжни да обърнат знака на тази концепция и да се борят за една все по-широка социална база на доходите, която да дава все по-голяма сигурност на работниците и безработните.
Беше обърнато внимание и на една често използвана от десницата опорна точка – тази за мързела на безработните. Когато един безработен предпочете да откаже дадена работа и да остане в рамките на социалната ситема в очакване на по-добро предложение – той е обвиняван от десницата и медиите в мързел. В същото време, когато един предприемач предпочете да не инвестира, а да остави парите си „на сухо“ в банката или под дюшека, в очакване на „по-добър бизнес климат“, това се третира като „рационалност“. Излиза, че на работниците им е отказвано правото да бъдат рационални, като това право е гарантирано само на предприемачите.
В този контекст беше обсъдена и социалната система и нейното влияние върху пазара на труда. Разпространението на неолибералните политики в европейските страни оказва безпрецедентен натиск върху социалните системи и тяхното свиване е едно от най-важните условия за интензивната прекаризация на обществото. Все по-лишени от спасителната мрежа на социалните програми, работещите са принудени да заемат все по-несигурни, лошо заплатени и експлоатативни работни места. Затова борбата срещу прекаризацията неминуемо включва в себе си не само отпор срещу свиването на социалните разходи на държавите, но и борба за тяхното разширение, като в техния обхват трябва да влязат и най-уязвимите групи работници – сезонните работници, мигрантите и тези без документи. За тази цел е нужно да бъдат разбити изкуствените йерархии създавани от режима на мобилност и да бъде създадено така нареченото Европейско разрешително за пребиваване, кoeто да осигурява равни права във всички европейски държави и да унищожи нелегалността на труда, която създава предпоставки за прекаризация и експлоатация.
Ден 3-ти (23.10.2016)
Последния ден на конференцията, беше запазен за финален пленум, в който различните работни групи дадоха кратък отчет за свършената работа и бяха начертани някои бъдещи задачи и перспективи пред ТСС. Бе взето решение за разширение на съдържанието на уеб сайта, създаване на карта за различните социални борби свързани в мрежата, както и няколко нови рубрики. Бе взето решение за участие в мигрантски стачки в Лондон на 20 феверуари, когато ще бъде проведена асамблея, както и за организация на координирани действия на участниците в ТСС на 1 Май 2017г. Ще бъде проведена и координационна среща в Любляна, както и среща с работниците от Amazon в Полша. Беше взето решение и за организирани действия срещу влиятелните субконтрактори в страните, в които мрежата е активна, както и за участие в транснационалната мобилизация в подкрепа на борбите на мигрантския труд.
Очаквайте повече подробности в официалния документ от срещата, който ще публикуваме до няколко дни…