Въпросът с бежанците бе превърнат в център на предизборните кампании и състезанията между „класическите демократични“ идиоти и фашизоидните патриоти и „опорна точка“ на всеобщото видиотяване. „И нашата окаяна журналистика не остана назад“! И тя заплака за бг, откъдето дори собствените ù 2,5 милиона млади хора избягаха, а бежанците я разглеждат само като транзитна страна по дългия път към въображаемото си спасение в несъществуващата „обетована земя“.

Сред целия този шум ние издигаме и противопоставяме нашето анархистическо решение: ако някои си въобразяват, че „златният милиард“ (или по-точно няколкото милиона милиардери и мултимилионери, но не повече от 0,1% от човечеството) ще може да живее дълго, като на остров, в океана на световната мизерия, дълбоко се лъжат.

Някогашното „велико преселение на народите“ ще прилича на разходка на дечица от забавачница на фона на това, което предстои и което ще бъде справедливо, докато на земята царуват алчността, зоологическият патриотизъм, егоизмът и безразличието на филистерите към съдбата на жертвите на глада, на мизерията и на войните, на религиозните и политическите преследвания… Техните и нашите врагове са вътре във всяка една от страните ни и най-вече във „великите“ и свръхдържавите!

Към горната една хилядна могат да се прибавят максимум още 2% от „вътрешните партии“ на Оруел и пряко сили и всякакви статистически шмекерии – 13 % от стапящата се „средна класа“. Срещу тях ще застанат 85% от човечеството и съдбоносният, кървав и вековечен въпрос – кой-кого?

Всеки е свободен да направи своя избор на чия страна ще застане, когато удари часът на най-грандиозния двубой между богаташите, властниците и ситите, срещу които ще се изправят антиподите им от първия кръг на геомилевия „Ад“:

КРЪГ ПЪРВИ:

В кърви
нозете ни
боси
– раздрани
– вковани
в яростен лед
– виж ни, поет!
С ледени
остри
зли
игли
– скреж:
в миг мраз,
в миг горещ:
всеки час
ни избожда очите
– и не виждаме нито
напред
– нито
назад
– виж ни, поет!
Боже, ти!
Зимното слънце
– усмихнат джелат,
страдащ неспирно
от люта безсъница –
одира ни
кожата:
– виж ни, поет!
– Брат!
Корема ни кух
– изпъната кожа на стар барабан,
барабан след безименна бран –
бий, барабана
с глух
звук,
с дива закана
и яд:
Глад!
Глад!
Глад!
Глад,
без да чакаме
Глад,
неоплаквани
Глад
е съдбата ни
Глад!
Глад!
Глад!
Глад!
Пред нас булеварда
и целия град
– богатството дружно с разврата
шуми
от полуголи моми,
горди
лордове,
сити
банкери,
офицери,
велможи,
и прочее скотове
– О!
„Госпожи
и господа –
молим
връзки за обуща
вакса
кибрит!“

– Пред тях наредени в мизерен шпалир
посред трясъка
ний
на големия град
– Urbi et orbi –
пред целия мир
и великия град:
Глад!
Глад!
Глад!
Зад нас пролетяват
върволица безспир
автомобили
със сто конски сили,
мотоциклети
кеби
фиакри
карети
– и в тях
гордо, без страх
онези, които
ни познават,
признават
и не забравят
(нас
просяци нищи
немощни мощи
от кожа и кости
през целия град наредени в мизерен шпалир).
Над нас се развяват
безспир
блестящи етажи
ръкопляскат балкони
златни банки звънят
запяват
гладни
катедрали
на пладне,
а над широкия път
прозяват се
пурпурни
фурни
преяли –
и с хлебния свой аромат
ни облъхват полята
на целия свят.
А долу
под тежкия пласт на мъглата
разлива се мътната Темза –
далеко протича
и мъкне, довлича
от всички морета, от всички земи
калта на света
– всемирната черна мизерия:
италианци и немци,
чехи, поляци
монголци и негри,
всички раси,
народи и нации –
безродни скиталци
дриплювци
жълти
изпити
от глад
довлечени тук сред големия град
лумпенпролетариат –
плевел и дим:
Всички пътища водят за Рим. –

Златни банки звънят
и запяват
над нас
гладни
катедрали
на пладне
прозяват се
пурпурни
фурни
преяли –
и с хлебния свой аромат
ни облъхват полята
на целия свят
Да живее великият глад!

(Следват още осем кръга на мъки – седем смъртни гряха и осем позорни престъпления на днешния свят. АД е първата част от трилогията БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ: АД – ЧИСТИЛИЩЕ – РАЙ.)