Генезисът и консолидацията на държавния капитализъм в обществата на изток от десетия меридиан е известна от историята. Концентрацията и централизацията на капитала, в чиято основа стои конкуренцията между отделните капиталисти, изграждат онази стълба от икономически стъпала, която започва с манифактурата, минава през индивидуалните капиталистически предприятия, след това през картелите, тръстовете и концерните, за да ни отведе до раждането на единствения монопол и неговия собственик – държавата.

Тази тенденция е всеобща. Към този резултат се отива по многобройни пътища и пътеки. Толкова колкото са политическите партии, записали върху знамената си: ЕТАТИЗАЦИЯ. Всяка от тях е ембрион от който, при подходящи условия, може да се роди НОВАТА КЛАСА. Съвкупността от методи и средства с чиято помощ от една партийна какавида се ражда класата на господарите е ПОЛИТИКАТА. Целта на тази безцеремонна игра (чиито участници нямат никакви скрупули по отношение на неизпълнените обещания за бъдещето) е завладяването на държавната машина. Защото, истинската „реална политика“, чиято същност е завоюването на господстващо положение в едно общество и неговото непрекъснато съхранение и разширение навътре и навън от границите,
започва едва тогава когато в ръцете на политиците се окаже съвкупността от
политически или, което е едно и също, полицейски институции,
представляващи апарата на държавата.

Овладели веднаж държавната власт, политиците се стремят да я направят всеобхватна и всесилна. Без да е икономика, тя ще решава въпросите на икономиката. Без да е религия, тя ще има своите идоли и жреци. Идвайки „в името на народа“, тя ще го раздели на две категории, чиято численост е обратно-пропорционална на правата и привилегиите: на така наречените „народни маси“ – анонимно сборище от безправни управлявани, ръководени и представлявани от шепа всесилни държавни ръководители, които в своите кабинети, на закрити съвещания, заседания и банкети ще решават ВМЕСТО масите всички проблеми на живота на обществото. При това, никой от тези политически господари няма да се съобразява със сантименталните упреци и мърморения на онези, които са им повярвали в „какавидалния стадий“ и които ще се почувстват измамени, когато разберат, че „от напразните усилия на любовта“ им се е родил държавнокапиталистическият дракон.