Годината е 1916. Анархистите Уго Бал, Тристан Цара и Марсел Янко създават модернистично художествено – литературно движение „ДаДа“ след първата им среща в кабаре „Волтер“ в Цюрих. Движението търси нещо като „есенция на духа“, пледира за свобода на изразяването и протест срещу Първата световна война, консерватизма на средната класа и моралната деградация на човечеството. Дадаистите обаче защитават и нещо друго: предаването и проповядването на идеи посредством звука вместо думи, като смятат, че този метод е много по-либерален и по-искрен. Искат със смесица от звуци да разрушат установените етнически и социални бариери.

Дадаистите съдават музика, базирана изцяло върху новопоявилите се по това време индустриални звуци. Композиции на Курт Швитерс като „Anna Blume“ /1919/ и „Ursonate“ /1923/ в крайна сметка оформят основата на една от най-атрактивните и абстрактни музики на ХХ век. Вдъхновение от идеите на дадаистите черпи и и Луиджи Русоло, италиански футуристичен художник и композитор, който проектира машина, произвеждаща шум. Така той създава шумомодулаторите /“intonarumori“/ от 1912, инструменти, които се използват по-късно от гениални композитори като Игор Старвински, за да възпроизвеждат природните звуци на различни честоти. По това време заедно с дадаистите и „кръстникът на абстрактното изкуство“, руският художник Василий Кандински експерментира, като се опитва да изобрази звука чрез светлосенки, цветове и форми.

Вижте целия текст тук – История на музиката

Източник: ТрафикРадио