Програмен документ на Фракция Червена Армия

Концепция на градската гериля

Ако сме прави, говорейки, че американският империализъм е хартиен тигър, тоест той може да бъде окончателно разбит, и ако е верен аргументът на китайските комунисти, че победата над американския империализъм е действително възможна, тъй като в момента се води борба срещу него по целия свят, водейки до разцепление на силите на империализма, разцепление, което прави възможно неговото поражение – ако всичко това е вярно, тогава няма причина да се изключи от участие в антиимпериалистичната борба една или друга страна, един или друг регион поради това, че революционните сили в тях са слаби, а силите на реакцията са изключително силни.

Би било грешка да се дезориентират революционните сили с подценяване на тяхната сила, като също така не е правилно да се счита, че те са задължени да търсят стълкновения, в които биха могли да бъдат пропилени или унищожени. Разногласията между истинските другари в организациите (без да взимаме предвид дърдорковците) и Фракция Червена Армия се състоят това, че ние ги обвиняваме в дезориентация на революционните сили, а те ни подозират в тяхното пропиляване. Разбира се, анализът действително показва случаи, когато част от нашите другари и Фракция Червена Армия изпадат в крайности, ако това наистина се случва. От незапомнени времена догматизмът и авантюризмът са характерни явления в периода на отслабване на революционните сили във всички страни. Отдавна анархистите са обект на остри критики от страна на опортюнистите, а всеки, който критикува опортюнистите, получава обвинения в анархизъм. Това е нещо като стар изтъркан анекдот.

Концепцията на „градската гериля“ възниква в Латинска Америка. Тук градската гериля може да бъде точно това, което е: единственият подходящ в тази ситуация метод на революционна борба, когато революционните сили като цяло са отслабени.

Градската гериля се започва с признанието, че няма да бъде нещо подобно на пруския вариант, когато многобройни така наречени революционери желаят да оглавят народа „в борбата“. Тя се започва с признанието, че времето на революционната борба е настъпило и може би е твърде късно да се започне подготовка за нея; това се отнася до страна, в която потенциалът на репресиите е доста голям, а революционните сили са разорени и слаби. Пример за това е Федералната република, в която без революционна инициатива няма да възникне даже прореволюционна ориентация в момент, когато в сравнение с настоящия момент действително съзреят условия за революция; а това ще се случи като неизбежно следствие от развитието на късния капитализъм.

По този начин, „градската гериля“ встъпва с логично отрицание на парламентарната демокрация, отдавна подкопана от нейните собствени представители, като единствен и неизбежен отговор на извънредните закони и правилото на „ръчната граната“; готовност за борба със системата с тези методи, които системата използва в опитите да унищожи своите опоненти. „Градската гериля“ се базира на признаването на фактите вместо на тяхната апология. Някои от нещата, които върши градската гериля, бяха осъществени от студентското движение. То е способно да организира прояви и да прави пропаганда, което е общ резултат от активността на левите сили. Всеки може да разбере концепцията ни, обръщайки се в настоящия момент към Шпрингеровската компания, към корпорацията на Хайделбергските студенти в Кахора Баса, към отрядите във Франкфурт или разглеждайки военната помощ на Федералната република към компрадорските режими в Африка, критикувайки затворническите присъди, класовото правосъдие, законодателството по безопасността на работата, неговата незаконност. Посредством изземването на оръжие и пари градската гериля може да въплъти в живота словесен интернационализъм. Тя може да се противопостави на мерките на държавата за забрана на комунистите, организирайки нелегални структури, недостъпни за полицията. Градската гериля е оръжие на класовата борба.

„Градската гериля“ означава въоръжена борба, в определена степен необходима, тъй като полицията широко, без ограничения използва огнестрелни оръжия, като освобождава от вина класовото правосъдие и погребва нашите другари, ако не се намесим. Да бъдеш „градски партизанин“ означава да не позволяваш насилието от страна на „системата“ да те деморализира.

Целта на градската гериля е да се атакуват държавните органи, контролиращи ключови пунктове и вкарващи ги в действие; да разруши мита за вездесъщността и неуязвимостта на системата. „Градската гериля“ предвижда създаването на нелегални структури, т.е. въоръжаване, квартири, боеприпаси, коли и вестници. Детайлното описание на тези мерки може да се открие в „Миниучебника на градския партизанин“ на Маригела. Ние сме готови да информираме всеки, на който са му необходими тези знания за включването му в практическата борба. Ние не знаем всичко, но все пак разполагаме с определена информация.

Важно е всеки преди да вземе решение за участие във въоръжената борба да има известен опит в легалната политическа дейност. Тези, които се присъединяват към революционните леви, само за да следват общите настроения, трябва да бъдат изключително внимателни, за да не се включат в нещо, от което няма обратен път.

Фракция Червена Армия и „градската гериля“ са тези, които се сражават най-интензивно, тъй като следват ясна линия на разграничение между себе си и врага. Това предполага политическо идентифициране и асимилиране въпреки малкия практичен опит.

Разработвайки концепцията, ние планирахме да комбинираме „градската гериля“ с постепенната разяснителна работа. Искахме всеки от нас едновременно да работи в съществуващите социалистически групи в работническите предприятия и местните региони, получавайки опит, опитвайки се да влияе на дискусиите и обучавайки се. Но това не стана възможно. Тези групи се наблюдават стриктно от политическата полиция, техните срещи, разписанието им и съдържанието на дискусиите са така добре контролирани, че не е възможно да се присъства на тях без да се попадне под наблюдение. Ние вече знаем, че не може да се комбинира легална и нелегална работа.

Ставайки „градски партизанин“, всеки трябва да бъде наясно със собствените си мотиви, да се убеди в своята невъзприемчивост към методите на „Билд Цайтунг“, да придобие увереност, че всички тези антисемитски, престъпни, нечовешки, провокационни синдроми са насочени срещу революционерите; въпреки че цялата тази безсмислица, която са способни да представят и да изсмучат от пръстите си, все още оказва влияние върху някои наши другари, тя не е в състояние да повлияе на действията ни.

Източник: Революционната борба по света