Сред пъстроцветната кавалкада от политически партии, които сочат пътя на
човечеството към държавния капитализъм, почетното място се пада на тези от тях, които са поставили във фундамента на политическите си програми различни порции МАРКСИЗЪМ. Явяващ се сам отражение на посочената икономическа тенденция на концентрация и централизация на капитала (чийто завършек е етатизацията) и в съчетание със суеверната вяра в конструктивната историческа роля на държавата, МАРКСИЗМЪТ Е ЗАВЪРШЕНАТА ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ДЪРЖАВНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ. Без да е оригинален и имащ своите предшественици между множеството „социалистически“ доктринери на миналото и в политическата практика на редица държавни мъже на аристокрацията и буржоазията от 19 век (ако не се връщаме към времената на държавното робовладение в Египет, Поднебесната империя или Спарта) „Комунистическият манифест“ на Маркс и Енгелс е ЗАВЪРШЕНАТА ПРОГРАМА на държавния капитализъм. Неговите програмни ДЕСЕТ ТОЧКИ предвиждат одържавяване на земевладелческата собственост, на индустрията, банките, транспорта и т.н.

Върху тази програма, в навечерието на ХХ век в Русия Ленин създаде партията на болшевиките – бъдещата акушерка на ориенталския „социализъм“. Наличието на такава партия е само необходимото условие на държавно-капиталистическия преврат. Достатъчното лежи в специфичните особености на бременното с преврата руско общество. В руската икономика от първите две десетилетия ХХ-и век имаше всичко: патриархални общини и крепостничество, манифактура и монополи. Последните имаха крещяща нужда от модернизация на политическата и социална структура на самодържавието, от ликвидиране на задушаващите ги бюрократични бариери на абсолютизма и от простор за ускореното си развитие. Селяните искаха земя. Малобройната работническа класа се оказа безпомощна и стана питателна среда за всички политически партии и организации в узрялата за революция Русия, чиито програми представляваха пъстър спектър, включващ различни нюанси на държавния капитализъм. Само анархистите, заели най-левия им фланг бяха прекрачили този последен предел на държавническата мъдрост, но всички бяха съгласни в едно: помешчическата монархия трябваше да бъде унищожена! При променен вътрешен и международен контекст Русия се приближаваше към своята 1789 година.

Политическата борба на партиите беше отражение на разнородните социаликономически тенденции и в нея щеше да се наложи доминиращата. Бидейки в началото на ХХ век една от най-изостаналите европейски страни със своя презрял феодализъм и с монополи в индустрията и финансовата сфера, от гледна точка на буржоазния революционен календар Русия беше една от най-развитите страни. „Изпреварила“ Франция на Луи ХVI с едно столетие, тя притежаваше модерни тръстове и компании-гиганти, създадени с руски и чужди капитали, чиито работници стигаха до 150 000 души.  Подобни мащаби бяха непознати по онова време дори за европейските републики и конституционни монархии. И редом до тях съществуваха помешчици и крепостни селяни. Всички стадии на капитализма и всички класи на руското „трето съсловие“ се задушаваха в обръчите на самодържавието. По-нататъшното развитие налагаше да бъдат изринати абсолютизмът и азиатската бюрокрация заедно с гоголевските персонажи.

Тоталната криза на руското общество, катализирана от военните поражения в Първата световна и разрухата, го изправяше пред необходимостта от революционна промяна на политическата и икономическата му конструкция. След 1905 година, Русия беше станала отново епицентър на още по-мощни революционни трусове. В тяхната основа стояха противоречиви, паралелно действащи или исторически следващи се една друга икономически тенденции. Върху техните вълни изплуваха и потънаха в небитието на историята след Николай Романов – княз Лвов, Милюков и Керенски. Извъникономическата принуда и революционното насилие ускориха „естествената“ капиталистическа еволюция. Сгъстено и светкавично, като в калейдоскоп се сменяха картините на политическия и социален живот през 1917 г. Само за осем месеца – от февруари до октомври – руската икономика преживя една цяла историческа епоха и развиващата се, но недоносена революция абортира и изплю на политическата сцена болшевиките на Ленин.