При определено ниво на промишленото развитие, натрупване на военна мощ и промяна в съотношението на силите върху международната арена, държавният капитализъм (подобно на частномонополистическия) поражда експанзия, войни и стремеж към световно владичество. Ражда „съветски“ империализъм, който е продължение на вътрешната политика на завладяване на властта и привилегиите, на установяване на отношения на господство и неравенство и законодателното им закрепване с помощта на терористическия апарат на държавата. Наред с това, този империализъм е продължение на царския. Още сменовеховецът Устрялов – идеологът на възвръщенството – бе забелязал тая зависимост между вътрешната и външната политика, бе разбрал същността на почервенелия „Трети Рим“ и съветваше белогвардейската емиграция, ако иска действително да постигне своите старозаветни цели, да се завърне в Русия и под болшевишките флагове да работи за каузата на великоруския ИМПЕРИАЛИЗЪМ.
Инструмент на империалистическата политика и експанзия на държавния капитал и на неговата диктатура стана най-голямата армия в света – Червената. Нейните първи действия бяха насочени към възстановяване на Царската империя, смазване на антиколониалните въстания и унищожението на цели народи. Методите на създаването на Съюза на Съветските Социалистически Републики приличаха поразително на тези на Иван Грозни и другите самодръжци. Русия се превърна от тюрма в гробница на народите.
Следващата крачка към разширяване на “съветската” империя, която съхрани вековната претенция да бъде наследница на Рим, бе направена в края на Втората световна война. Резултат от империалистическите противоречия между великите сили и техните стремежи към военно ликвидиране на конкурентите в борбите за господство, тази война завърши с ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИ МИР. В Техеран, Москва, Потсдам и Ялта разбойниците от Вашингтон, Москва и Лондон сключиха договора за най-голямата сделка в човешката история. Стока стана целият следвоенен свят. Всеки от империалистическите мародери получи според „тоягата“, „кесията“ и „труда“ си в тази касапница. Светът беше поделен между тях съобразно стопанската им мощ, определена от произведените милиони тонове стомана, чугун, въглища и петрол и кореспондиращата военна мощ. „Нова“ Русия получи едно стомилионно колониално население в Източна Европа. Сменовеховецът Устрялов се оказа прав. Към заграбените през 1939-1940 г. в съгласие с Хитлер половин Полша, Молдавия и трите Прибалтийски републики, водачите на „великите демокрации“ Рузвелт и Чърчил предадоха на палача, заел овакантения трон на Романовци, народите на останалата част от Полша, Чехословакия, Унгария, България, Румъния, Албания и в добавка по една четвърт от Германия и Австрия. Югославия, съобразно записаното върху прословутата цигарена кутия, беше по-делена по на 50 %. Така от пепелищата на Втората Световна война се роди ВТОРАТА ПЕРИФЕРИЯ на „Съветската“ империя. Останалите 5/6 от света трябваше да бъдат неоспорвана „сфера на влияние“ на Западните лешояди и преди всичко на американските капитали.
Създадена в епоха на крушение на класическия колониализъм, тази империя
носеше на господарите си от Москва колониални печалби, изтръгвани с
конкистадорски методи. Те позволяваха да се ускори развитието на метрополията, но заедно с това прибавиха към класовата противоположност между номенклатурата и пролетариата, още една – между центъра и новата колониална периферия. Родена в насилия, грабеж и кръв, държавнокапиталистическа Русия НОСИ В УТРОБАТА СИ СОЦИАЛНАТА
РЕВОЛЮЦИЯ.
ЮЛИ / АВГУСТ 1973 г. CAMPO PROFUGHI DI PADRICIANO
Георги Константинов